ДОЙДИ, ДУШЕ СВЕТИ!

435 0

Автор: архим. Емилиан Симонопетритски

Източник: „The Way of the Spirit. Reflections on Life in God”

Превод: Пламена Вълчева

Възлюбени мои чеда, нека проникнем дълбоко в Бога, подобно на гмурците, които се спускат в морските дълбини. Нека познаем тайнството, което е изпълнило живота ни и заради което всичко видимо и невидимо бе сътворено. Като направим това, нека застанем пред Господа, подражавайки на Давид. Нека се молим един за друг, както и за себе си, защото Господ „дойде да спаси погиналото” (Мат. 18: 11; Лук. 15:6). Той дойде да спаси всеки, който знае, че е погинал, всеки, който Му казва: „Ти знаеш кой съм. Аз също зная: едно нищо.” Господ ще спаси човека, който осъзнава своята нищожност, който разпознава Божиите дела и удивителната скорост, с която Той твори Своите знамения и чудеса. Ако не приемаме това, ако не го осъзнаваме, тогава какво сме постигнали?

Не се отчайвате, но подражавайки на Давид, влезте навътре в сърцето си и застанете пред лицето на Господа. Ако не правим това всеки ден, нека поне го сторим „докле се казва „днес”” (Евр. 3:13). Тогава ще можем да Му кажем: „Ти си Бог мой!”. И нашият Бог ще бъде Този, Който ще ни води за двете ръце. Тогава ще можем да изповядаме, че Той е Господ наш и Бог наш (вж. Иоан. 20:28). Едва тогава ще станем монаси. И славата, която осияла дрехите на Давид, ще осияе и нашите монашески одежди,  които символизират благодатта на Светия Дух.

Празниците все още не са привършили. Ние живеем в светлината на Христовото Възкресение. Наближава Петдесетница. Когато празникът дойде и ние коленичим пред Светия Дух, пеейки красиви песнопения, бих искал да изживеем тези минути колкото се може по-пълноценно. Когато преклоним нозе за трите коленопреклонни молитви, нека те не ни бъдат в тежест, нека не пропиляваме тези минути, лишавайки се от „плода на Духа” (вж. Гал. 5:22), но преди всичко нека извикаме от дълбините на душата си: „Дойди, Душе Свети! Дойди и се всели в мен!”.

Когато казваме „Дойди, Душе Свети! Дойди и се всели в мен!”, нека си припомним какво е Светият Дух, след като вече сме Го познали, след като сме Го чули, след като сме Го видели, след като Той ни е замесил, оформил, култивирал и победил.

И ако не сме преживели това, кажете ми, какво сме направили? Какво сме придобили? Какво сме постигнали, та Господ да ни каже с радост: „Ето, затова те приведох към живот; затова те познах преди всички времена; затова те кръстих, призвах и прославих” (вж. Рим. 8: 29-30).

Когато съм сам нощем, единствено това желая за себе си и за вас, защото един баща не се чувства никога отделен от своите чеда. Когато ви видя, такива са моите мисли и чувства. Когато ви хваля и когато ви укорявам, когато сте пред погледа ми и когато отсъствате, когато се моля за вас и когато споменавам имената ви на св. Проскомидия, когато изливам сърцето си пред Господа, единствено по този начин ви виждам — че предстоите пред Него.

Всяка друга мисъл, всяка друга представа биха били безкрайно разочароващи. Ала аз никога не съм се разочаровал, защото дори за миг не мога да си представя, че ония, които Господ ми е дал, биха искали да живеят без Светия Дух.

Откъс от беседа, произнесена в манастира Симонопетра” на 8 април 1977 г.