Защо болните, за които се молим, понякога умират?

959 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Практиката на енорийския свещеник е мъдър учител. В нея тупти пулсът на безброй души, които са наранени от живота, поразени от заразата на греха или просто лутащи се из лабиринтите на своето аз. И бидейки пронизани от стихиите на този студен и враждебен свят, търсят духовна утеха и подкрепа. Свещеникът носи дълбоко в себе си  тези раздиращи житейски драми, които са част от богатата палитра на битието. Те са малки откровения от неизчерпаемото Евангелие на живота, което непрестанно блика, затрогващо и неповторимо.

Понякога в храма идват хора, съсипани от страдания и съкрушени от скръб, и се обръщат към Божиите служители с думите: „Отче, наш роднина е болен и в момента се намира в болницата в тежко състояние между живота и смъртта. Кажете какво можем да направим за него. Как да му помогнем?“. Тогава свещеникът им препоръчва да запишат за него света четиридесетница за здраве и изцеление, да започнат ежедневно да четат акатист, да купят свещи и да се молят с жива вяра, от цялото си сърце и душа. Също така в храма да оставят безкръвен оброк (курбан) — червено вино, брашно и зехтин —  и да дават милостиня за болния. А самите те да попостят, да се изповядат и причастят, и по този начин да се помирят с Бога и да приемат в себе си Небесния Цар  — Христос.

След тези напътствия свещеникът слага епитрахил и заедно с хората се моли за страдащия, като се обръща към Бог, света Богородица и някои от светиите. След известно време става така, че роднините на болния се връщат и казват, че той е починал. И разочаровани, споделят: „Защо Бог не ни помогна? Защо не прие молитвите ни? Направихме всичко, каквото ни казахте, но нищо не стана. Нали всички се молихме да се излекува? Нали в Евангелието пише: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори …”. А Бог не ни чу и не ни помогна. Толкова ли сме лоши?“. След това тези хора напускат Божия дом и обидени на Господ, повече не искат да чуят за Него и да дойдат отново в храма. Ако това са само откъслечни случаи, не си струва да бъдат коментирани и да се свеждат до знанието на обществото. Но, уви, това не е така.

За тях, обърканите и заблудените, Бог е единственият виновник, че болният не е бил посетен от Неговата милост. Изглежда така, сякаш Бог не е изпълнил дълга Си като баща и приятел на всички Свои творения. Нещо повече — обещал им чрез Своето свято Евангелие да им помогне, да се намеси задължително, но Сам е нарушил обета Си с верните и тези, които се обръщат в болката си към Него, като ги е оставил на произвола на връхлетелите ги нещастия, без дори да даде някакъв знак за това или да обясни защо. Изоставил ги е безутешни, съсипани и обезверени. Нали е Бог на милости и щедрости и Самият Той е Любов? Подобни случаи са пораждали коментари в много поколения преди нас и сред много светии, праведници или боговдъхновени мъже от различни векове.

Един от боговидците на светото Православие през 20-ти век, св. Паисий Светогорец (1924-1994), по такъв повод изрича следното: „Ние често се молим за някой болен. Молят се за него и много други хора. Но става така, че накрая той умира и някои питат: защо Бог не чу нашите молитви? Но Той има предвид нещо по-добро, от това което ние можем да си представим. Ние не знаем какво би се случило, ако Бог би оставил този човек жив. Затова нека да отдадем слава на Бога за всичко.“(„За болестите и скърбите”).

Тези думи на св. Паисий са плод не само на огромния му опит от беседите с поклонниците и от отправените молитви към Небето за техните болни, но и са вдъхнати „свише“от Светия Дух. Затова те звучат като истинско откровение за нас, заблудените и имащите ограничени представи за нещата.

Нима Бог не може да се намеси? Нима Този, Който е Творец на цялата Вселена, на всичко видимо и невидимо, и Който като Отец на всяко творение, непрестанно блика любов и щедрости, ще стане безучастен към болките на Своите деца и ще отвърне погледа Си от молбите им, изпълнени с крепка надежда? Да помислим и да повярваме в това дори за миг, означава да приемем, че Бог не само не е благ и човеколюбец, но и не изпълнява Своите обещания. Разбира се, това не  е така.

Всичко, което Бог е изрекъл, се е изпълнило според Неговия Стар и Нов завет, като Той не само е дал, но и е придал над това. От любов към човеците Бог е изпратил пророци и вестители на несъкрушимото Си царство и дори е сторил нещо невероятно в историята — отдал е Своя Единороден Син, позволил е да претърпи поругание, разпятие и смърт, за да изкупи греховете на падналото човечество. Истината е, че Бог има друг план за страдащите души. И не само план, дългосрочен и необятен за нас, но и мощен и дълбок промисъл, който надвишава нашите ограничени и повредени от греха разбирания. Бог държи в десницата Си миналото, настоящето и бъдещето. Той наблюдава и управлява всичко от сиянието на Своя престол, дори и бездните на ада. Той най-добре знае кое е полезното за нас, грешните и недостойните.

Ние не виждаме цялата истина и не знаем истинската причина за болестта на нашия близък, само можем да предполагаме и да даваме оценка според своята лична непълноценност. Защо точно този човек е болен и чии грехове плаща — своите или наследените от предците си? Дали Бог е допуснал болестта за очистване и вразумление, за да премине човекът на нов, по-висш етап в своя живот или просто за да се извърши чудо за околните и за Слава Божия?

Трябва да знаем и да възприемем мисълта, че Бог винаги постъпва непогрешимо и съвършено, колкото и болезнено и дори неприятно да е за нас. И ако не се е отзовал на молбите ни, Той е имал предвид нещо по-добро за човека. Вероятно самият човек би използвал дара на изцелението по най-неправилния начин. Може би ще се възгордее и ще тръгне по грешен път и така ще погуби душата си. Това е тайна и то — тайна Божия. Но Свещеното Писание и Свещеното Предание ни учат, че всичко, което става с нас е или по Божия воля, или по Божие допущение.

Един от великите мистици на светото Православие, св. Максим Изповедник, изрича следното: „Нищо не е случайно, нищо не е безцелно, нищо не е безредно, а всичко е дълбоко промислено от Бога.“ И това не се отнася абстрактно за цялото творение, а за всеки „роден от жена”. Най-важното е всички  ние — вярващи и невярващи в Божия Син — да знаем, че всичко, което се случва, е не само за добро, но и за спасение. Това е смисълът на Христовото въплъщение, на Неговата кръстната жертва и на Неговото свято Възкресение.

Съкровената цел на живота на всеки християнин е една — да спаси душата си от примката на този призрачен свят, в който реални са само болката и скуката. Да пристъпваме към Бога със съкрушени сърце и да се молим с жива вяра и с дела на добротворство, за да заслужим вечен живот в Неговото вечно и несъкрушимо царство!