ДУХОВНОТО ПОМРАЧЕНИЕ

683 0

Автор: св. прав. Алексий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В днес прочетеното Евангелие се разказва за изцелението на двама бесновати, които живеели на градските гробища и били толкова свирепи, че никой не смеел да мине покрай тях. С това изцеление човеколюбивият Иисус оказал благодеяние както на самите бесновати, така и на жителите на тази страна, избавяйки ги от гнева на двамата хванати от бяс. Междувременно, след като се избавили от страшните бесновати, гергесинците помолили Спасителя да напусне страната им, вместо да Му благодарят за стореното благодеяние.

Приятели! Недостойното поведение на гергесинците разкрива тяхната мрачна и зла душа, изпълнена с безчувственост. Очевидно гергесинците не осъзнавали спасителното за тях Божие посещение: мракът на духовното помрачение тегнел над тях. В какво се изразявал той? В липсата на разбиране за духовните потребности, които надхвърлят кръга на ежедневните житейски нужди. В пределите Гергесински възсияла велика Светлина, Христос се явил и чрез Своето чудо показал Кой е и как трябва да бъде посрещнат. Самите гергесинци видели изцеления бесноват и можели да се убедят в истината, ала те не осъзнали значимостта на това събитие. Това чудо на Спасителя трябвало да ги изведе от обичайния им начин на живот, от мъртвешката тишина, да ги събуди от греховната им немощ, ала в своето духовно помрачение те не желаели това, въпреки чудесата се страхували от светлината и се опитвали да закрият очите си за нейните благословени лъчи. Съжалението за претърпяната загуба (стадото свине) затворило духовните им очи за правилното разбиране на истината. Така постъпват и мнозина християни, които не желаят да познаят здравото евангелско учение, които с прекомерното си и безумно пристрастие към земното подхранват духовня си недостиг на „едното потребно“, които не могат да понесат живото и божествено слово Божие, и ако, противно на волята си, бъдат докоснати от него, се опитват да заличат всяка следа от това впечатление възможно най-скоро.

Свети Януарий, епископ на областта Кампания в Италия, бил подложен на мъчения заради Христовата вяра по време на гоненията на Диоклециан. Хвърлили го в нажежена пещ, но той излязал невредим от нея. На следващия ден го изкарали на арената заедно с други християни, за да бъдат разкъсани от диви зверове. Но отново Януарий и дружината му останали невредими. Зверовете кротко легнали в нозете на епископа за всеобщо удивление на народа. При все това управителят на Кампания Тимотей, който предал тези християни на мъчения, не се трогнал от това явно чудо на Божията сила. В своето духовно невежество той сметнал чудото за някакво вълшебство.

И ето, като наказание за своето невежество, той на момента ослепял. Ала и това не пробудило в него светли помисли и благи чувства. Тогава Господ, Който винаги желае единствено спасението на грешниците, благоволил да му въздейства с милосърдие. Той дал на незлобливия мъченик Януарий силата да излекува своя ослепял гонител. Ала и радостта от изцелението не смекчила и не докоснала окаменялото сърце на езичника, във време в което около 5000 души станали свидетели на тези чудеса и приели вярата в истинския Бог. Напротив, колкото повече се изливала Господнята благодат, толкова повече управителят се ожесточавал и предал на смърт всички просветени от Истината. Всички изповедници, заедно с епископ Януарий, били изведени по заповед на Тимотей извън града и убити с меч (Чети-Миней).

Ето, приятели, до какво може да доведе духовното помрачение на човека: макар да виждал тези явни чудеса, чрез които хиляди се обърнали във вярата, езическият управител останал глух и сляп за всичко, случващо се около него.

И вие разбирате, приятели, че духовното помрачение е съпътствано от отдалечаване от Светлината, просвещаваща всеки човек, от дълбок мрак, от тъмнина. Кой не се страхува от тъмнината, кой не се ужасява от нея? Кой няма да е готов да избяга от нея, за да излезе бързо в прекрасната, въжделена светлина на Спасението? Нека осъзнаем и повярваме, че единствено Христовата светлина, духовната светлина е най-великото благо, съвършенство, блаженство. Нека вярваме и се стремим към Светлината, към Христовата светлина. Амин.