Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Каквото и да ти е сторил другият, колкото и да е страшно и оскърбително, все пак не те е разпнал. Припомни си Христос, Който претърпя и понесе най-голямото оскърбление.
Не идвай на изповед, за да ми се оплакваш от другите. Какво всъщност търсиш? Търсиш оправдание? Със сигурност ще го намериш при хората, които искат да се разбират добре с теб, но не и при онези, които те обичат истински. Защото този, който те обича истински, иска твоето спасение, което се постига чрез смирението, и затова не храни твоя егоизъм.
И когато ти казвам това, ти веднага ми отговаряш, че не търсиш оправдание, а просто го споменаваш. Ами тогава защо го споменаваш? Защо споменаваш неправдата, която уж си претърпял? И не искаш дори да си го признаеш. Не искаш да признаеш своя егоизъм и своето настояване да бъдеш оправдан.
Ако не диреше оправдание, нямаше да го споменаваш. Нямаше да споменаваш, че твоята свекърва е чепата, а щеше да кажеш, че нямаш любов и търпение към нея, и да сложиш точка. Нямаше да споменаваш, че детето ти е проблемно и не слуша, а щеше да признаеш, че не си добър родител и методът ти на възпитание се е провалил. Нямаше да споменаваш, че съпругът ти има абсурдни претенции, а щеше да признаеш липсата на жертвен дух от твоя страна, твоята неадекватност да видиш брака си като място за аскеза, а не като място за комфорт.
И чрез разговора навярно щеше да разбереш и да се съгласиш, че е така, защото си благонамерен човек, но сега тръгвайки си от изповедалнята, отново започваш да претендираш за непогрешимост, отново започваш да се държиш като нехристиянин, макар и да заявяваш, че си християнин, отново започваш да се държиш високомерно.
Защо? Защото си съгласен с това, което казахме, но не искаш да го приложиш на дело. Разбираш, че това иска Христос, но настояваш на своето. И това е някаква духовна шизофрения. Твоето „да” е едновременно и „да”, и „не”. Така обаче не можеш да вървиш напред.
Ако идваш на изповед, за да намериш утеха за своя засегнат егоизъм, не постъпваш правилно. На изповед идвай с решителност да умъртвиш егоизма си, а не да го възкресиш. Само тогава духовникът може да ти помогне реално, само тогава Бог може да действа в живота ти, само тогава ще намериш истински мир. Защото всички тези проблеми възникват поради твоята непримиримост.
Ние от мухата правим слон заради нашия егоизъм. Един поглед на съседа го правим на въпрос, една шега от страна на някоя приятелка или приятел я разглеждаме като намек, който анализираме в себе си дни наред. Цялото това състояние ни изморява и терзае. Цялото това терзание от помислите, което поражда у нас душевно и най-вече духовно изтощение, е наше собствено творение.
Дори и сълзи проливаме поради наранения си егоизъм, че не ни признават, не ни приемат, не ни почитат, не копнеят за нас, не ни обичат. Нито една сълза обаче не проляхме за живота, който губим. Нито една сълза не проляхме за рая, който продадохме за една глътка тление.
