Дойди и виж

1018 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

Мнозина казват: „Искаме доказателства за съществуването на Бога тук и сега!”. Тези неща могат да се узнаят единствено в простотата. Това се отнася и за отговорите на най-големите екзистенциални въпроси …

Не мога да ти докажа съществуването на Бога, защото Той е личностна, еросна и опитна връзка. Следователно не мога да ти докажа любовта, която чувствам към Него. Не съществува доказателство за любовта, ероса или свободата. Никъде няма да откриеш математически уравнения и химически анализи на тези неща. Както и не мога да ти обясня преживяването на брака като единство, ако все още не си го изпитал.

Именно любовта към Христос потвърждава Неговото съществуване, защото не може да си влюбен и да имаш връзка с нещо несъществуващо… Сам Господ ни показва този път на преживяване и откриване на личността.

Към онези, които се съмняват в съществуването на Бога, можем да отправим поканата „Дойди и виж”…

Ела да Го познаеш и усетиш, но с уговорката, че първо трябва да отвориш сърцето си, както отваряш прозорците, за да влязат лъчите на слънцето. Тогава няма да са ти нужни доказателства, защото сърцето ти ще тупти за Божествената личност, а това е най-голямото опитно доказателство, пред което се прекланят всички науки.

Горко ни, ако можехме да опишем Бога с физични величини. Какъв би бил този Бог, който се побира в материални доказателства, макар и да е създал материалния свят и да стои над него?!

И все пак: как може да се докаже съществуването на Бога? Отговорът е един — посредством отношенията ни с Него. Посредством начина на съществуване на творението във връзка с Твореца. Когато един блудник или престъпник стане светец, това може да е дело само на един Бог. Подобно преобразяване ни прави личности, които влизат в отношения. Аз, окаяният, съм призван да стана „участник в божественото естество” и да общувам с Бога, Който е личност и отношение, единна и неразделна Троица.

С Кого всъщност влизам в отношения? С Този, Който е Алфата и Омегата на цялото творение. С Този, Който е Началото и Краят. С Този, Който има любов, която не може да се загуби, защото Сам е любов. Това е любовното троично отношение — общението между личности.

Някой ме попита как да познае Бога и дали в крайна сметка Той съществува …

Настрой се, човече, към езика на смирението и последвай пътя на светостта и скоро Бог ще ти се открие. Вероятно няма да ти се яви във видение — не става въпрос за това. Не мога да видя слънцето, понеже неговият блясък ме заслепява, но топлината му е достатъчна, за да се потвърди неговото съществуване. Ала дори и да нямахме възможност да докажем съществуването на слънцето, бихме могли да попитаме за него цветята.

Много хора, живеещи в атеизъм, недоумяват: „Защо Бог не прави това, защо не прави онова?”. Бог не е машина. Неговото мълчание, воля и действия не се подчиняват на човешката логика, в противен случай нямаше да говорим за Бог, а за един идол, чиито бутони натискаме, за да го задействаме.

Много хора не разбират човешкостта на Бога — на Христос, второто Лице на Светата Троица, Сина Божи и Словото Божие. За съжаление, в ума си имаме други представи за Него. Искаме Той да е идол, а не личност. Искаме Го за търговия, а не за отношения. В отношенията има отговорност, а това не ни харесва.

Когато някой вярва в Бога, мнозина го питат: „Къде Го видя?”. Скъпи мои! Ние сме безумни! Не вярваме в Бога, Който се въплъти, но когато някой казва, че вярва в любовта и свободата, които никой никога не е видял, а само е почувствал и преживял, ние не задаваме същия въпрос. Това опитно преживяване е едновременно въплъщение, съществуване, живот и доказателство.

Господните думи „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори” се отнасят не толкова за нашите разнообразни житейски потребности, колкото за самата Му Личност.