Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Чудесният улов на риба, за който ни разказва днес евангелист Лука, никак не се вписва в традиционната представа за чудо. И наистина, при такъв невероятен, дошъл от нищото успех би следвало да се радваме и да благодарим на Бога, а Петър реагирал по един парадоксален начин: помолил Иисус да си иде от него. Несъмнено цялата тази картина е буквално „скицирана от натура”, тя не е измислена от любители на чудеса и на други свръхестествени явления.
Нека се опитаме да се вгледаме по-внимателно в този епизод, за да разберем как изобщо се е случило едно такова нещо. Съдейки по контекста, рибарите вече са познавали Иисус — тоест това не е било първото призоваване на апостолите. Въпреки това те продължавали да упражняват занаята си и понякога помагали на своя Учител при проповедта Му в Галилея. Затова бързо се отзовали на молба Му, макар че от гледна точка на житейската логика в този момент изобщо не им било до проповед. Нощният риболов се оказал неуспешен, настъпвал жарък ден, мрежите трябвало да се почистят и подготвят. Разбира се, в онези времена мрежите не били направени от лек канап, те били доста тежки и широки, затова не било никак лесно да се извадят от кораба, да се почистят от водораслите и мръсотията и да се изсушат — и тази работа трябвало да се свърши възможно най-бързо.
Въпреки това Симон дори не се опитал да възрази и да упорства, той смирено изпълнил молбата на Учителя. Не знаем колко време е продължила Иисусовата проповед. Разбира се, тя е била дълга, може би няколко часа. Понеже множество народ от цяла Галилея се бил събрал да чуе Иисус и едва тези хора са дошли от толкова далеч заради няколкоминутно поучение. Но въпросът не е в това. Проповедта вървяла, а времето безмилостно напредвало. В съзнанието на рибарите висял нерешен проблемът с мокрите, тинясали и тежки мрежи. Но въпреки това те не казали дума. Не възразили на случващото се — от уважение към Иисус. Когато Той, след края на проповедта, ги помолил да отплават към дълбокото и да хвърлят мрежите, Симон не се сдържал и все пак казал: „Наставниче, не уловихме нищо през нощта, а сега е ден, пак същото ще е. Но от уважение към Теб, ще го направим”. И мрежите, които така и си останали непочистени, отново били хвърлени във водата. С натежало сърце рибарите започнали да ги издърпват и тогава осъзнали, че са пълни с риба. След малко на помощ им се притекли другари и с общи усилия успели да извадят мрежите. А товарът едва не обърнал корабите: такъв улов рибарите не били виждали никога през живота си!
В този момент Симон внезапно проумял, че съществува пряка връзка между Иисус и улова! Това не било случайност — това било замислено от Него, от техния Учител! Заслугата не била тяхна, а Негова, на Христос — това била внезапно изляла се върху им милост! И Симон паднал в нозете на Иисус и казал нещо странно: „Моля Те, Господи, иди си от мене, понеже съм грешен човек и се ужасявам да бъда до Теб, до Този, в Когото явно действа силата на Самия Бог!”.
В живота на апостола за първи път се сблъскали две реалности: Живият Бог и човешките представи за Него. Занапред предстояли още много такива кризи и апостолите трябвало да преминат през тях. Привикнал да възприема Бога преди всичко като Власт, Съд и Сила, на Симон му било трудно да осъзнае, че Бог е най-вече Милост и Любов. И сблъсъкът в ума му не можел да бъде преодолян по никакъв друг начин, освен като се премахне източника на това вътрешно смущение.
Думите на Христос — „Не бой се“ — са отправени не само към апостол Петър, който в ужас паднал на колене в кораба, но и към всеки един от нас. Не трябва да се боим от близостта с Бога — Той е много повече от онова, което обикновено си мислим за Него!
