ЕДНА ЖЕНА

797 0

Автор: отец Ангел Вангелов,

енорийски свещеник в храм „Св. архангел Михаил”, Благоевград

Вярвам, че в нашия живот няма случайни неща и случайни срещи. На пръв поглед се запознах с „ЕДНА ЖЕНА” случайно, но това не е било така. Искам да разкажа за последния ни разговор, защото той е показателен за това какъв човек беше тя.

Служехме литургия. Една от жените в храма ме помоли да прочетем молитва за една жена, майка на две деца, болна от рак, която е в тежко състояние. Питах как се казва. Жената каза: „ЕДНА ЖЕНА”. Веднага се досетих, че това е същата „ЕДНА ЖЕНА”. След службата ѝ се обадих. Тя се зарадва много, каза, че е имала нужда да се чуем и че минава през много труден момент от лечението. Не може да ходи, много я болят тазът и гърбът.

„Уплашена съм, най-много се страхувам да не оставя децата си без майка. Бог знае моя страх, аз Му го изповядвам. Много ме е страх от смъртта, но знаеш ли, отец, причастявам се всеки ден или ако не може всеки ден, много често, и знам, че Бог ме обича и няма да ме остави. Знам, че ще се грижи за децата ми, дори и мен да ме няма. Изповядвам страха си и съм силна, защото знам, че Бог ме обича. Не ме е страх от смърта. Страх ме е за децата.”

Това ми каза и аз се опитах да го запомня, защото за мен тези думи бяха много силни. Това са думи на човек, който познава Бога, думи на човек, който обича Бога въпреки всичко. Най-логично беше „ЕДНА ЖЕНА” да намрази Бога, но тя Го обикна. Тя беше повече християнин от мен. Поплакахме по телефона…

Казах ѝ: „Бог няма да те остави, моли се на света Богородица, тя е майка на всички ни. Тя ще моли своя Син за теб и за децата ти. Всичко ще е наред. Ще чакам да ми се обадиш, но искам да ми звъннеш, когато имаш добри новини”. С това разговорът ни приключи.

След две седмици в храма дойдоха мъж и жена, казаха, че е починала дъщеря им. Как се казва? „ЕДНА ЖЕНА”…

Знам, че макар да не ми се обади отново, „ЕДНА ЖЕНА” е добре и е при Бога. Тя вече сама Го моли за децата си. Вярвам, че и те ще са добре, макар че майка им я няма, всъщност тя е тук, но е видима само за душата.

Говорих със свещеника, който я изповядваше и причастяваше. Моят въпрос беше дали е похулила Бога, дали се е разгневила, дали се е предала. Отецът каза: „Не. Тя имаше силна вяра…”.

Раят е пълен с онкоболни!

Бог да я прости и да ни даде малко от нейните сили в моментите, в които дойдат изпитания.

Апостол Павел казва, че делото и животът на всеки ще бъдат проверени с огън. Ракът беше огънят за „ЕДНА ЖЕНА”, той показа, че животът и душата ѝ са златни. Огънят не ги унищожи, а обратно, направи ги още по-чисти и светли.