Автор: Хмелницки и Староконстантиновски архиепископ Виктор (Коцаба)
Източник: korrespondent.net
Превод: Пламена Вълчева
Празникът Въздвижение на Св. Кръст Господен, който нашата Църква чества днес, е напълно непонятен за хората, които са далеч от религията. Причината е проста — как може да се радва човек, взирайки се в най-страшното оръдие за наказание в историята на човечеството? Важно е да кажем няколко думи по този въпрос.
За християнина Кръстът е не толкова „оръдие за наказание”, колкото „оръдие на спасение”. В известен смисъл това е Престолът, на който е била принесена Жертвата за греховете на целия свят. Църквата нарича Кръста „знак на победа”, отбелязва неговата красота, казва, че е слава на ангелите и поражение на демоните. Наред с това Кръстът бива смятан за „утвърждение на верните”. С други думи, чрез правилното възприемане и отношение към Кръста ние се укрепваме във вярата си в Христос.
Думата „въздвижение”, която срещаме в наименованието на днешния празник, указва на известен динамизъм, на „движение”, което няма времеви рамки. Тоест, Кръстът, ако мога така да се изразя, продължава своята „задача”, продължава да бъде „съблазън” за едни, „безумство” за други и „Божия сила и Божия премъдрост” за нас (1 Кор. 1: 23-24).
От една страна, да изповядваш Разпнатия като Спасител, е „съблазън” (на гръцки тази дума означава „скандал”), равностойна на религиозен скандал. От друга страна, да вярваш в Бога, Който е сътворил света, утвърдил вселената и умрял на Кръста, е напълно необяснимо безумство, което изцяло противоречи на „мъдростта”.
Въпреки това, именно по този начин, чрез смърт кръстна Господ е решил да посрами всички логически и рационални съображения на света. И продължава да ги посрамва. И до ден днешен Кръстът предизвиква раздразнение и е смятан за противоречив „камък на препъване”, но и за красота на Църквата.
Именно затова говорим за динамизма, който винаги ще съпътства Кръста. И днес, както преди две хиляди години, човечеството трябва да даде отговор на въпроса какво е за него Кръстът. Какво се е извършило на Кръста и защо той ни е нужен? Защото дотогава, докогато съществува човекът, ще бъде „въздиган” и Кръстът. Защото до последния миг от съществуването на този свят Господ ще продължава да бъде негов Спасител.
2021 г.
