Автор: архим. Емилиан Симонопетритски
Източник: „Слово о трезвении”
Превод: Пламена Вълчева
„Измислете нещо по-лесно за мен”
Помня един човек, който още от ранна възраст искаше да стане съвършен християнин. Мнозина му даваха различни съвети, привеждаха му примери от миналото и от житията на светиите, казваха му какво да прави и какво да избягва. А той, бедният, се огорчаваше, понеже не може да запомни всичко. Тогава му предложиха да му съставят наръчник и той с удоволствие се съгласи. Изучавайки го до най-малката подробност, той бързо го запомни наизуст и се стараеше да го изпълнява. Но годините минаваха, а той виждаше, че не е постигнал нищо. Тогава отиде при духовника си и му каза: „Отче, не мога повече да спазвам всичко това, уморих се. Измислете нещо по-лесно за мен.” И духовникът го посъветва: „Пази мълчание. Нека умът ти и устата ти да безмълвстват, не позволявай на ума си да скита където пожелае, нека пребивава само с Христос. Веднага щом усетиш, че умът ти се е отклонил нанякъде, го върни обратно при Христос. Ако ти е тежко, не говори за това, защото в противен случай умът ти ще се отдалечи от Христос. Нека умът ти и устата ти да говорят само за Христос.”
Първоначално този отговор изпълни човека с недоумение: „Нима е възможно това?”, но той се постара, доколкото му бе възможно, да приложи получения съвет. Изминаха две години и човекът си спомни с какви усилия някога се беше старал да следва наръчника. И което бе най-удивителното, той осъзна, че всичко, което тогава не беше успял да постигне, сега се бе получило от само себе си. Как? С помощта на Светия Дух. Светият Дух го бе посетил, бе говорил в сърцето му, беше го просветил и състоянието му се беше променило от само себе си. Когато слънчевите лъчи проникнат в стаята, мракът изчезва и тогава аз виждам вашите усмивки, вашите сияещи очи, зад които прозират вашите чисти и непорочни сърца. По същия начин, когато дойде Светият Дух, цялото ни същество се просвещава и ние чувстваме, че се намираме в Божието присъствие. Ето какви са плодовете на трезвението.
Как помислите се превръщат в дела
Трезвението освобождава целия човек, цялото му същество. От какво? От страстните помисли, думи и лукави дела. За да разберем това, нека приведем един пример. Някой ме е помолил за помощ, но аз съм уморен и му отговарям грубо. Поведението ми не е нищо друго, освен „лукаво дело”, което показва, че до този момент все още не съм прибегнал до трезвението, нито съм стъпил на пътя, който води към безстрастието.
В друга ситуация аз може да не извърша греха на дело, но при вида на моя брат, в мен възниква неприязнен помисъл и мислено казвам: „Не искам да те виждам!” или „Така ти се пада!”. През мен просто е преминала някаква мисъл, аз все още не съм направил нищо, не съм ù обърнал внимание. Но вътрешно започвам да се оправдавам: „Какво пък толкова, дойде ми някакъв помисъл, лукавият ми го подхвърли.” Ала самият факт, че лукавият толкова лесно ни подхвърля страстни помисли, е доказателство, че все още не сме станали духовни хора и че не сме усвоили трезвението — това духовно изкуство, спомагащо да се прогонят лукавите демони.
Когато една мисъл се задържи в ума на човека или когато различни страстни помисли го нападат отново и отново, тогава, както човешката плът се угоява, така се угояват и помислите и се превръщат в думи. Иначе казано, страстните помисли могат да се развиват. Ако не се борим с тях, те набират сила и се обличат в думи. Отначало думите са вътрешни, но понеже сме твърде слаби, те излизат навън, т.е. изричаме ги, и така те се превръщат в дела. Затова преподобният Исихий подчертава, че само трезвението може да ни избави „от страстните помисли, думи и лукави дела”.
Който се занимава с вътрешен труд, не противоречи на брата си
Някой те е нагрубил и ти му държиш сметка или недоволстваш: „Защо ми говориш по този начин?”. Някой те е помолил за нещо и ти се възмущаваш или му отказваш. За какво говори това? За това, че не водиш вътрешна борба. Възможностите са две: или се подвизаваш вътрешно, или водиш външна борба — враждуваш с хората. Невъзможно е да се подвизаваш вътрешно и при това да воюваш външно, да даваш воля на страстите си. Това е невъзможно. Неразрушимият мир с всички, външното спокойствие и безмълвие са отражение на вътрешния подвиг и безмълвие. Ако външно не си мирен, значи вътрешно си пуст и празен. Този, който е зает с вътрешен труд, не противоречи на брата си, не спори с него, не му се кара, не се възмущава, не угодничи, не ласкае. Единствено се стреми да не обиди никого, да е съгласен с всички, да не пречи на никого, да обича всички, да не наранява с думи, да приема ближния и с любов да носи немощите му, така че той да не чувства, че е в тежест.
Литургия на духа
Нека помислим върху това: молим Бога за много неща, но това, от което се нуждаем е Самият Бог и нищо друго. Само животът в Бога може да ни принесе полза. И когато молим Бога за това, което е полезно за нас, със сигурност ще го получим. Ала заставаме ли често пред Бога с искреното желание да разберем кое е полезното за нас? Колко неразумно, колко детински постъпваме, когато в ежедневните си молитви искаме това, което в действителност не ни е нужно! Добре, че Бог не ни го дава. Държим се като малки деца, които ту плачат, ту се смеят, ала нито техният смях, нито техният плач е истински.
Просим, а не получаваме, защото сме вторачени в самите себе си, в мнимото си величие, или по-правилно, нищожество. Полезно за нас обаче е нещо друго — трезвението, тази литургия на духа, която ни дава Божията храна и Божието питие. И така, нека молим Бога да ни изпрати тази истинска храна и това истинско питие, които са толкова необходими на нашето същество и които внасят радост в сърцето ни.
„Проблемите ми се разрешиха”
Нека разгледаме един пример. Идваш при мен, за да ми кажеш, че си затиснат от проблеми. Болен си, извършил си грях, заблудил си се, изгонили са те от манастира, казали са ти, че си болен от рак и че скоро ще умреш. Разговарям с теб, ти ме изслушваш и след известно време идваш просълзен: „Геронда, проблемите ми се разрешиха.” Разрешиха се? По какъв начин? Не си се излекувал от рака, предстои ти операция и вероятно ще умреш. Изгонили са те от манастира. Как тогава са се разрешили проблемите ти? Въпреки това твърдиш, че са се разрешили. Те действително са се разрешили, защото вътрешното ти състояние се е променило, животът ти се е променил. Божествената енергия е просветила вътрешността ти и ти си почувствал, че проблемите ти наистина са се разрешили. Проблемите ни не се разрешават, защото произлизат от другите хора и от тяхното състояние. Проблемът обаче не е в другите хора, а във връзката ми с Бога. Аз и Бог. Когато приведем в ред тази връзка, за нас повече няма да съществуват никакви проблеми.
