ЖИВОНОСНИЯТ ИЗТОЧНИК НА НАШЕТО СПАСЕНИЕ

228 0

Автор: протойерей Григорий Дяченко

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

Празникът в чест на иконата на „Живоносен източник”е установен по следния повод.

В средата на пети век в околностите на Константинопол, столицата на Византийската империя, имало красива местност, обградена от гора и напоявана от чист и светъл извор: с времето обаче местността запустяла, а самият извор бил засипан. Когато бил още обикновен човек, император Лъв Македонянин се разхождал веднъж на това място и срещнал един слепец. Понеже имал състрадателно сърце, Лъв му подал ръка и го повел напред; но слепецът бил изтощен от зноя на слънцето и помолил за вода. Лъв го настанил под една сянка и отишъл да търси вода, но никъде не намерил. Когато след дългото безуспешно търсене се върнал уморен при слепеца, той изведнъж чул дивен глас от небето: „Не се натъжавай, Лъве! Водата е наблизо.” Лъв се смутил, понеже наоколо не се виждали други хора. Тогава отново чул кроткия глас: „Императоре Лъве, влез в  гъстата, сенчеста гора, вземи от водата, която ще намериш там, и дай на жадния, а очите му намажи с калчица от извора. Коя съм аз — дивната обитателка на това място, ще узнаеш по-късно и с моя помощ в скоро време тук ще построиш храм в моя чест, а онези, които го посещават и ме призовават с вяра, ще получат изпълнение на просбите си и съвършено изцеление на болестите си.” Удивен, Лъв побързал да отиде на посоченото място, взел калчица от извора и намазал очите на слепеца, после почерпил вода от извора и напоил изпадналия в несвяст човек, който веднага се оживил и щом оросил очите си с водата, мигом прогледнал и без помощта на водач, сам отишъл в града, за да проповядва чудесата на Божията майка.

След като се възкачил на трона, Лъв заповядал да почистят прекрасния извор от всякакви наноси и нечистотии и да издигнат над него великолепен храм, който бил наречен „Живоносен източник” и действително се превърнал в неизчерпаем източник на чудодействието на Божията благодат, благодарение на молитвите на усърдната застъпница на християнския род.

Братя християни! Пресвета Богородица е наистина „Майка на живите” и Животворящ източник на спасението. Чрез нея над нас низхождат всички Божии благословения и дарове и чрез нея към Бога възхождат всички наши молитви и прошения. Като светоприемна свещ, тя, самата просвещавайки се неизречимо от невечерната Светлина, просвещава себе си и всички верни. Като Живоприемен и Живоносен Източник, тя, самата преизпълвайки се с благодат, неоскъдно я източва за всички, които се нуждаят от нея и просят това.

Елате, братя, да почерпим с веселие от този Живоносен източник на спасението.

Какво можем да почерпим? За какво можем да помолим и какво можем да попросим от Божията майка? Можем да попросим всичко, което е необходимо и благопотребно за живота ни.

Нека я помолим за земни благословения — физическо здраве, придобиване на всичко необходимо в живота, избавление от беди и скърби, от нужди и неволи, успех в честните и полезни дела и начинания, помощ в работата и заниманията ни.

Но преди всичко нека я помолим за духовни и вечни блага — за прошка на греховете ни, за благословение и помощ в нашите добри и богоугодни дела, за благодатните дарове на Божия Дух — дух на молитва и благоговение, дух на чистота и святост, дух на мъдрост и духовен разум, дух на съвет и сила в добродетелта, дух на благочестие и страх Божий. Тогава всичко, необходимо за временния живот, от само себе си ще ни се придаде. „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33) — казва Този, в Чиято ръка се намира не само целият свят с всичките му блага и съкровища, но и нашият живот и дихание.

Кога и при какви обстоятелства е нужно да прибягваме към Живоносния източник на благодатта — Божията майка? Винаги и при всякакви житейски обстоятелства— радостни и тъжни, утешителни и скръбни. Малките деца за всичко непрестанно се обръщат към своята майка: на нея разказват за скърбите и огорченията си, на нея доверяват мислите и чувствата си, на нея възлагат желанията и намеренията си, надеждите и очакванията си, с нея споделят радостите и увлеченията си; защото никъде и у никого не намират и няма да намерят толкова живо и топло, толкова родствено и безкористно отношение към себе си, както у своята майка. По същия начин, никъде и у никого християнинът няма да открие толкова жива и родствена, благожелателна и милосърдна съпричастност към своите нужди, както у своята Небесна майка.

Как да черпим от извора на благодатта — Божията майка? Как да й се молим и как да просим от нея? Трябва да се молим и да се обръщаме към Божията майка с истинска, твърда и непоколебима вяра, с искрено желание да използваме всичко, което тя ни дава по волята Божия за доброто и спасението на душите ни, с искрено желание да бъдем нейни истински деца, да й подражаваме по благоволението на нейния Син и Бог. Ала помнете, че е действена само онази молитва, която е съединена с истинска и жива вяра в Господ Христос: „и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.” Вярата, съединявайки ни в един дух с Господа, привлича към нас любовта и благоволението на Неговата непорочна майка: и обратно, неверието, маловерието и суеверието, отчуждавайки ни от Божия живот, ни лишават от участие в благодатните дарове, които се изливат над Църквата Христова от Божията майка, която е най-облагодетелствана от всички. „Но нека проси с вяра, — ни учи апостолът — и никак да не се съмнява, защото който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа” (Иак. 1:6-7).

И така, братя мои, Пресветата Майка на Господа обича и приема, бърза на помощ и избавя от всякакви беди и злини само благонравните и богобоязливи свои раби.