ЕВАНГЕЛСКИТЕ „МАЛОМОЩНИ, ХРОМИ И СЛЕПИ“

207 0

 

Автор: прот. Андрей Чиженко

Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru

Превод: Пламена Вълчева

Последните две недели преди Рождество Христово се наричат Неделя на светите праотци и Неделя на светите отци. Светите праотци и отци са старозаветните родственици по плът на нашия Господ Иисус Христос, като се започне от времето на светите праотци Адам и Ева, Авел, Сит, Енох, Ной, неговите синове, свети патриарх Авраам и се стигне до славното Рождество Христово.

Ние почитаме всички старозаветни праведници, включително и онези, които са станали праотци на Спасителя по плът, защото са пламтели като Божии свещи в мрака на езичеството и са живели с надеждата за идването на Месията и освобождаването на човечеството от робството на дявола, греха и смъртта. Те живеели своята надежда и тя ги водела сякаш била вътрешен сърдечен лъч, разсичащ мрака на езическите религии и даряващ им предчувствието-предусещането за Христос, радостта на богообщение, Царството небесно и предвкусването на рая, където човешки крак не бил стъпвал от хиляди години, но чиито порти (о, те вярвали в това!) непременно щели да се отворят, защото в света щял да дойде Този, Когото праотците и отците обичали повече от всичко, дори повече от собствения си живот и за Когото били готови на всичко — дори на смърт; щял да дойде нашият Господ Иисус Христос и да спаси тях и всички нас!

Ето защо в последната неделя преди Рождество Христово, в Неделята на светите отци, на Литургията се чете първата глава на първото Евангелие — Евангелието от Матей, в което се проследява родословието на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос.

От една страна, това е установено от Църквата, за да се събуди нашият интерес към житията на старозаветните праведници, тък като в тях има много увлекателни и дори поучителни неща. От друга страна, тази традиция свидетелства, че Христос е не само реална историческа Личност, но и Бог, Който се е въплътил в човешка природа и е станал наистина Човек, Който е взел греховете ни, изцелил ни е чрез Своя изкупителен подвиг и е възнесъл човешката природа отдясно на Бог Отец. И както всеки човек, така и Спасителят е имал предци, за което Евангелието повествува с пределна яснота.

Неслучайно, според мен, на Литургията в Неделята на светите праотци тази година се чете евангелската притча за брачния пир на царския син (Лук. 14:16-24). Силните на деня отхвърлили Христос, но нищите и странстващите Го приели и били тържествено въведени на брачния пир. Кои са евангелските „маломощни, хроми и слепи“, призовани на пира на вярата? Разбира се, на първо място това са светите праотци и отци, а след тях и всички християни, които искрено считат себе си за духовно болни от болестта на греха, и затова плачат и ридаят за своя грях и търсят своя истински Лекар — Бога. Търсят Го и Го намират.

Централна богослужебна тема на Неделите на светите праотци и отци е темата за приятелите на свети пророк Даниил — светите Ананий, Азарий и Мисаил, които били хвърлени в огнената пещ от вавилонския цар, защото не се поклонили на езическия истукан. Пазени от ангел, те не загинали. Пребиваването им „в огнената пещ“ се смята за предобраз на Рождество Христово: както пребиваването в огнената пещ не навредило на тримата отроци, така и раждането на Христос не опалило (не повредило) девичата утроба.

В навечерието на Рождество Христово бих искал да пожелая на всички нас, скъпи братя и сестри, подобно на небесен огън, в нас да гори това усещане за живия Бог, Който е Един и Същ и за тях, и за светите апостоли и за нас.

Всъщност, точно както е беседвал и общувал със светите праотци Адам и Ева в рая, така Всевишният беседва и с нашата душа, макар и поради греховността си ние да не сме в състояние да почувстваме това изцяло както първите хора в рая. Но това действително е така.

И навярно най-важното чувство или мисъл, споделяна и от светите праотци, и от светите отци, и от апостолите и въобще от светиите от всички времена, е разбирането, че Господ, както преди, така и сега, както преди хиляди години, така и през предстоящата Нова година, се намира сред нас и върви по житейския път редом до нас. И именно това усещане за живия Бог ни прави православни християни.

Свети праотци и отци, молете Бога за нас!