ЕВАНГЕЛСКИТЕ ТАЛАНТИ

916 0

Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)

Източник: „Пред очами Божией Правды”

Превод: Пламена Вълчева

Под таланти в Евангелието обикновено се разбират дарованията и способностите на човека, които той трябва да преумножава и развива в своя живот.

„Да заровиш таланта” означава да не съумееш да се възползваш от своите дарования, да не изпълниш докрай светия дълг да служиш на Бога и ближния. Но не само способностите и дарованията са ни показани, братя, като таланти в Евангелието.

„Едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силите му…”

Житейският кръстът, житейската ситуация, в която се намираме, също е талант, също е нещо, от което трябва да се възползваме и което трябва да умножаваме и развиваме.

Господ сравнява житейската мъдрост на християнина с книжник, който се е учил за царството небесно и който подобно на стопанин изнася от своята съкровищница ново и старо, т.е. знае как да използва всички обстоятелства в своя живот.

Ако благоденствате, се старайте да служите на Бога. Ако скърбите, не унивайте.

Колкото и тежки да са обстоятелствата, при които преминава животът на християнина, каквито и тъмни облаци да са надвиснали над главата му, той ще излезе победител, ако съумее да остане християнин докрай.

Веднъж римският управител заплашил свети Василий Велики с отнемане на имуществото, изгонване и смърт. Свети Василий отговорил: „Не се страхувам от отнемане на имуществото, защото имам само книги. Не се страхувам и от изгнание, защото цялата земя е Господня… А смъртта за мен е радост, защото чрез нея ще се съединя с моя възлюбен Спасител.”

Нека и ние, братя, се научим да не малодушестваме в постигащите ни изпитания, а чрез тях да се опитаме да очистим сърцето си и да преумножим онези малки свои дарования, за които изцяло забравяме в условията на спокоен и щастлив живот.