Автор: Хмелницки и Староконстантиновски архиепископ Виктор (Коцаба)
Източник: korrespondent.net
Превод: Пламена Вълчева
Как правилнo да реагираме на гнева и агресията от страна на другите? Нужно ли е да им отговорим и възможно ли е да им въздействаме?
За съжаление, днес тези въпроси стават все по-актуални.
Вече неведнъж сме казвали, че обществото ни постепенно потъва в бездната на ненавистта и омразата на един човек спрямо друг. Нещо повече, тази картина на практика присъства във всяка сфера — от семейството до работното място. Твърде често става така, че хора, които са роднини и които съгласно законите на природата би трябвало да се обичат и уважават, вместо това се карат, ненавиждат се и взаимно си желаят зло. Това е още по-разпространено сред хората, които са непознати или просто чужди един на друг. Клюките, сплетните, пререканията и в резултат на тях — кавгите и обидите са станали неизменни спътници на съвременния живот. Но най-страшното е, че това се наблюдава не само сред тези, които са далеч от Църквата, но и сред онези, които считат себе си за вярващи. Можем ли по някакъв начин да повлияем на тази ситуация? В състояние ли сме да я променим?
В Евангелието Христос казва, че ние, християните, сме длъжни да обичаме тези, които ни мразят, и да се молим за онези, които ни желаят зло. С други думи, най-добрият изход от ситуацията на груба агресия спрямо нас е не аналогичната реакция, а противоположното действие. Тоест християнинът е длъжен да отговори на злото с добро.
От светска гледна или, ако щете, от гледна точка на борбата за оцеляване, в това няма никаква логика. Защото, ако ме нападнат, аз трябва да се отбранявам. В противен случай няма да оцелея. Обърнете внимание, че тук ключовата дума е „аз”, което означава, че защитата от агресия е продиктувана от егоизма, от личния интерес. Ние обаче бихме искали да променим тази ситуация и нещо повече — да променим другия човек. В такъв случай ответното зло ни най-малко не би ни помогнало, нито на нас, нито вероятно и на нашия опонент — той ще стане още по-зъл. Затова от гледна точка на Евангелието злото е невъзможно да се смаже със зло. Злото може да се победи само с любов, търпение и доброта. Съгласете се, че и в това има някаква логика. Защото никой от нас не би тръгнал да гаси пожар с бензин.
Важно е да разберем, че когато се опитваме да повлияем на хода на събитията, и най-вече когато се опитваме да повлияем на другите хора, е от ключово значение да променим себе си. Можем да променим другите само когато променим себе си. Още преподобният Серафим Саровски е казал: „Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят”. И това действително е така. Защото, променяйки се към по-добро, човекът придобива вътрешна, духовна сила, която влияе на околните. Но преди всичко тази сила му помага да претърпи всички трудности не само с външно спокойствие, но дори и с благодарност, защото осъзнава, че трудностите са го направили по-силен.
Разбира се, източникът на агресия невинаги ще се държи така, както на нас ни се иска. Тук обаче е важна не толкова неговата, колкото нашата реакция. Защото, когато навън стане хладно, ние не обвиняваме природата и не ѝ се сърдим, а просто се обличаме по-топло. Така и тук — не е нужно да обвиняваме никого, не е нужно да се сърдим на никого, просто трябва да се „облечем по-топло”. Защото в крайна сметка всичко зависи от нас.
Затова, когато говорим за агресията и нападките от страна на другите, ориентир трябва да ни бъде не ответното желание за мъст и реванш, а думите на Христос, Който е казал: „Но вие обичайте враговете си…”. Защото единствено любовта е в състояние да помогне както на тях, така и на нас.
2018 г.
