Автор: Петя Цурева
„Няма нищо по-силно от кротостта и мекия тон“
Св. Йоан Златоуст
В свят, пълен с предизвикателства, напрежение и стрес, често забравяме за силата на добротата, която се крие в малките жестове, които могат не само да преобразят нашето обкръжение, но и самите нас. Четейки цитата на св. Йоан Златоуст, бих могла да допиша, че няма нищо по-силно от добротата, която идва от кроткото и чисто сърце. А истинската доброта е не просто действие, а проява на любов към ближния. Добротата е практическият израз на любовта, начинът, по който тя се материализира в света. Добротата е ръката, с която любовта докосва света.
Скоро попаднах на изследване за коефициента на позитивност на Вишен Лакиани, което ме вдъхнови да напиша настоящата статия, разглеждайки темата през призмата на православното учение и на това как добротата, смирението, кротостта, състраданието намаляват безпокойството и стреса в нас и ни помагат да бъдем по-продуктивни, а оттам и по-успешни в начинанията си.
Добротата не е слабост, а напротив — истинска суперсила, която укрепва душата, носи вътрешен мир и ни приближава до Бога. Докато гневът и осъждането разрушават този мир, любовта и смирението създават основата на щастието и успеха. Добротата е пътят към истинската радост и растеж — не само духовен, но и професионален. Но как да намерим този път и какви плодове можем да очакваме, когато вървим по него?
Св. Йоан Златоуст ни учи, че за да жънем житейски и професионални успехи, трябва да се стремим да бъдем пo-смирени от всички, по-малки от всички. Такъв е духът на тази добродетел, казва той, като най-добрият пример, който ни посочва е: „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Мат. 20:28). Според св. Йоан Златоуст смирението и добротата са тази сила, която прави носителите си славни и знаменити, като, за да ни увери в това, ни дава за пример Христос, Който не се нуждае нито от чест, нито от слава, и при все това достигна чрез нея безчислени блага. Преди да смири Себе Си, Го познавали само ангелите: а когато се смирил, Го познал и целият човешки род. Ако за Бога, казва св. Йоан Златоуст, Който е вседоволен и в нищо не чувствува нужда, смирението доставило такива блага, привлякло толкова следовници, разпространило царството Му, завладяло света: то защо ние да се боим, че ще се унищожим от смирението и добротата?
Още един съвет от св. Йоан Златоуст гласи: „Ако възлюбиш смирението, ти ще бъдеш по-висок, по-велик, пo-славен, по-знаменит“. В ежедневието си се срещаме с колеги, клиенти, търговци, служители в различни институции, с хора, които продават свещи в храма и т.н., които в даден момент могат да бъдат груби с нас, да са в лошо настроение или да негодуват. В такива моменти трябва да се смирим и да отвърнем на гнева им и на тяхната негативност с доброта. По този начин няма да се заразим с техния стрес, гняв и негодувание, а напротив — дарявайки им дори само една усмивка, от която може би се нуждаят — може би ще направим добро, от което и ние ще спечелим. Това ще подобри нашето настроение и фокус, а оттам и производителността ни, което от своя страна е малка крачка към успеха, към който се стремим. Когато отговорим със смирение и доброта, дори в трудни ситуации, ние не само запазваме вътрешния си мир, но и изграждаме по-добри отношения. Ако обаче отвърнем с гняв и негодувание, ще се заразим с тези отрицателни емоции и те ще развалят нашата вътрешна хармония. Мислите ни ще се съсредоточат върху негативните моменти — как служителят в магазина беше груб, как продавачът на свещи не беше вежлив и усмихнат. Това, на свой ред, ще разсейва вниманието ни от по-полезни и по-продуктивни задачи, насочени в градивна за нашата кариера и успех посока. Точно както добротата и смирението ни помагат да реагираме на грубост и негодувание, те също така играят ключова роля в общуването с хора, които изразяват арогантна самоувереност. Когато се изправяме пред арогантност, самохвалство, тщестлавие, е важно да не позволяваме на емоциите да ни завладеят и да не попадаме в капана на конфликта. Вместо да отговорим с агресия и сарказъм, можем да запазим спокойствие, да подходим с уважение, което ще понижи нивото на напрежение. Арогантността често е свързана с неувереност или вътрешен страх. Хората, които изразяват такава самоувереност, може да се опитват да прикрият свое чувство на несигурност. Когато реагираме със спокойствие и уважение, ние не само че поддържаме вътрешния си мир, но и създаваме пространство за емоционална зрялост и разбирателство. Което отново е от полза за нашето развитие и здраве — както душевно, така и телесно.
Изводът, до който може да се достигне, е, че от всички добродетели смирението и добротата, като естествено проявление на любовта, са сред най-мощните сили, които можем да притежаваме. Те не само че ни помагат да преодоляваме житейските трудности, но също така изграждат и здрави и хармонични взаимоотношения с хората около нас. Практикуването на тези добродетели не е лесно, но то е не само пътят към истинския успех, но и към нашето духовно и емоционално здраве. Когато отговорим на гнева и грубостта с доброта или на негодуванието с търпение и любов, ние не само запазваме спокойствието и вътрешния ни мир, но и предаваме светлина на света около нас, както ни е завещал Самият Христос: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).
Както ни учи св. Йоан Златоуст, чийто пример неминуемо трябва да се стремим да следваме, смирението е основа за истински великите постижения, а добротата е не само външен жест, а вътрешно състояние на сърцето. Но за да постигнем и да запазим този дух на смирение, не можем да разчитаме само на човешката воля и усилия. Точно затова участието в св. Литургия и редовното приемане на св. Тайни е неизмеримо важно. Те ни помагат не само да изкачваме лествицата към вечния живот, но и да съхраним смиреното си сърце дори и тогава, когато постигаме земни успехи и блага. Чрез участието си в църковния живот ние получаваме необходимата подкрепа и благодат от Бога, по застъпничеството на светиите, за да можем да практикуваме тези добродетели в ежедневието си и да вървим по пътя на успеха — материалния, докато сме на земята, но и истинския — духовния. Чрез редовното участие в св. Литургия, с искрена молитва, ние ще умножим любовта в сърцата си, а добротата и смирението ще бъдат нашите неизчерпаеми суперсили.
