Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Тук виждаме пребиваващата в Спасителя мощна Божия сила, от която мигновено побягнали легионът бесове. Нека повторя: с една Христова дума легионът бесове, които не смеели да не се покорят и които, разбира се, не можели да не се покорят, излезли от човека.
Легион — ето как нарекли себе си самите бесове в този евангелски откъс: „Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него“ (Лук. 8:30). Очевидно е, че тук бесовете се сравняват с бойната единица на римската армия легион. Нека припомним, че числеността на легиона е приблизително от две хиляди до десет хиляди или повече войници.
И ето тази армия бесове застанала пред нашия Господ Иисус Христос, погледнала Го в очите, узнала в Него Бога и с една Негова дума излязла от бедния човек: „Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави“ (Лука 8:29-33).
Ето тази многохилядна армия от бесове потреперила пред Бога и безпрекословно се покорила на единственото Му повеление. В това, разбира се, има нещо предобразно, нещо пророчески-пасхално. Ще дойде време и адът ще потрепери от присъствието на Христос в него и ще отдаде своите пленници на рая. И ще се разрушат смъртоносните за цялото човечество геенски окови.
Но защо гадаринският бесноват станал такъв? Интересен въпрос. И тук на помощ ни идва светото Евангелие с упоменаването на свинете, в които влезли бесовете. Голямо стадо свине пасяло близо до мястото, където се провел диалогът между Спасителя и бесноватия. В библеистиката съществува мнение, че по тези места живеели евреи, които отглеждали свине и след това ги продавали на гърците. Нека си спомним, че според старозаветния закон на иудеите не било позволено да докосват и въобще да отглеждат нечисти животни, към които по онова време спадали и свинете.
В този случай виждаме двойно погазване на старозаветния Божи закон от страна на жителите на гадаринската страна. Гадаринците не само нарушили закона, но и направили това поради греховен, користен стремеж към печалба. И това, разбира се, утежнявало тяхната вина. Т.е. жителите на тези градове, така нареченото Десетоградие, на чиито брегове слязъл нашият Господ Иисус Христос, на първо място слагали не Бога, а златото, печалбата, мамона.
И разбира се, именно в тази среда започнали да се появяват тежки грехове. Един от тях бил страшното беснуване на бедния гадаринец, от което нашият Господ Иисус Христос го избавил. Точно както избавил и всички останали гадаринци от причината за техния грях — свинете, чието развъждане се превърнало в нарушение на Божия закон. И Спасителят възстановил у хората този закон.
Тук виждаме ужасната взаимовръзка, която сме длъжни да открием в цялата тази история за обладания от бесове гадаринец. В какво се състои тя? Често за човека началото на греха, началото на пътя му към сатаната, път, който вероятно е многогодишен, се състои в отхвърлянето на Бога в себе си и поставянето на Неговото място на мамона — на бездуховното придобиване на богатство и на различни материални блага. Защо човек прави това? За да използва тези блага като средство за удовлетворяване на своите собствени грехове и страсти. Богатството е оперативен инструмент за тази цел. И по този начин човек започва все повече и все по-тежко да греши. Докато не падне в бездната и не пусне в себе си легион бесове. Докато не пусне в себе си ада и сам не стане „ходещ ад“. В своите произведения архиепископ Йоан (Шаховски) нарича този процес „апокалипсис на малкия грях“.
И ето този евангелски откъс отправя към всички нас страшно предупреждение относно желанието да живеем единствено охолен и комфортен живот тук, на земята. Преди да се усетите, адът вече ще е влязъл в душата ви.
А спасението от него е само в едно: да се спуснем към Христос, както направил гадаринският бесноват, и да хванем нозете Му. И да намерим изцеление в Него. Само Господ може да изцели всеки един от нас. И е много важно всички ние да разберем това.
