Животът като копнеж за Бога

406 0
kopneg

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Копнежът за живот те кара да копнееш за любовта. Човекът, който обича, и чието сърце приема всекиго без затруднение, има благоухаещо на живот сърце. А онзи, който таи в себе си подозрителност и жестокост, и лесно осъжда и изпитва неприязън, прилича повече на мъртвец, отколкото на жив човек. Онзи, който твърди, че копнее за живота, а в същото време не обича, живее в лъжа. И това, за което копнее, всъщност не е живот, а понизяване на живота, подобно на смъртта. Защото животът означава отношение и общение, прощаване и откриване, а не отделяне и автономност, непримиримост и затваряне.

Човекът, който копнее за живота, не може да не копнее за Бога, след като Бог е Живот. Много пъти някои объркани хора си мислят, че след като се отдалечат от Бога, ще имат по-добър и бляскав живот. Ала това е заблуда. Житейският опит ни показва, че човекът, който живее далеч от Бога впримчен в страстите си, в крайна сметка, макар и да преживява някои моменти на повърхностна радост (главно свързани със сетивните наслади), има за свой спътник трагичната духовна смърт, при която той губи усещането за мир и радост в душата си. Затова и такъв човек живее в непрестанни психологически възходи и падения, живее с объркани чувства. В единия момент се радва, а в другия — скърби, в единия момент изглежда мирен, а в другия — избухва, в единия момент е на седмото небе, а в следващия — е изплашен. За него животът не е нищо друго освен задоволяване на страстите. И той не би могъл да приеме един по-различен начин на съществуване, при който няма да има възможност да постигне това. Затова и виждаме човеци, които стигат дотам да отнемат живота си, понеже не са удовлетворили страстите си или са преминали етапа, в който тяхното удовлетворяване им е носило желаната сетивна наслада.

Далеч от Бога и от ближните, копнежът за живот превръща човешкото съществувание в противоестествено. Страшно е да казваш „Човече, живей си живота!”, а другият да разбира „Живей в грехове!”. Страшно и трагично е, защото от това ти става ясно, че този човек отъждествява „добрия” живот с греховния живот, с угаждането на страстите, с добре прекараното време, със задоволяването на егото.

А всъщност да живееш живота означава да го живееш заедно с Христос. Немислимо е битието ти да има пълнота без Христос. Само с Христос животът може да придобие смисъл и сила. Само с Христос животът ни може да се изпълни със светлина и радост, мир и щастие. Само с Христос животът ни може да победи тлението и смъртта, и да ни преведе във вечността.

„Човече, живей живота си!” означава убий егото си, прощавай, влюби се, обичай, смири се, стани ближен, стани утеха за другите.

Твърде голям е луксът, братя мои, да пропиляваме времето на нашия живот за неща и състояния, свързани със смъртта. Животът е най-големият дар Божи за нас. Може да имаме проблеми и изпитания, кръстове и изкушения, но да не забравяме, че един път сме този свят, един път живеем. Сега ни е дадена възможността да погледнем дълбоко в себе си и да решим какво искаме в крайна сметка. Дали живот, подчинен на правилото „да ядем и да пием”, т.е. живот, попаднал в плена на светското мъдруване, или живот, имащ за своя цел Христос?

Ние се родихме не за да умрем, а за да живеем. И Бог ни дарява това битие. А то не се ограничава до годините на земното ни съществуване, а се простира във вечността.

Христос идва и ни казва: „Тръгваме и докъдето стигнем. Доверяваш ли Ми се? Обичаш ли Ме? Ако е така, тогава Ме остави да Те водя. Защото с Мен където и да отидеш, ще е Рай, защото с Мен, искаш или не, ще имаш живот и светлина, радост и утеха. Тръгваме ли заедно и докъдето стигнем? Искам обаче да направим всичко заедно. Заедно, а не отделно. Искам да сме заедно отсега, защото в противен случай след това няма да мога да ти дам онова, което желая, защото в противен случай няма да мога да ти даря всичко онова, което искам да стане и твое…”

Изборът е наш. Свободни сме да изберем живота. Свободни сме да изберем смъртта. Свободни сме да изберем Христос или да Го отхвърлим. Тази свобода, този велик дар Божи, обаче е и причината, поради която ние ще трябва да понесем последиците от своя избор. Доброволно се самоосъждаме да бъдем във вечния Живот или във вечната смърт, да получим вечно опрощение или вечна разлъка.