Животът с Бога е рай

1113 0

Автор: архим. Андрей Конанос
Превод: Константин Константинов
Беседата е от сборника “Невидим преход” на издателство “Странник”

Единственото, което си заслужава да възлюбиш в този свят напълно, единственото, което те съпровожда, когато затвориш очи, е Христос. Нищо друго не те съпровожда във вечния живот. На едно погребение видях, че  слагат в гроба CD, DVD, часовници. „Той ги обичаше!” –  казваха и ги сложиха в гроба. Какво да прави? Да играе на компютъра във вечния живот? Да си има компютър?

Ние сме много мъдри, тоест ти си мъдър и аз искам да стана като теб. В кое? Твоята мъдрост е в следното: отсега си докоснал бъдещия живот — Този, Който е, Който е бил и Който идва, Христос. Ти вече си Го докоснал, прегърнал си Го, вложил си Го в сърцето си и отсега обичаш Този, Който някои ще срещнат едва тогава, след смъртта, и внезапно ще получат шок. Ти отсега Го обичаш, отсега Го предвкусваш, наслаждаваш Му се, живееш Го и  това е великото.

Има  някои, които сега слушат предаването, но вършат и разни работи, не внимават и  разбират погрешно това, което говорим: естествено аз не казвам да отидеш да станеш монах,  ти си в света. Стой там, където си, но има и други, които са в манастирите, молят се и правят най-хубавото „предаване” — да предаваш Божията благодат чрез молитвата. Аз обаче искам да кажа, че не претендирам да ставаш монах, за да възлюбиш Христос. Христос може да бъде възлюбен, където и да се намираш, каквото и да правиш, вкъщи, в квартала, с децата, с жена си, с мъжа си, с твоите дела. Любовта не изчезва, тя не се затруднява от всички тези неща. Твоят проблем не е, че си женен,  а че умът ти е другаде, станал е беглец и не си докоснал Господа. Това е твоята грешка. Никой не ти се е скарал, че си се оженил, че домакинстваш, че си намерил работа, че имаш професия, никой отпосле не ти се е скарал и никой няма да ти се скара. Кара ти се твоето аз, което ти носи депресия, горчивина, празнота,  изпълва душата ти с меланхолия и тя, твоята нещастна и измъчена душа, както и моята, казва: „Не ми даваш Бога и аз не мога да ти дам радост. Не влагаш Христос в мен, да напоиш  и мене, твоята душа,  и не мога да ти дам щастие. Притеснена съм, плача, казва душата, не ми даваш Бога, за да проиграя, не ме напояваш със св. Причастие, за да възкръсна, да процъфтя и аз ти давам горчивина, давам ти празнота, давам ти меланхолия, давам ти негодувание, разбираш ли това?”.

Затова казах, че ми харесва това, че обичаш Господа и отсега живееш в рая. Когато възлюбиш Христос, когато животът ти се изпълни с Христос и всичко стане Христос, животът става изключително хубав! Изключително хубав. Завиждам на това, което живееш и искам и аз някога да го постигна. Една жена, която веднъж отишла на психолог, ми каза:

— Отче, отидох на психолог и ми откриха тежка форма на депресия.

Казах ѝ:

— Не се притеснявай! Бог няма да те остави! Не само на теб са открили тежка форма на депресия, целият свят е в депресия (κατάθλιψη). Чувстваш скръб (λύπη), защото ти липсва (λείπει) Христос.

Липсва ли Христос, идва скръбта. Дойде ли Христос в сърцето, скръбта изчезва и процъфтява щастието. До такава степен, че старецът Ефрем от Аризона казва: „Когато бях млад, мислех за ада, за да се приземя от греха и да сложа спирачка в живота. В началото добре, правех го. След това възлюбих силно Христос и не можех да помисля, че ще отида в ада, дори когато си припомнях ада, не можех и не можех да го приема, защото любовта към Христос вече ме караше да чувствам, че съм в рая. Изплъзнах се от ада, отново отидох в рая и казвах: „Господи, не мога да Те оставя. Аз винаги ще съм с Теб. Обичам Те! Където и да ме отведеш, близо  до Теб ще бъда! И чувствах, че съм в рая. Сега се подвизавам с лекота като щастлив, като влюбен в Христос, без ангария, без труд.”

Виждал съм някои души — например свършва едно бдение и те са толкова радостни, че ти казват: „Още да имаше, щях да издържа!”. Това е хубаво. Тоест не се изморих в молитвата, в духовната борба, с радост върша това;  както когато обичаш някого, с радост му правиш някаква услуга и чувстваш, че отморяваш с това, с което се изморяваш. Например обичаш девойката или съответно младежа, мъжа си, жена си, отиваш да направиш някакви покупки за него и животът ти се изпълва с щастие. Някой ми казва, че направил подарък, а бил беден, но подарил една прахосмукачка за  400 евро, докато самият дължал много пари.  Той обясни:

— Нямаше как, исках да направя подарък, защото много я обичам!

Казах му:

— Добре, ти нямаш  пари да платиш?

— Няма значение. Трябваше да направя подарък и дадох най-доброто, което имах.

Той не почувствал разноските, защото любовта те кара да гледаш по различен начин на нещата. Когато възлюбиш Христос, гледаш по друг начин на труда.  Не разбираш, че постиш, че се молиш, че даваш милостиня, а животът ти се изпълва с всичко това, получава друг смисъл, придобиваш друг код за комуникация, друг език, езика на ангелите, разбираш ли? Затова сега стоиш и слушаш, друг обаче, който слуша, ще каже: „Как седиш и слушаш това, как го понасяш?”. Или ти казва: „Как правиш тези неща?”.

Въпросът е кой език ще ни съедини с езика на рая, кой език ще говорим завинаги, кой език ще ни даде радост, на кой език ще излеем най-хубавата песен на любовта и щастието, а? Кой е този език? На езика на Христос. На този език можем да говорим за щастието, да опишем радостта  и да я превърнем в наша песен. Затова искам да гледаш хубаво на нещата, да се настроиш добре в ума си, да разбереш, че животът близо до Христос означава покой и щастие, а не  натиск и умора, означава услаждане  и отмора, в крайна сметка това е най-естественото нещо. Най-естественото нещо. Просто в началото  изпитваш известни затруднения да промениш по християнски живота си, да влезеш  някак в определен порядък, но ако се усладиш, след това нищо не те интересува — може и свещеник да станеш, да се чувстваш щастлив, другите да те гледат и да ти казват: „Как издържаш, не ти ли е студено, не ти ли е горещо? “и други подобни неща, но  теб изобщо не те вълнува. Една госпожа ми каза: „В Корея съм и слушам пирейското църковно радио по интернет.” Тя мисионерства там и на лицето ѝ беше изписана радост: „Готвя и помагам, прислужвам!”. Не чувствала умора, а щастие, защото Господ е близо до нея. С Христос нещата стават другояче, кръщаваш ги, преживяваш ги по друг начин и вече нищо греховно не те тегли. Не те теглят грехове, светски неща, не те привлича нищо от това, а само Христос. Ако ти дадат някакво развалено и мухлясало ядене,  което не искаш, казваш: „Благодаря много, това не мога  да го ям!”. Така, когато имаш Христос в себе си, не искаш нищо друго, занимаваш се само с това, което има връзка с Господа, с Господните дела, с делата на Църквата, с делата, които изпълват сърцето с живот, с любов, с жертва, с дякония, радваш се.  Сещаш ли се, когато ти се обадих по телефона и ти ми каза: „Тръгвам за болницата. Ще ходя при едно момиченце, което иска да учи и ще остана три часа да му преподавам уроци.” Така, даром, с удоволствие. С едно болно момиченце. Друг отива в някой старчески дом да прави компания на един дядо. Това  е животът. Животът, за който другият чува,  подлудява се и казва: „Ама възможно ли  е? Как живеете така, бре, хора, как можете?”.  Това обаче изпълва сърцето ти с живот и щастие, докато,  ако отидеш на стадиона, се радваш, но само за своето аз, чисто егоистично, изпитваш наслада от тебе за тебе  и така отново се стига до караници, нерви и ропот.

Там обаче отиваш и се отдаваш заради Христос, това  е друга атмосфера, друго вдъхновение, друга подбуда. В житието на св. Андрей, юродив заради Христа пише, че виждал Бога, виждал ангели, докосвал Господа, толкова много се усладил от Христос, когато Го вложил в живота си, че един ден влязъл в място с лоша слава, където имало грешни жени и докато всички хора се изкушавали, той ги гледал и нищо не го привличало. Защото виждал цялата действителност, виждал,  че това, което другите възприемат като нещо приятно, сладко, хубаво, накрая имало горчивина, вакуум, имало скръб, притеснение. Всъщност грехът не може да ти дава щастие, той само външно те кара да се чувстваш превъзбуден, но след това пак чувстваш горчивия вкус. Една от тези грешни жени се осмелила  и го попитала:

— Да те попитам, ти какъв човек си? Всички други ни гледат като сладък мед, а ти ни гледаш и се отвращаваш, защо? Хубави сме, красиви, с аромати.

Той отговорил:

— Виж, ако виждаше това, което аз виждам, ако виждаше изкушенията, които виждам до тебе, които сега реално те  измъчват в дълбините на душата ти и колко се терзаеш с това, което правиш, колко се покваряваш, колко нещастна ставаш. А ако вкусиш сладостта и насладата, другата наслада, която Христос дава, би се почувствала по друг начин!

— Аз — ѝ казал — не страдам от това, че се лишавам, защото не чувствам лишение, а се наслаждавам.

Не знам дали говорил точно по този начин  и дали са могли да го разберат, но зная, че св. Андрей, юродив заради Христа, толкова много живял с Христос, че греховете не го привличали. В друго предаване  ти казах, че греховете се отсичат само чрез Христос. Само когато Христос влезе в сърцето ни, тогава се отсича грехът. Ще ми кажеш: „Докато влезе Христос, да съгрешавам безсрамно?” Не. Ще водиш борба, но трябва да знаеш, че твоят труд  е борбата на произволението и естествено това  натежава  и бива благословено, но там, където иска Христос да ни отведе, е друго състояние, Христос иска не да те накара  постоянно да натискаш и потискаш себе си, за да отсечеш греха,  а да Го възлюбиш. И когато Го възлюбим, ще закопнеем  за Него, и когато закопнеем, толкова много ще се усладим от Него, че нищо друго няма да ни привлича. Вече няма да те привлича грехът, няма да искаш да съгрешиш, няма да го смяташ за нещо приятно, няма да ти харесва. И когато съгрешиш, това искам да ти кажа, не се занимавай вече с това, което си направил, пак се върни при Христос, пак изпълни сърцето си с Христос  след греха.

— В същия час  — ми казваше някой — много пъти правя грехове и в часа, когато ги правя, пак моля Бог да ми помогне, но не мога! Или ще кажа нещо, или ще направя нещо,  ще отида някъде, ще видя нещо, увличам се, но в онзи час, когато тръгвам да съгрешавам, моля Христос да ме удържи макар и много пъти да се поддавам!

Аз му казах:

— Браво!

— Какво браво? Върша грехове!

— Браво, че не губиш допира и връзката  с Христос, макар и там, в своето падение, тоест трябва да казваш: „Господи мой, падам, погивам, падам!”.

И Христос казва: „Пак ще дойда до теб, просто следващия път Ме обичай по-силно, прилепи се по-силно към Мен, привържи се по-силно към Моята любов, така че следващия път изкушението да те не те намери толкова  отпуснат, а да бъдеш  по-пламенен в любовта.”

Когато сърцето ти гори от Христовата любов, изкушението не може да те докосне, защото и то ще се стопи, ще изчезне и ще почувства, че душата, която сега тръгва да докосне, е възпламенена от Божествена любов. Когато дяволът идва да те намери и ти постоянно казваш в себе си: „Иисусе, обичам Те! Христе мой! Боже мой!  Избавителю мой! Иисусе мой!”. Възможно ли е някой, който цял ден казва: „Иисусе мой, обичам Те! Христе мой, помилуй ме!” — възможно ли е в душата му да влезе изкушение? Ама откъде да влезе? Откъде да влезе, кажи ми? След като душата ти  е обградена от Иисусовата молитва, изкушението не може да влезе. Изкушението влиза, когато види отворен прозорец, когато види хладна душа, тогава влиза в нея, дяволът не понася топлината на молитвата, топлината на божествената любов. Моли се постоянно: „Иисусе мой! Христе мой! Избавителю мой!”. Един човек ми каза:

— Съгреших!

Попитах го:

— Моли ли се?

— Ама как да се моля, след като съгреших!

— Бре, детето ми, два гряха си направил сега!  Първо, съгрешил си и второ, след греха си се отдалечил от Христос. Съгрешил си, човек си, върни се при Христос, същата вечер, в същия миг е трябвало да кажеш: „Христе мой, пак Те обичам!”. Да се пръсне дяволът, но не се занимавай с него, а кажи: „ Христе Мой!” и се върни при Него.

Това, което Адам и Ева не са направили, когато съгрешили. Добре. Хора са, увлекли се, съгрешили. Да отидат да кажат: „Господи мой, Христе мой, Боже мой, Света Троице, как Ви оставихме?! Прости ни!”.  И Господ щеше да ги прегърне и да каже: „Елате, деца Мои! Още не сте тръгнали и правите грешки, но  след като се каете, елате да ви простя!”. А те започнали да се оправдават, забравили Бога и се питали: „Кой? Защо? Ти си виновен, този е виновен, дяволът е  виновен!”. А трябвало само да кажат: „Господи мой! Цялото грехопадение стана, защото загубихме топлината на любовта към Тебе. Забравихме Те и грехът влезе в нас, увеличи се, придоби тежест, защото загубихме Теб.”

   Не се занимавай с греха, а се отдай на Господа, на молитвата. Разбираш ли това? Подвизавай се отново, съгрешаваш хиляди пъти на ден, постоянно  трябва да молиш Христос. Не се отчайвай! „Христе мой, обичам Те,  съгрешавам, но Тебе търся! Христе мой, падам, но ще извикам Твоето име. Страстен съм, но се свличам в Твоите нозе. В калта съм, но нещо се подава от калта, вдигам ръката си, търся помощ и казвам: „Господи мой, помилуй ме!”. И пак съм в калта, но ще извикам Твоето име.” Това не са несвързани неща, а борба, усилие, смирение, това смирява.  Защото нещо в теб ти казва: „Ама какво ще стане накрая, не издържам вече!”. Това нещо обаче е смирение. Другото е егоизъм, да искаш да казваш: „Аз искам да съм напълно съвършен, безупречен, безгрешен!”. Дано да станеш. Който обича, казва св. ев. Йоан в посланието си, не греши, защото обича Господа и става безгрешен като Господа. Сподоби ни, Господи, през този ден, нощ, вечер, живот да се запазим без грях — значи можеш да бъдеш безгрешен, но не  казваш: „Няма да съгреша!”. Когато обичаш Господа, тогава нищо друго не те тегли, а само Господ и се чувстваш много щастлив, животът ти се изпълва с радост, ликуване, смисъл, с хубави неща.

Когато възлюбиш Христос, всичко в живота ти ще протича по друг начин и когато вложиш Христос в живота си, ще бъдеш човек от друг порядък, ще имаш същото тегло, тяло, душа, но ще бъдеш различен. Ще бъдеш както  бил Христос след Възкресението. Същият и  не същият. Ще си като другите хора в твоя офис, но не съвсем. Това не го разбираш сега, но ще ти го кажат някой ден:

— Бре, детето ми, как стана такъв?

Ти ще отвърнеш:

— Какъв съм?

— Нещо имаш!

— Какво имам, бе, хора?

— Имаш мир.

— Къде го видя?

— Е, не знам, имаш  мир, говорим ти, не се гневиш. Другите се нервират, ти имаш мир, имаш спокойствие, имаш тишина, не роптаеш.

— Добре, за какво да роптая?

И няма да знаеш защо,  а причината ще бъде, че Христос е в твоето сърце и променя живота ти. Ще чувстваш, че Бог те обича, че си обично дете на Господ, че съществува Някой, Който мисли за тебе през цялото време и животът ти има смисъл, има стойност, не си за отхвърляне, не си презрян и презряна, в този момент, в който ти говоря, съществува Някой, Когото те очаква, съществува Христос, за Който ти имаш много голяма стойност. Днес може никой да не ти говори и да си сам в своята самота, но съществува Христос, Който те обича и има много голямо място за теб в Своето сърце; Той би дошъл само да те докосне, да ти говори, да яде с теб, да ходи до теб, да чуе твоите проблеми, Той би дошъл само за тебе. Господ не търси само свещеника, архиепископа или  патриарха, а всички нас, както и теб — простодушния, незначимия, неизвестния, самотния. Помниш ли, когато ми каза, че много нощи си правим компания (слушайки повторението на предаването), защото не ти се доспива и се притесняваш? Е, когато свърши предаването, спреш радиото и денят приключи, Господ е близо до теб и те обича.  Това е красотата, да се радваш, че си принц и принцеса, дете на небесния Цар, дете на Бога и Той те обича. Ако мислиш за това, постоянно ще се молиш, ако мислиш това, молитвата няма да бъде труд, а като ручей,  ще тече постоянно. Ще казваш: „Иисусе мой!” през целия ден. „Христе мой! Иисусе, Боже мой! Иисусе!”И ще казваш, леле, какъв смисъл има животът! Много голям смисъл има постоянно да казваш: „Иисусе мой!”, това е най-хубавото нещо. До такава степен, че някои са схванали този смисъл и откакто са го разбрали, постоянно произнасят това име. Не съществува по-голяма красота в живота от това, да обичаш Христос и да издълбаеш Неговото име в сърцето си. Виждал ли си някои хора, които гравират разни неща  върху дърво, чертаят схеми и с мерак правят хубави неща. И тъй, не съществува нещо по-възжелано в живота от това, да издълбаеш Христовото име в сърцето си. Най-хубавото нещо. Всички други неща — и да ги издълбаеш, е, ще те оставят и  ще се огорчиш. Чел ли си книгата „Моят старец Йосиф Исихаст и Пещерник” от старец Ефрем Филотейски? Избягвам вечер да я чета, защото  след това не мога да спя, защото ти идва  да се молиш часове наред. Не го правя, но искам.  В онзи час те обхваща желание да се молиш. Не можеш да спиш, сънят ти изчезва. Веднъж казах това на една госпожа, която беше малко аристократ: „Прочети тази книга!”. Помислих си, че или ще се нервира,  или  не знам какво ще ѝ стане, защото тези неща, за които пише вътре, са необичайни, аскетически, калугерски, подвизи в пустините на Света Гора и т.н. След два дни ми изпрати съобщение, в което пишеше: „Отче, чета книгата, за която ми казахте, чета я вече четири часа и  не мога да спра, но сега не мога да продължа от сълзите, тъй като  постоянно плача, не виждам страниците, не мога да видя какво пише в нея, защото плача. Разбираш ли?  И чувствам, че сякаш влизам в тяхната дружина, че и аз съм сред тях и книгата ме пренася в борбата на тези хора, които толкова много възлюбили Христос.”

Те не просто Го възлюбили, а водели борба за Него, тоест не на теория, а на дело. И  делото знаеш ли какво е?  Не просто да възкликваме: „Ах, колко е хубаво да се молим!”. Така, желания и копнежи… Старецът Йосиф се молел осем часа всяка вечер, осем часа казвал името на Христос.  И старецът Ефрем в началото започнал с шест часа, постепенно ги увеличил и казвал осем часа постоянно „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”.  Ако не си го правил, недей да говориш. Не съди и не прави заключения, че това е  нещо безсъдържателно и  няма смисъл в него. И аз имам това недоумение как са издържали и не им дотегнало. Ние не можем осем часа, дори осем минути не можем, дори осем минути! Но ако опитай, седни и кажи:  „И аз ще се помоля на този Христос, да видя как е, какво е това нещо, бре, детето ми?”. Добре, не им ли е дотегнало на тези хора? Не са ли се изморявали? Старецът Ефрем казва, че са се изморявали, разбира се, изпотявал се, старец Йосиф целият ставал вир вода от молитвата, но накрая чувствал опит от Христос, случвали му се  такива неща, които не се изричат. Той чувствал Господа до себе си, чувствал, че  Христос присъства в живота му, чувствал как килията му благоухае, чувствал как Божията благодат покрива душата му, чувствал безкрайно ликуване, как лети и се намира на друго място, как сърцето му се разширява и разпростира да прегърне целия свят, как се весели, много неща виждал. Говорим обаче за осем часа молитва.  Не ти казвам и ти да се молиш осем часа, защото зная, че не можеш. Но можеш поне осем минути. Ако не правиш нищо, какво можеш? Какво можеш? Наистина живеем в епоха, в която не правим нищо. Топлохладни сме, ние сме християни, които си падаме по предавания: „Колко хубаво говори еди-кой си отец!”, „Колко хубаво го каза еди-кой си отец!”. Търчим да слушаме беседи, ще говори еди-кой си отец и отиваме да го чуем. Добре, това ли е християнският живот? Да търчим само на беседи. Хубаво правиш, поздравявам те, че слушаш. Браво! Но не е това. Когато видиш по телевизията, че дават разни готварски рецепти, ги гледаш и казваш: „Виж колко хубаво го приготвя! Гледай, гледай, как сложи брашното и добави сос накрая, сложи и лимон, интересно наряза яйцето!”. Добре, гледал си го, а след това? Сядаш на канапето и си стоиш. Часът става дванайсет, става един, два…  Видя как се приготвят ястията, ти сготви ли? Какво ще ядеш? Ще гледаш?  Ама не се насищаш, гледайки. Не се насищаш. Защото в духовния живот не съществува такава доставка на храна по домовете, нито готови замразени продукти, а ще ядеш ястието, което ще сготвиш с кръвта на сърцето си, с кръвта на душата си, ти самият ще водиш борба, не може да ядеш готови храни, разбираш ли? Ние сме теоретични християни.

Ако изобщо не се подвизаваш, как ще дойдат тези неща? След като о. Ефрем казва, че това, през което минахме, обичайки Господа, за Господа го правехме. В нашата епоха само да си ги помислиш, се разболяваш, става ти нещо, не можеш да повярваш. Днес, когато всичко е отморяващо и лесно.

— Тогава ние дадохме нашата кръв, построихме нашите пещери, къщички и колиби с нашата кръв, буквално проляхме кръв. Отивахме в нашите колибки, от любов към Господа правехме  всичко това, а за домакинството  намирахме  една-две калаени чинии,  две вилици, от които липсваха два зъба.

— И как ядяхте?

— Единият ядеше,  обърсваше вилицата и я даваше на другия; нямахме вода, защото бяхме в пустинята. От любов към Господа.

Аз не искам и ти да правиш точно така, но да си припомниш, когато казваш,  че си отишъл в супермаркета, но бил затворен, не си намерил кока-кола и си се изнервил, защото как ще ядеш вечерта без да пиеш кока-кола? Изнерви се, защото няма безалкохолно! А те нямали вода от любов към Христос и когато ядели, старецът Йосиф Исихаст им казвал, че за да измият чинията,  трябва да сложат водата в нея, да я забършат и да изпият съдържанието. „Така и вода пиехме, и чинията очиствахме, защото нямахме вода, за да ги мием. От любов към Господа, но бяхме щастливи, имахме безкрайна радост в душата. Студ, дъждове, снегове, трудности, но имахме безкрайна радост, безкрайно щастие. Искахме да умрем от радост и казвахме: „Господи, животът ни с Тебе е рай!”.

А ние имаме всичко и не правим нищо. Да те попитам колко часа се помоли вчера? Конкретно, не теории, колко часа се моли и докосна Господа? Остави това, което знаеш, че времето нямало  значение, нямало значение колко часа се молиш. Разбира се, че и времето има значение, разбира се! Както има значение и времето на предаването, тоест, ако аз започна предаването и кажа: „Здравейте! Какво правите? Лека нощ! Довиждане!”. Това предаване ли е? Говорим един час и душата ни се активира,  стопля, мислим и се замисляме. Ако предаването беше пет минути, нямаше да бъде  същото. Ако е същото, тогава добре, ще правя пет минути предаване. Или по телефона казвате, че искате да чуете предаването отново, защото ви харесва. Ако нещо ти харесва, го искаш отново и отново. Това е молитвата. Ако бяхме възлюбили молитвата, нямаше да се задоволим с пет или десет минути. Каква е тази духовна нищета? Ще се молим без часовник. Един ден поставих една свещ и я гледах. Викам си:  от любопитство ще наблюдавам, докато се стопи. Не си представяй някаква голяма свещ, една малка свещ — ще седна да видя как минава времето, да гледам Разпнатия Христос. Само от любопитство седях и съзерцавах Господа без да правя нищо — лошо ли е? Както ти стоиш и оглупяваш  пред телевизора, както зяпаш списания, четеш вестници и се разсейваш със суетни неща, така и  аз си казах да се „отнеса”, гледайки Господа, докато свещта се стопи. Мислех си колко рядко правим това движение на молитвата, което би трябвало да обхваща голяма част от нашия живот. Това ще рече влагам Христос в живота си, моля се, моля се на Христос. След това търсиш чудеса, да се излекува един, друг, да намери работа, да се изцели, да се ожени, но чудесата как стават? Докато лежиш? Как? С дискусии? С телефонни обаждания, с писма? Това не е решение. Решението е да се молим — и аз, и ти.

Знаеш ли какво означава един час да казваш: „Христе, обичам Те! Иисусе мой! Влез в живота ми! Промени сърцето ми! Направи ме да възлюбя Твоята свята воля! Да се смиря, да приема опрощението, което ми даряваш! Да Те вложа в живота си, да Те прославям! Да се отдалеча от греховете и да мисля за Тебе!”. Знаеш ли какво е? Това правели тези хора — борба. Труд заради любовта на Господа, тоест те не водели борба заради борбата. Защото борба водят и будистите, и индуистите, и йогистите, а  те го правели от  любов към Господа, подвизавали се за Христос и  се чувствали щастливи, молели се толкова много, имали такова послушание и правели такива жертви. Те не се карали, нито спорели,  нито осъждали. Осъждане? Къде да осъждаш  — я седни да се молиш осем часа, тук десет минути се молиш и се успокояваш, а осем часа и да осъждаш?  Ама там било изключено да чуеш празна дума, многословие, клюки. Ако имало такова нещо, то батериите се изтощавали. Старецът Йосиф казва: „Който осъжда, да хваща пътя, вземай нещата си и вкъщи! Тук идваш, приятелю мой, да станеш свят.  Тук идваш да възлюбиш Христос, не си дошъл нито да клюкарстваш, нито да ми разказваш живота на един или друг, не ме интересува какво става навън. Обичам всички, приемам всички, но не искам осъждания, искам само да чувам да произнасяш името на Господа, да се молиш.” Така ставаш свят. Я направи това да видиш как ще се промени животът ти. Това ще рече обичам Христос на дело, подвизавам се, имам послушание, да не говоря излишни неща, да не осъждам, да не коментирам.

Сещаш ли се, когато духовният ти изповедник те посъветва: „Това, детето ми, не трябва да го казваш, защото, ако го кажеш, ще навредиш на семейството, което ще го чуе, ще сложиш отрова в мисълта на другия и  ще разбиеш неговото семейство.” Ти обаче отиде и го каза. Сещаш ли се? Сещаш ли се колко пъти не си държа устата затворена, докато трябваше да го направиш? Сещаш ли се колко пъти казваш неща, които не трябва, коментираш и осъждаш? Мъжът ти се връща от работа и не можеш да си затвориш устата за пет минути, за да се наяде като човек и да отпочине. Започваш думи, многословия, коментари, нервираш го, разгневяваш го, караш го да започне кавгата. Това ли е Христовата любов? Ако обичаше Христос, щеше да внимаваш, да не скандализираш съпруга си, да не го нервираш, да не го дразниш, да не говори грозно заради тебе. Къде е Христова любов? Прочетох книгата и разбрах, че тези хора са възлюбили Христос и са доказали това с борбата до кръв. Ти също си призван да водиш борба на мястото, на което живееш. Всеки неговата борба, аз — моята, ти — твоята, всеки в своята сфера, всички сме подвижници. Подвиг е и това, когато мъжът ти идва и ти казва да си затвориш устата, защото това, което говориш, го изнервя. Понякога не знаеш как да говориш. Обичай Христос и мълчи! Ти обаче не го правиш.

И така, не знаем как да се отнасяме правилно към другите, а когато се караме на мъжа си, дори не можем да го поправим, защото се получава кавга, нито въздействаме на другите, защото ни липсва Божията благодат, липсва ни Христос. Кога животът ни ще се изпълни с Христос? Да се промени нещо накрая в този свят, годините минават, времето минава, колко години ще живеем? Ти казваш: „Да свърши предаването, за да си свърша делата.” Денят се търкулва. Да, но Бог, Който гледа живота ти, казва:  „Денят се търкулва, гледаш да платиш сметки, но другите сметки — тези на душата ти —  кога ще ги уредиш?  Кога ще вземеш на сериозно това, което е много важно? Кога?”.

Ако вършиш делата си, обичайки Господа, започваш да се променяш и си спокоен,  преобразяваш се, защото Христос е влязъл в тебе. Навсякъде — и в тялото, и в душата, изпълнен си с Христос. Веднъж  причастихме децата са в училище, защото имаме училищен храм, и много се зарадвах, че св. Потир се изпразни. Не очаквах толкова много деца да се причастят, зарадвах  се и казах:  „Колко хубаво нещо! Да остане празен св. Потир, да се причастяват много деца.”  Накрая видях някои деца да слизат по стълбите, радвах се, че се бяха причастили  и им казах:

— Я си вдигнете малко ръката!

— Сега какво  иска той? — си казаха те.

И аз вдигнах моята и казах:

— Вижте! Моята вена и вашата вена. Вашата вена и моята вена. Тук е моята кръв и Христовата кръв, защото се причастихме. И  в твоята кръв тече Христовата кръв. Хубаво нещо, нали?

В нас тече Христовата кръв, Господ не говори теории, това не са идеи или философии, а Тялото и Кръвта Христови.  Ядем  и пием Христос и Христос става наша храна и питие. Ето! Къде е теорията? Къде са философиите? Къде са фантазиите? Това е факт, това е храна, преживяване, то е нещо онтологично, както казваме в Църквата, Христос действително влиза в нас. Когато живееш това, разбереш го и се изпълниш с Христос, означава, че можеш да кажеш, както св. Симеон Нови Богослов, гледам ръцете си като Христови ръце, не са само мои, а и на Христос, гледам нозете си и те са на Христос, устата ми, очите ми, Христос влиза в мен, гледам тялото си и се радвам, удивявам се, не защото е хубаво, а защото в него се движи Христос и когато отварям устата си да говоря, говори Христос заедно с мене и това докосва другия и му помагам. Казвам му: „Как си, добре ли си?” и той чувства потрепване в душата си, чувства нежност в сърцето си, защото това са не само мои слова, а и Христос е заедно с мене. Това е хубавото. Затова, когато гледаш някого и му правиш забележка, а той не се променя, не продължавай,  защото това означава, че още не е чул Христовия глас в тебе. Защото, ако детето  те чува, но  не му говореше  само ти, а Христос движеше устните ти, няма начин то да не се повлияе, нещо би го докоснало, би го променило, би го преобразило. Следователно още не си се изпълнил с Христос. Ще ме попиташ сега защо говоря, имаш право и аз трябва да спра.

Истина е, че си заслужава да говорим единствено когато говорим за Христос, иначе не  си заслужава да говори човек, когато е сам (в радиопредаване). Защото другият чувства, че когато говориш, сякаш го дращиш,  изморяваш го, дотягаш му, не иска, а  когато имаш Христос в себе си, казваш на другия една блага дума и сърцето му се трогва и не само иска да се поправи, едно просто „Добър ден!” да му кажеш и той  се радва. Това е целта — Христос да изпълни  сърцето ни и да видиш по друг начин децата си, жена си, приятеля си, колегите си на работа, да се промени целият ти живот и накрая да разбереш, че всичко е красиво заедно с Христос. И нещата от живота, и духовните неща, защото не съществува това различие. Всичко е духовно и материално едновременно. Ако ги разделяме означава, че имаме фрагментиран живот, лицемерен живот, лъжлив живот, живот с маски и Христос казва: „Аз искам да вляза в  живота ти и да те направя единен човек, да не си фрагментиран, да не си разбит на хиляди парчета, а да си с Мене във всичко, което правиш. Защото Аз влизам навсякъде. Пребъдвам в дома ти, в стаята ти, в спалнята ти, в банята ти, в кухнята. Дори когато се жениш.”

Нима Христос присъства само един час по време на Литургията? Когато си с децата си, със съпруга си, когато прегръщаш тези, които обичаш и си с тях, нима Христос не е  между вас? Кой тогава? Изкусителят? Разбираш колко ужасни грешки правим спрямо децата, когато детето идва и казва, че не ходи на църква, защото там всичко се нарича грях — това е грях, онова е грях, грях е да ходиш на стадиона, грях е да се забавляваш.

Кой ти каза, че всичко това е грях, кой ти каза, че Христос не може да влезе във всекидневието ти, в твоето забавление, в твоята радост и да украси всичко? Защо? Грях е, когато ругаеш, когато хулиш. Когато спортуваш, не е грях, когато изпиеш с приятеля си едно питие и имаш Христос в сърцето си, не е грях. Когато мине една хубава вечер в гледане на филм, който има смисъл и житейско съдържание, това не е грях. Защо мислиш, че всичко е грях? Знаеш ли защо детето го казва? Заради теб и мен го казва. Защото сме му предали представата, че Църквата е нещо далечно, нещо отвъдно, нещо духовно, в смисъл на нещо неопределено, невидимо, идеално, без да има връзка с всекидневния живот. Нима не сме му предали това усещане, което е грешка, защото Христос е дал напълно различна картина. Той често се появявал на трапезите на хората и затова фарисеите се учудвали: „Ама каква работа имаш Ти тук? Заедно с тези, които ядат и пият? Те  са грешни!”. Господ казва: „Аз при тях отивам, стига да Ме искат! Влизам навсякъде, в тяхното всекидневие, в живота им, в проблемите им, в брака им, във връзката им,  в любовта им, тоест къде да отида? Къде да ги чакам един час на седмица?”. Един час на седмица да чака Христос да те види на св. Литургия? Христос влиза навсякъде в живота ти и не съществува момент, който да не е духовен.  Извинявам се, че ще го кажа, но това са думи на стареца Ефрем: „Когато ходихме до тоалетна,  казвахме молитвата, не като задължение, а като любов, обичахме Господа навсякъде и винаги, каквото и да правехме. Не казваме: този момент е нечист и затова остави Христос навън. Ама Той е навсякъде във функциите на твоето тяло, в твоя организъм, в твоите клетки и това кара човек да се подлуди от щастие, когато го помисли, но и от истерична лудост, когато разбере какви грешки правим в църковното пространство и ставаме причина някои хора да разбират погрешно Църквата. Църквата не е това и го казвах на някого: „Това, което не ти харесва, дори на мене ми харесва!” Това не е Църквата, това не е Христос. Знаеш ли какво е това? Това съм аз с моето болно съзнание, с моята болна духовност, но това, което е мое, го  кръщавам в това, което е Христово.

Христос не е казал такива неща, Христос не е казал да отхвърлим този свят, да отхвърлим това тяло, което ни е дарил, даровете, които ни е дал, а всички тях трябва да ги принесем, да Му ги дадем, да ги освети и благослови, да ги покрие, да ги преобрази, но не да ги унищожи, защото не ни ги  е дал, за  да ги унищожи, а за да ги обожи и  благослови. Разбираш  ли? Това ще рече Христос да влезе навсякъде  в живота ти, всичко да направи Негово и да станеш щастлив, благословен  и ти да бъдеш голям благодетел на света, както са били всички други светци. Независимо дали говориш или мълчиш, лягаш или спиш, да благотвориш света. Каза ми го един светогорец:

— Защо ме обичаш толкова много, бре, отче, нищо не правя. Какво правя? Нито работя, нито  плащам, с  нищо не помагам.

Казах му:

— Отче, обичам те само за  това, че съществуваш, и се радвам, защото зная, че обичаш Господа и тази любов на Господа прелива и ми дава сила.

Само за това, че съществуваш. Защото какво прави св. Йоан Руски? Какво прави св. Спиридон? Какво прави св. Нектарий? Техните св. мощи какво правят? Стоят в мощехранителницата, в раклата, тихо, спокойно, седят и изливат любов, благоухаят, пръскат чудеса, не е нужно да вършиш неща, изпълни се с Христос, стани свят, пълен с  Христос, и се простри и спи. И твоят сън ще благотвори човечеството. Дори сънят — защото си човек, изпълнен с Христос, разбираш ли го? И след това другите прибягват към тези светци, когато водят при тях наркомани, меланхолици, измъчени, парализирани, болни, коленичат при раклата и молят св. Йоан Руски да ги изцели  и св. Ефрем в Неа Макри, всички светци, и тези мили светци не правят нищо. Не говорят, не викат, не търчат, а са тихи, но са свети, изпълнили са се с Христос. Отиваме да ги помолим и те ни помагат. Това е: животът ти да стане едно, да се съединят всички части на твоето тяло, да бъдеш благословен, да се успокоиш, да се радваш,  да спре негодуванието, да се съживиш.  Това прави Христос: променя живота ти!