ЗАВЕТЪТ НА СВ. КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

379 0

Автор: св. равноапостолен цар Константин Велики

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

Възжелах, приятели, с наслада да съзерцавам вашето събрание. И след като това ми бе дадено, счетох за свой дълг да принеса благодарност на Царя на всичко, Който освен с неизброими блага ме обдари и с най-хубавия дар сред тях, сподобявайки ме да видя всички вас единодушно събрани. Затова нека щастието ни да не се помрачи от никакъв завистлив враг, особено сега когато със силата на Спасителя Бог богоборството на тираните бе напълно унищожено. Нека коварният демон повече не поругава Божествения закон! Вътрешният смут в Божията Църква, по мое мнение, е по-страшен и мъчителен от която и да е война или битка: той ме опечалява повече от всяка външна бран. Затова, когато с благословението и съдействието на Всевишния удържах победа над противниците, аз мислех единствено за това как да благодаря на Бога и да сърадвам на онези, които Той освободи чрез нас. Но когато, противно на очакванията, получих известие за вашето разногласие, не можех да го подмина с мълчание. И желаейки да помогна  за излекуването и на тази язва, побързах да ви извикам. Радвам се, че се събрахте тук, но смятам, че желанията ми ще се изпълнят всецяло едва когато видя, че всички вие, движени от единомислие, сте постигнали мирно съгласие, което като посветени Богу сте длъжни да внушавате и на останалите. Не се бавете, приятели, служители Божии и добри раби на нашия общ Владика и Спасител; не се бавете още от самото начало да разгледате причините за вашето разногласие и да разрешите всички спорни въпроси, подхождайки към тях с мир. Така ще извършите едно богоугодно дело и ще доставите велика радост на мен, вашия съслужител.*

***

По-добрите не бива да се превъзнасят над посредствените, защото само Богу е известно кой наистина е по-добър; към слабите следва да снизхождаме с дух на опрощение, защото истински съвършените са действително рядкост. Един другиму да си прощаваме малките прегрешения и да бъдем снизходителни към човешката немощ; да ценим взаимното разбирателство, за да не дава личната ни вражда повод за злословене на Божествения закон на ония, които са готови да го злословят, защото, когато те видят, че във всичко сме достойни за подражание, лесно ще се въздържат в това. Нека не се смущаваме, че малцина получават полза от нашите наставления, защото някои ги слушат, за да изпросят милостиня, други бързат за проповедта, за да спечелят снизхождението ни, трети приветстват проповедниците, защото те се отнасят ласкаво с тях, а някои ги обичат, защото им дават подаръци. Истинските любители на словото са малко; както са малко и любителите на истината. Затова е нужно да се пригаждаме към всеки човек и подобно на лекаря да даваме на всекиго необходимото за неговото спасение, така че спасителното учение да се прослави навсякъде и във всички…**

*Реч на император Константин Велики на Първия вселенски събор.

**Откъс от увещателна реч към епископите преди отпътуването им от Никея.