ДНЕС ВЛАДИКАТА СЕ ОБРЯЗВА ПО ПЛЪТ И СЕ НАРИЧА ИИСУС

499 0

Автор: архиепископ Георги (Вагнер)

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

Дойдете да отпразнуваме в святост славното именуване на Владиката Христос, защото Той днес благолепно беше наречен Иисус…”*

Тържеството в осмия ден от раждането на Спасителя по плът е за нас, чедата на Църквата, преминаване от едно величайшо тържество към друго, също толкова величайшо. Вчера, в деня на отданието на Рождество Христово, Църквата отново прослави велегласно витлеемското чудо. А утре ще отвори за нас дверите на предпразненството на Богоявление и ще ни покани да извървим пътя от Витлеем до Йордан.

Днешният ден обаче, свързващ една църковна радост с друга, има свое значение, свое съдържание, своя собствена тайна, на която е посветен и за която ни разказва. За тайната на осмия ден от раждането на Христос по плът свидетелства и Свещеното Писание, макар и съвсем накратко, в един-единствен стих от Евангелието от Лука: „След осем дни, когато детето трябваше да бъде обрязано, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела преди зачеването Му в утробата” (Лук. 2:21).

Тайната на днешното тържество — това е тайната на радостта, че  новороденият Божи Син всецяло влиза в нашия човешки свят. Пред нас в пълнота се открива реалността на чудото на въчеловечаването на Самия Бог. Синът Божи не само приема върху Себе Си образа на раб, но и взема всички последствия, свързани с това: Единородният Син на Бог Отец става не само Син Човечески като нас, но и син на избрания от Него народ, в който се е родил. Същевременно Той става носител на определено човешко име: Иисус. По този начин се явява действителната пълнота и последователност на чудото на Боговъплъщението. Светата Църква възпява това в своите песнопения: „Проявявайки снизхождение към човешкия род, Спасителю, Ти прие да бъдеш повит в пелени и не се погнуси от плътското обрязване, бидейки осмодневен по майка, а безначален по баща…”. „Иисусе, Който седиш на огневиден престол във висините заедно с безначалния Отец и Твоя божествен Дух, Ти благоволи да се родиш на земята от непозналата мъж Девица, Твоя майка, затова беше обрязан като човек на осмия ден…”

Новороденият Божи Син днес в пълнота става част от Своя народ, от богоизбрания народ на древния Израил. Съгласно Завета, сключен в древни времена между Бога и Авраам, родоначалника на този народ, всяко новородено израилско момче трябвало да бъде обрязано в осмия ден след раждането си, за да се потвърди съюза, сключен между Бога и Неговия народ. Обредът на обрязването бил видимият печат на принадлежността към богоизбрания народ.

Печатът на обрязването обвързвал младенеца с всички задължения, произтичащи от принадлежността му към Божия народ: с отговорността да изпълнява и осъществява в живота си Божия закон и всички негови заповеди. В същото време чрез печата на обрязването младенецът ставал законен наследник на Божието благословение, унаследявано от род в род от прародителя Авраам, както и на другите велики обещания, дадени от Бога на Неговия избран народ.  Цялото това велико наследие сега  приема върху Себе Си чрез печата на обрязването Богомладенецът Христос. Самият Създателят на Закона, Самият Законодател приема знака за принадлежност към старозаветния народ. Сам Бог е пожелал да стане за нас изпълнител и завършител на Своя Закон и да го обнови чрез сключването на Нов, вечен Завет между Небесния Отец и човеците в Йорданските води и на Голготския кръст.

На това указва и новото човешко име, което предвечният Син Божи приема, за да бъде подобен на нас не само по човешкото естество, което вече е приел, но и по човешкото име, което сега получава.

Всесвятото име Иисус, което небесният ангел дал на Пречистата Дева и праведния Йосиф, е име, пред което трябва да се преклони всяко коляно на небето, на земята и в преизподнята. Самото име по своето значение говори за това, че неговият Носител е Спасител на света. „И ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му” (Мат. 1:21) — казва ангелът. „И в никого другиго няма спасение; защото няма под небето друго име, на човеци дадено, чрез което да се спасим” (Деян. 4:11-12).

И тъй, днешният празник Обрезание Господне отново открива пред нас дълбочината на великата тайна на Божието въплъщение — великата тайна на нашето спасение. За тази тайна свидетелства също и образът на пламенния проповедник на православната вяра, св. Василий Велики, чиято памет всяка година съвпада с този празник. Той също ни призовава да възхваляваме сладчайшето име на нашия Спасител, Комуто да бъде слава сега и винаги и във вечни векове.

„Твоето дивно име, Иисусе, Спасителю наш, ангелите възпяват на небето, а ние, грешните на земята, с тленни устни Ти пеем…”

„Иисусе, Сине Божий, помилуй нас!”. Амин.

*Богослужебните цитати са по превода на свещ. Траян Горанов, Служба за Обрезание Господне и св. Василий Велики на български, 31.12.2020 г., dveri.bg