ДУХОВНАТА ПРЕДПАЗЛИВОСТ

505 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храмСв. Атанасий“ — гр. Варна

В примки ходим …

св. Теофан Затворник

Нека да сме откровени — съвременният свят поставя човека на пиедестал. Обсипва го с внимание, обръща го с грижи, говори за него похвални слова. Нещо повече, поставя го в центъра на всичко. Пропагандира непрекъснато неговите интереси, благославя съмнителните му постижения и най-важното — всичко съизмерва с неговата „изключителна” ценност. Негово Величество Човекът! Той управлява, направлява, благославя и проклина. Критерий за нещата, основание за всички  полезни и рискови експерименти. И всичко това в качеството на земен съдия и въздаятел в този видим и „единствен” свят. Хомо сапиенс  е в центъра на творението, във фокуса на всички светлини, които са отправени към него.

Но нима в това се изразява истинската любов към човека? Нима в това се състои действителната му стойност? Нима това е Божието откровение за него?

Светата Църква ни поднася по-различна представа за човешката личност. Най-добре това е изразено от Блез Паскал, който изрича в своите „Мисли”: „Християнството е единствената религия, която въздига човека, без да го превъзнася и която го смирява, без да го унижава.” И това е така, защото го е съизмерила с Неговия Отец и Творец. Единствено Вседържителят може да застане в центъра на цялото творение и да има претенции да бъде мерило за всичко съществуващо. Вечен  критерий за стойностите може да бъде само Този, Който е сътворил скрижалите за добро и зло, Който е изковал вечните и неизбежни приоритети в поведението и социалната култура.

Наистина, човекът е любимото Божие творение, но чрез непослушанието си е бил изгонен от Рая и чрез страдания и труд следва отново да заслужи мястото си в царството Божие. Да го стори чрез добри дела и искрено служение пред престола  на своя Всемогъщ Отец. Навсякъде Той изисква послушание и смирение пред Неговия промисъл. Нещо повече, като отношение човекът следва да прояви жива вяра и твърдо упование в Него. В мигове на болка и радост, тъга и възторг, възход и падение. Затова вярата и упованието в човешките сили е илюзия и заблуда, неразбиране и отстъпление от истинското им предназначение. Преходното не може да замени непреходното, временното няма как да заеме  мястото на вечното. Звучат като присъда думите на св. пророк Йеремия: „проклет оня човек, който се надява на човек” (Йер. 17:5). Такъв да бъде отхвърлен, защото не е разбрал изконната истина  и действителната ценност на нещата  в живота, пренебрегнал е истинската йерархия на невидимото и видимото. Старият Завет е изпълнен с подобни прозрения, които имат за цел не да унижат достойнството  на човека, а да го смирят и да му посочат истинската му духовна мисия. Думите не са израз на човеконенавист, а на мъдра грижа за негово спасение.

Новият Завет, като израз  и продължение на премъдростта на Стария Завет, но и вдъхновен от духа на Богочовека Христос, чрез пречистите Му уста  също предупреждава: „Пазете се от човеците…” (Мат. 10:17). Иисус, Синът на Девата,  като Цар на мира и любовта  е длъжен да предупреди Своите последователи за покварата и коварството на човешката природа. Хората ще отхвърлят учението Му като непригодно и неудобно за своите егоистични и користолюбиви интереси. Ще се опитат да го избутат встрани от центъра на своите приоритети, от основния си стремеж към светска слава и земно благополучие. Ще го заклеймят като непрагматично и неприсъщо за истинската си природа. Много бързо ще се обърнат против вярващите в Христа и ще се превърнат в техни врагове. Създанието ще се опълчи срещу Създателя си, царството на Кесаря ще се противопостави на царството на Бога.

Прекият продължител на делото на Спасителя, великият Павел, също предупреждава: „Пазете се от злите работници” (Фил. 3:2), но се опитва и да постави нещата на една по-мъдра и спокойна основа: „С външните се отнасяйте благоразумно, като скъпите времето”(Кол. 4:5). С ония, които не са докоснати от Божията благодат, които са незасегнати от небесния огън, наречени „външни”, трябва да се избягват конфликтите и конфронтацията, провокацията и прекалената поведенческа активност. Апостолът препоръчва съобразяване с тяхната невярваща немощ, разсъдливо и разумно отношение в дух на кротост и разбирателство към малкия, но неповторим свят на всеки от тях.

В своите творения светите отци също съветват да бъдем предпазливи и в най-общия смисъл препоръчват: „Обичайте всички, но се пазете от всеки.” Тези забележителни психолози и дълбоки познавачи на слабостите на падналата човешка природа, поразена от първородния грях, са познавали низостта на човека, неспособността му да пребори греха с лични сили. Осъзнали са през призмата на своя личен религиозен опит безпомощността му да се справи с нещата в битието си без живителните струи на Божията благодат. Проумяли са своята слабост, проникнали са се от съзнанието за своята собствена немощ, разочаровани да се борят сами със силите на „земното претегляне”. Когато вярващите се потопят в прозренията им, те проумяват пулса и духовния им ритъм, техните лутания, заблуди и излъгани очаквания от страна на хората около тях. Те не са поставяли никого от подвизаващите се или от обикновените невярващи хора в центъра на своите съкровени опити поради множеството поражения от греха, хилядите язви и пороци, които са пронизали личността им. Духоносните отци са изживели своите изкушения и са преценили истинската ценност  на всяко усърдие и практическата неспособност да бъдат опора на другите. Усетили са човешката слабост и подлост, коварство и корист, завист и злоба, произтичащи от присъщата за изгонените  от Рая непълнота.

Типичен пример за това са писмата на св. Игнатий Брянчанинов, които са илюстрация на неговия горчив опит от срещите му с хората около него. Хиляди пъти предаван и бичуван от свои и чужди, той е проумял чрез горнилото на страданията, че може и трябва да се уповава само и единствено на Бога. В откровенията си признава колко пъти е ходил  при всевъзможни старци „богоносци”, обикаляйки светите места на Русия, които не само не са му помогнали със своите съвети, но и са го тласнали към истински заблуди или ереси поради неговата неопитност или откровена наивност. Затова препоръчва на всички, които искат да берат зрели духовни плодове, да бъдат внимателни при посещенията и срещите си с духовни лица от всякакъв сан. По-скоро да бъдат лаконични и подредени в изказа си, отколкото обстоятелствени и подробни, не само за да не бъдат съблазнени, но и за да не се отклонят въобще от спасителния път на Православието. Изисква всеки истински решен да се спаси да си намери строг духовен наставник, достатъчно опитен и стъпил здраво върху светоотеческата традиция. Единствено с него да бъде изчерпателен и открит за специфичните особености на своя духовен живот. Така не само ще запази пламъка на вярата си, но и ще бъде запазен от загубване на своето лично благочестие и от отдръпване на действащата благодат.

В този дух е и изказването на св. Николай Велимирович: „Дръж всички на дистанция, а душата близо до Бога.” Тази антитеза най-ясно изразява желанието на една истински вярваща душа да защити огъня на вярата си чист и неподправен от пагубните умишлени вмешателства на хора, които имат чисто човешки мнения или отстъпления. Човешката намеса понякога може да бъде не само опасна, но и душегубителна във воденето на духовната битка.

В практиката много често възрастните духовници в духа на добрата приемственост предупреждават своите млади събратя да внимават при една или друга ситуация в храма или в енорийския живот. Опознали истинската ценност на всяко усърдие, като  опитни кормчии те осветяват пътя и помагат при преодоляването на „подводните рифове” в едно или друго начинание в личния религиозен живот. Както опитните воини на бойното поле, калени в много битки, със  съветите си предупреждават младите бойци за особеностите на сблъсъците с противника, така и те се намесват ползотворно с наставлениата си в тази „невидима бран”.

Всеки един от нас, който носи небесния огън в духа си и иска да намери спасение на душата си в царството Божие, не само е длъжен да внимава, но и да притежава този особен дар — духовната предпазливост. Това не е проява на страх или малодушие в хода на духовния живот, а истинска грижа за душата. Да се научиш да бдиш над себе си и да внимаваш къде стъпваш, е повече от необходимо в училището на живота. За да се движиш добре в посоката на спасението, са нужни не само силни нозе, но и чисти сетива, обогатени от здрав разум и трезв ум. Затова е изкуство да се спасиш сред хилядите връхлитащи изпитания от всякакъв характер. Нека да поставим Бог в центъра на нашето обозрение и навсякъде и във всичко да търсим Неговата благодатна помощ като благ и човеколюбив Баща. Амин.