Автор: архим. Андрей Конанос
Превод: Константин Константинов
Ако постоянно постъпваш така, както ти искаш, ще виждаш стени пред себе си и ще се разочароваш, твоето желанието ще се осуетява, ще се нараняваш, ще се нервираш и ще се чувстваш смачкан. Ако обаче казваш Добре! – видях един младеж, който се разведе, защото девойката го остави и той прие това толкова спокойно, направи ми впечатление, че много я обичаше, но ми каза- не ме иска вече, какво да правя? Добре!, усмихна се и каза: Бог си знае! Колко хубаво. И друг случай – където момчето оставило девойката и тя се беше разболяла и шест месеца постоянно му изпращаше съобщения, а той нищо не й отговаряше. Аз й казах – не виждаш ли, че това нещо те разболява? Не виждаш ли болестта – да настояваш насила, да се инатиш нещата да станат така, както ти искаш? Остави нещата, не може някой да те обикне насила – ще се разболееш ако настояваш за това. Любовта не се претендира, а се вдъхновява и другият, ако иска, те обича. Искахте и дойдохте на беседата. И това е ценното. Ако не искахте, нито на мене щеше да ми хареса, нито на вас. Това няма ли значение в живота? Така ще живеем добре – нека живеем мирно, както Бог устрои нещата, ще имаме желания, цели, въжделения, мечти, но ще похлопаме – отваря ли се вратата? – влизам. Не се ли отваря? – отивам някъде другаде. Защото, ако разбием вратата, ще влезем, но няма да имаме щастие, защото докато влезем, ще сме разболели.
Казвайте Слава Богу! Това ще ви измори ли? Ти дойде и ни измори, и свят ни се зави! – не пречи, слава Богу! Или някой друг проповедник говори хубаво – слава Богу! – всяко едно нещо можеш да го погледнеш от добрата страна и да имаш полза. Казва го старец Паисий – можете ли да седнете? Прославяйте Бога, защото го разбрах, когато се разболях от рак на дебелото черво и не можех да седна повторно. Сетне разбрах, че беше дар от Бога това, че цял живот седях нормално на пъновете. Благодаря, Боже мой, че съм добре! Благодаря! Намерете за какво да кажете пет, десет пъти Благодаря! В училище имах едно дете, което имаше рак на лимфните възли. Накрая се излекува. То дойде в училище след една химотерапия и ми каза – да кажеш на децата да казват Слава Богу! Затова че преглъщат водата и млякото и слюнките си. Защо го казваш това, Марко? Защо аз не мога! Боли ме изключително много! И толкова години, когато можех да преглъщам, не казвах – Слава Богу! и мислех, че това е нещо самопонятно. Сега, когато ме боли, го разбирам. Благодари, че имаш зъбите, че ядеш – една госпожа преди няколко дена ми казваше – отче, не се забърквай със зъболекари. Голяма мъка е! тя сменя своята протеза и казваше отивам и отново винтове, такива неща, разходи, хиляди евро, болка, терзание, притеснение да не стане някоя грешка. И в онзи час разбрах, че когато имах зъби, не бях осъзнала, че това е дар и не казвах Слава Богу, че имам зъби! Или че виждам – това го чух от някой, който веднъж говореше за експеримент вкъщи и аз го направих. Той казва – затвори си очите за една минута и тръгни да ходиш из дома! Не можех да ходя, дори в собствения си дом. Да кажеш: благодаря, Боже мой, че виждам, че имам ръце, имам нозе, имам здраве – колкото имам. Колко дарове имам! Знаете ли за колко неща можете да кажете Благодаря! и да се радвате. Не казвайте какво ви липсва, а вижте какво имате. Имаш едно дете или искаш и друго, но имаш едно – слава Богу! Другият няма изобщо и той казва благодаря! Защо? Защото казва: поне имам жена си, нямаме деца, но имам любов. Потърси нещо, за което да кажеш Благодаря! сред най-големия ад, който живееш. Намери да кажеш едно благодаря. Благодаря Ти, Боже, че имам това терзание, но имам и онова добро в живота. Имам работа или нямам работа, но имам майка ми, която ми помага и ме издържа. Кажи едно благодаря! Това е ободряване за душата и тялото ти. Помага изключително много.
Опитайте се, ако искате, това, което Църквата постоянно ни казва: да живеем настоящето, Църквата се изразява в сегашно време – т.е. днес, Дева днес ражда, Днес водите на Йордан…, днес Христос…, днес става всичко, сякаш ти казва – живей светостта, живей Бога, живей всичко тук, не отивай другаде, остави старите неща. Живей днес! Ако мислиш за старите неща, ще се разболееш – в днес не съществува нищо, заради което да се разболееш. Сега, в този миг, ако започнете да мислите какво ще стане след един час, може да ви обземе тревога, тоест ще отида вкъщи, какво ще намеря, какво ще стане, едно друго. Но ако живеете сегашния момент: сега добре ли съм? Слава Богу! Не мислите дори за вчера. И това е болест – какво е станало преди една година. Един познат ми каза – старите спомени доникъде не водят. Старите неща отминаха. Особено пенсионерите мислят за това в смисъл, че не виждат много нови неща пред себе си, които могат да направят, и затова живеят със старите неща и какво стана, как беше, и тогава на село! и говорим за 1940-45 година, някакви дати и това тогава го живеят сега. Не е лошо да го живееш като хубава история, но не и да се разболееш от мъка. Каквото е станало, е станало. Важно е сега какво правим и постепенно трябва да вървим напред в това, което Бог ще ни дари.
Голяма душевна и телесна помощ е доверието в Бога, да се оставиш на Бога и да Му довериш своите проблеми, но с увереност, че Бог ще направи това, което просиш от Него, трябва да вярваш в това. Вярата в Църквата е голямо лечение и за душата, и за тялото. Какво казва Христос? Твоята вяра те спаси. Какво означава вяра? Вярата означава в теб да оживее това цвете, което ще те накара да кажеш: Боже мой, предавам ти се! и не просто ти се предавам, а ще стане това, което си ми обещал! Това задвижва всички сили – душевни и телесни – ако искаш да оздравееш, но не го вярваш, не става, не оздравяваш. Нищо не става. Всички твои органи пак са си болни, както преди и не оздравяваш. Христос питал – вярваш ли? Слепецът казал: Господи, върни ми зрението! Вярваш ли, че Аз мога да ти дам зрението? Какво означава – Вярваш ли? – означава, че виждаш живо това в себе си преди да прогледаш. Виждаш ли? Точно това ми каза една девойка, но по погрешен начин. Тя ми каза – отче, за трети път се явявам за по-високо ниво по английски език – помолете се да мина! И след това ми каза – дето не го виждам, да стане. Научи се да го виждаш! Да го виждаш преди да минеш, за да минеш, когато се явиш. Защото, ако отиваш на изпит, виждайки предварително неуспех пред себе си, ще се провалиш. Защото Христос ще ти каже – да бъде според вярата ти! Ти, детето ми, вярваш в неуспеха! Отче, днес ще изляза на среща с някой, излизала съм с десетки, но нищо, сега с този дано стане, но се страхувам и е сигурно, че и този няма да ме иска! Ако е сигурно, и този няма да те иска, няма да те иска! Защо? Това, което казваш, това, което чувстваш, накрая го вярваш толкова силно и става това, което казва Евангелието, че Христос отишъл в един град и – не извърши нито едно чудо поради неверието им. Христос бил наблизо, болните можели да оздравеят, но никой не оздравял, защото не вярвали, че това може да стане. И дивното, което много ми харесва в Евангелието, е че Той изпратил прокажените с проказата си да отидат да се покажат на свещениците, на лекарите на епохата, и им казал – вървете, покажете телата си на свещениците, че сте здрави. Аз, ако живеех тогава, нямаше да отида или щях да му кажа – Господи, ще отида, но извинявай, аз имам проказа, излекувай ме и ще отида да им се покажа. Сега, какво да отида да покажа така, както ми го казваш? И Господ казва – не, отидете така, както сте прокажени. Ама, извинявай, излекувай ни да отидем! Ще отидете с вашата вяра, тръгнете! Невероятно нещо! И в Евангелието се казва – кой го помни – те тръгнали да ходят и „когато отиваха, очистиха се” (Лука 17:14). Докато вървели, се очистили, проказата се махнала и тялото се очистило. Това е страшно нещо! Тоест Христос казва – повярвайте Ми, доверете Ми се, вижте здравето преди то да дойде!
Искаш Маслосвет? – или Водосвет, или някакво последование за благословение и чудо, когато поканиш свещеника да го направи, трябва да очакваш чудото. Да чувстваш, че твоят човек върви към изцеление, което Христос дарява. Мене ме канеха на Маслосвет и половината бяха на Маслосвета, а другата половина се обаждаха на погребалното бюро. И ми казваха – е, не сме сигурни!? Направи и ти нещо, ако стане нещо! Ама. . . (Щом е ама) не очаквай такова чудо.
Една девойка в Кипър преживяла това много силно – тя била омъжена 7-8 години, но нямали дете. Един ден, когато ходих там за беседа, й казах: ще родиш дете! Вярвам го! И не крия – като свещеник трябва да говоря малко по този начин, но в мене си казах – Боже мой, моля Те, помогни ми да повярвам и аз, който го казвам! И да не го казвам само по задължение, а да го повярвам. И след това си казвах в молитвата да роди дете и чувствах, че Бог ще й даде дете. Не след дълго тя ми изпрати имейл и ми пишеше – отче, вярвам, че ще родя дете! Имам тази сила, както ми казахте да се моля. Един ден ми писа – когато се моля, чувствам, че сякаш в утробата ми има бебе. И аз веднага й писах – тоест си бременна? Не, но го вярвам! Казах й – вървиш много добре! Да се молиш преди да забременееш и да чувстваш, сякаш си бременна. След един месец тя ми писа – отче, излизаме с мъжа ми и пазаруваме бебешки неща. Бременна ли си? Не, отче, но както ми казахте! Вярвам преди да забременея! Пресвета Богородице – си казах – направи твоето чудо, защото те напредват! И след това ми писа – дори бебешките дрешки са сини! Леле, това тук не е само чудо, а те са решили, че е момченце, приготвили са стая и след една година отново ми писа – отче, в понеделник ще ходя на лекар да направи окончателно потвърждение, че съм бременна! Тя наистина беше бременна и наистина роди момченце! И наистина всичко мина много добре, но тази девойка живееше това нещо (преди то да стане).
Ние сме уморени и разочаровани още преди чудото да стане, тежи ни преди да тръгнем към него и не вярваме в него. Отчаяни хора, посърнали души идват в църква и това ме притеснява. Не е зло, че си посърнал, а че не искаш да се съживиш. Харесва ти хленченето – даваш надежда на другата жена, а тя ти казва: Не-е-е, отче, не съм добра! Добра си, обича те! О-о, мене . . . Е, виж, извинявай, ако искаш да потънеш, потъни! Но аз не мога да вляза в тази игра! Аз ти давам надежда, светлина, кураж и ако на тебе ти харесва да се самобичуваш-самобичувай се! Но не слагай Христос да служи на това твое негодувание. Това не е християнско и това е най-лошата реклама на Християнството: както казва св. Йоан Златоуст, ако ние бяхме както Христос живи, вече излекувани от Него, и душевно, и телесно, това би било най-доброто доказателство и „реклама”, т.е. славата на Христос би стигнала навсякъде. Сега другият ни гледа и ни казва- те са недоволни хора, постоянно хленчат, оплакват се, чувстват се зле, какво да правиш там? Какво да поревнуваш? Това е ревността, която би трябвало да вдъхновява чрез здравето на нашата душа и тяло. Радостни ли сте – дори само това е християнско послание в живота. Движите ли се с щастие, нямам предвид да се смееш безпричинно, а да си човек с надежда, със светлина в живота си. Това е велико нещо, как се казва в Акатиста към Света Богородица – Радвай се ти, чрез която радостта ще изгрее. Това нещо къде е? Това очакват хората, това очаква детето ти, това очаква твоят човек и най-вече ти да го видиш, да се зарадваш и да бъдеш щастлив.
