Животът е напомняне

672 0

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Живееш сам и срещаш всички. Губиш сили с течение на времето и се радваш тайно, защото изчезва нещо временно  и тленно. А животът е напомняне за смъртта и смъртта — напомняне за живота. Всичко е красиво, на всичко се радваш. Но нищо не те докосва дълбоко. Защо? Защото вече се намираш другаде, на място, където красивото и хубаво са приели друга форма.

Ако те докосне тайната. Ако вкусиш самотата като присъствие. Ако превърнеш думите в очакване, тогава ще видиш небесния лазур да се съединява с морето и земята. Да, всичко е път. И твоят път се превръща в небесен път сред облаците, сред небесния лазур. И всичко е красиво. Всичко получава дълбок смисъл. Смисъл за живот…

***

Св. Отци казват мъдро: „Не предприемай това, което е свръх естеството, за да не паднеш в противоестественото”. Нужна е разсъдителност. Да знаем наша мяра. Особено в духовните неща. Ако не постъпваме с разсъдителност и послушание към духовника си, вършим следното парадоксално нещо: задоволяваме своя егоизъм чрез безразсъдна аскеза. Затова и Господ допуска нашето падение, за да ни даде възможност да се съвземем и да се смирим.

Нека имаме  съзнание за нашите сили. Защото едно е какво искам, а друго — какво мога. Едно е какво искам, а друго — какво имам благословение да направя.

Разбира се, невъзможното за нас е възможно за Бога. Затова е нужно смирение и послушание. Нека се молим на Господ с плам и ревност, нека прибягваме към Неговата милост и да Го молим да възпълни недостигащото. Нека молим да ни даде това, от което реално имаме нужда, а не онова, което искаме, така че нашето желание (дори и ако е някаква аскеза или добродетел) да не стане причина да отпаднем от връзката си с Него.

Защото  за предпочитане е да остана слаб и немощен и близо до Христос, просейки Неговата милост, отколкото да съм преодолял страстите и слабостите си и да смятам, че самичък постигнах нещо,  живеейки сред самохвалството на рушителната гордост.

***

Състрадавай на всички. Особено на онези, които живеят без Христос. Бъди снизходителен към тях и им съчувствай. Не е твой дълг да ги изобличаваш и да ги осъждаш. Дълг твой е да се молиш за тях, да бдиш над тях, да им прощаваш в сърцето си, да ги обгръщаш със снизхождение. Така действа Божията благодат. Просветлява хората и им помага да стигнат до покаяние.

Където съществува безразсъдна ревност и строгост, не съществува Божията благодат. Истината трябва да се явява с кротост и смирение, с мир и любов.

За да спечелиш другите, определени пъти трябва да загубиш. Особено за да ги спечелиш в Христос, трябва да им покажеш, че си готов не само да загубиш, но и да се разпнеш за тях.