ДОКАТО ИМА ВРЕМЕ

1926 0

Автор: еп. Аугустинос от Флорина

Превод: Людмила Грибнева

Източник: http://orthodoxinfo.com

“В благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах…” (Исаия 49:8 и 2 Кор. 6:2)

Моля, скъпи приятели, да обърнете внимание на тези думи. Ще отделим малко време в интерпретирането им; те са пророчество от Исаия и онези от вас, които ги разберат, ще станат „печелившите от голямата лотария”. В противен случай оставам без друга възможност и измивам ръцете си…

Какво е значението на тези думи? Ще започна тълкуването си малко отдалеч.

Когато човек възнамерява да пътува зад граница, той подготвя паспорта си и си урежда виза за страната, за която ще пътува, от съответното посолство. Общо казано, всички пътуващи питат за времето на излитане или тръгване на самолета, автобуса, кораба или влака, и полагат всички разумни усилия да бъдат там навреме, с билет в ръка. По подобен начин, един млад човек, който планира да учи в университета се подсигурява като се подготвя и подава необходимите формуляри за кандидатстване, изисквани от образователната институция, която е избрал. По същия начин стоят нещата и за бизнесмена, който е взел назаем средства за бизнеса си и е задължен да извърши навреме месечните плащания; той полага всяко усилие, за да бъде навреме и да не предизвика каквито и да е разногласия с кредитора си. Това, което се опитвам да кажа е, че така, както винаги отделяме необходимото време, за да си осигурим паспорта, да си купим билет, да платим заема си и да се погрижим за всичките си останали задължения, свързани с работата, брака и семейството ни, така има и съответно време за едно различно задължение, много по-важно от което и да било от живота в света.

Кое е това задължение? Е, Бог не ни е създал, за да пътуваме и правим бизнес, за научни степени и титли, за зестри и сватби. Тези неща нямат нищо общо с нашето основно предназначение. Какво е нашето истинско предназначение? Горният цитат ясно го казва. Както винаги има време за светски дела, така има достатъчно време и за най-важното ни дело. Все пак, кой от нас истински разбира това? Някой може да каже, че е необходимо някой ангел да слезе от Рая и да инжектира в сърцето ни поне малко от вярата и любовта, които нашите светци притежават; само тогава би било възможно истински да изпитаме и разберем апостолските думи.

“В благоприятно време Те чух.” С други думи, времето, което прекарваме в този свят е наистина безценно; то е за целта на спасението. Животът ни може да продължи 20, 40, 60 или 80 години; какво можем да направим през това време? Защо питаме? Защо не отворим светите писания, синкасария, или дори да не посетим гробищата, където лежат погребани телата на мнозина? Защо не погледнем към звездите на небето и тогава, ровейки в сърцата си, да не запитаме себе си: “Защо сме дошли на този свят?” Какво е нещото, което трябва да осъществим в продължение на земния си живот? Е, на път съм да ви кажа, просто се убедете, че внимавате:

Ти, млада госпожице, която прекарваш толкова много време пред огледалото или стоиш до късно вечер, за да се забавляваш, приближи се и ме чуй. И ти, млади господине, който прекарваш деня си карайки колата или мотора си, също се приближи и ме слушай. И ти, скъпа домакиньо, която прекарваш часове в обиколки по моловете, също се приближи. Всички вие, защо пилеете толкова много от времето си? Не искам много; само моля да отделяте известна част от времето си всеки ден за молитва, за да коленичите и да говорите с Бог.

Говоря и на теб, съпруже, който прекарваш много часове в изучаването на тези вестници със ситния шрифт. Виждам те във влака или в автобуса, или вкъщи, или пред телевизора, или да зяпаш списания и вестници. Какво толкова намираш в тях? Моля, извини езика ми, но виждал ли си някога мъж да се рови с пръчка в кравешките изпражнения? Всъщност не; защото подобно действие би предизвикало смрад и зловоние. Приближи се, скъпи братко християнин, и ако си кръстен православен мъж, след това отваряй Библията си всеки ден и прекарвай някакво време в четенето й с децата и съпругата си, така че очите на всички ви да се отворят.

Какво още? Вземи лист и химикалка и започни да броиш часовете. Една пълна седмица се състои от 168 часа. От всички тези часове, какво иска Бог от теб? Просто само един или два часа, за да присъстваш на неделната литургия всяка седмица*; да бъдеш в църквата през цялото време, от момента, в който чуеш “Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух”, до “По молитвите на светите отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, спаси ни и ни помилвай. Амин.” Ако свещеникът ни моли да присъстваме на нощно бдение, кой отива? Ако, обаче, дяволът ни кани да се присъединим към него в мрачните центрове за забавление за вечерта, тогава много тичат, за да бъдат с него до полунощ, дори и след това. Докато са в църквата, обаче, всички те питат: „Колко още има, докато приключи?”

Накрая, братя мои християни, всяка нова година, Бог ви отпуска нов цикъл от 365 дни. Всяка година е като дълга броеница с 365 мъниста. Всеки ден е представен от едно златно мънисто. Да, братко православен християнин, наистина е направено от злато, тъй като всички знаем прекалено добре, че „времето е пари”. От тези 365 дни отдайте поне един ден и пристъпете към духовната болница чрез тайнството Свето Причастие. Когато загубите физическото си здраве, виждам, че тичате по болници и доктори. А за душата си, обаче, правите ли нещо? И така, дете мое, избери ден или два и потърси изповедник, отиди и коленичи пред него и изповядай греховете си.

И така, виждаш, дете мое, това е скръбно, но вярно. Съществува такова голямо нежелание да се отделят пет минути за молитва, няколко минути за прочит на Светата Библия, час или два да се присъства на неделната литургия, ден или два за изповед. Какво можем да очакваме от Бог?
Братя мои, както виждате, хванал съм ценната монета, на която е гравирано „В благоприятно време Те чух…” и я разнищих така, че всички да можем да разберем тези думи. Сега, след като това дело е завършено, кой от вас ще отдели време, за да установи графика и маршрута си? Кой от вас ще се събуди сутрин и вместо да застане пред огледалото в банята, ще отдели време, за да потърси духовното огледало, съдържащо се в нашата Света Библия и ще го прочете? Кой от вас ще коленичи вкъщи, за да се помоли? Кой от вас ще вземе решение да идва на църква всяка неделя? Кой от вас ще вземе решение да потърси и намери духовен отец за изповед?

Тези дела трябва да бъдат извършвани през даденото ни от Бог време за този ни живот. Трябва също да отбележите, че времето е от значение, дори и да изглежда, че имаме много време. Църквата ни напомня всеки ден „Нека молим Господ да завършим останалото време от живота си в мир и покаяние” С какво продължителност ще бъде нашият живот? Колко дълго още ще живеем? Вероятно ли е тази да е последната година от земния ни живот? Какво говоря? Би ли могъл този месец да е последният? Вероятно дори следващата седмица или следващият ден може да се окаже последният… Съмнявате ли се? Е, просто отворете вестниците и вижте страницата с некролозите…

Някога имало един кмет на Атина, който организирал голямо тържество, за да отпразнува рождения си ден, канейки политици, свещеници и много други. Те всички с радост се събрали. На масата били сервирани най-отбрани ястия; навсякъде имало цветя; свирела музика. В джоба си той дори носел написаната си реч, която по-късно щял да изнесе. Стоял до вратата, докато го снимали и поздравявал всеки от гостите си. Но преди още да е стигнал до масата, неговият зов дошъл. Кметът никога не би очаквал да дойде по това време, но той дошъл, като гръм от ясно небе! Какъв вид гръм? Инфаркт… Той паднал, за да не стане никога повече; те го вдигнали и го отнесли с ръцете си… Той наистина си бил отишъл. Колкото до гостите му, никой не седнал да се наслади на ястията. Всички останали по местата си. Тези от вас, които са отраснали в малки населени места може и да са наблюдавали следното: как, докато няколко пилета кълват в полето, внезапно от нищото рязко се спуска хищна птица, грабва едно от тях и бързо изчезва. Останалите пилета се разтревожват прекалено. Точно така, братя мои, идва смъртта – като ястреб, който отнема животи. Той те грабва в магазина, на улицата, на площада, по време на сватба, по време на кръщене, по време на избори, където и да те свари! Той отнася и възрастните, както и децата от креватчетата им.

Братя мои, колко още време ще останем безчувствени? Колко дълго още ще отказваме да помислим за вечността?

” В благоприятно време Те чух…” В една много стара книга прочетох, че преди много време имало един цар със следния обичай. Из цялото си царство, когато и да се доближал до някой град с армията си, той носел две знамена: едно бяло и едно черно. Когато приближавал града, той издигал бялото знаме, което значело, че докато това знаме е вдигнато, нито един войник нямал позволението да уврежда каквото и да било, нито дори косъм на главата на човек! Всички жители на града, също така, имали възможността да искат благоразположението на царя, за каквото желаят. Това, обаче, траело кратко и имало точно определен срок от време. Веднага, щом времето изтичало, се издигало черното знаме и тогава майките плачели за децата си; в домовете и по полята, и за хора и за животни наставало време на пожари, убийства, кръв навсякъде…

Разбирате ли какво ви казвам? Христос, нашият добър Цар, издига бялото си знаме над този свят чрез Светия Си Кръст. Нека всички грешни да дойдат, всички хора, всички народи, докато има време (“В благоприятно време…”)! Скоро ще дойде времето, когато бялото знаме на любовта и милостта ще бъде свалено и тогава всички врати ще бъдат затворени. Ще дойде денят, в който ще пристигнете само за да видите, че вратата на Църквата е затворена. Ще продължавате да чукате, но дори църковният певец няма да е там, за да ви чуе. Звездите и слънцето ще изгаснат и реките ще изсъхнат. За нас ще са настъпили часът на съда и присъдата!

Братя, докато сме в този суетен свят, нека се каем, нека ридаем, нека всички молим за Божията милост; дано Бог ни сметне за достойни да прекараме останалата част от живота си „в мир и покаяние”, по молитвите на нашата Света Богородица и всички светии. Амин.

*Бележка на администратора: Казвайки това, Негова светлост епископ Аугустинос почти сигурно подхожда снизходително към слабостите на светските си слушатели. Благочестивите православни християни не биха се задоволили просто с присъствие на Божествената Литургия, но биха направили всякакъв опит редовно да посещават вечернята и утренята, особено ако ще се причастяват. Разумно е да се заключи, че Негова светлост смята за неразумно от пастирска гледна точка да постави такъв „товар” върху онези, които рядко посещават неделните служби или рядко се причастяват.

От Orthodox Heritage (Том 3, Брой 7), p. 1-3. Препечатано от седмичния бюлетин “Kiriaki”, от 6 февруари, 2005. Преведено то гръцки от служителите на Greek Orthodox Brotherhood of St. Poimen. Публикувано в OCIC на 8/21/2005.