Защо да запазим девството до брака?

3669 0
devstvo-1

Автор: Валерий Духанин

Източник: www.pravoslavie.ru

Превод: Татяна Филева

 

Съвременните духовни пастири казват, че в наше време много хора са готови да се съгласят и да приемат какъвто и да било църковен закон, стига само да не засяга сферата на техните интимни отношения. Човек лесно се разделя със своето девство, бързайки да успокои самия себе си с мнението, че „сега всички живеят така”.

През 303 г. след Р. Хр. В Никомидия при управителя Максимин довели рядко красива девица – Евфрасия. Безжалостният мъчител й заповядал да се отрече от Христос и да се поклони на идолите – в противен случай ще бъде осквернена. И ето, до Евфрасия стоял груб войник с гол меч, който жадувал за плътски утехи. Божията угодница се обърнала с гореща молитва към Спасителя, твърдо вярвайки, че Господ няма да я посрами. И внезапно в сърцето на светицата просияло, подобно на лъч, небесно вразумление. Евфрасия казала: „Храбри воине, ти често участваш в сражения. Искаш ли да ти намеря такова чудесно цвете, което да те пази от всеки вражески удар?” Очите на войника пламнали: „Намери ми такова цвете: искам винаги да го имам при себе си”. Светицата продължила: „Това цвете може да има сила само тогава, когато ти го даде девица, а не жена”. Войникът, искайки да завладее чудодейния талисман, тръгнал с Евфрасия към градината.

Тя вървяла из прекрасната градина и късала цветя – цялата като ангел, в бяло облекло, с разпуснати коси. Търсела цветето на безсмъртието. Накрая девойката посочила няколко еднакви цветя: „Ето, това са цветята на безсмъртието” – казала тя, откъснала ги нежно и добавила: „За да се убедиш в тяхното чудесно действие, сложи ги на шията ми и силно удари с меч”. Като се прекръстила, света Евфрасия оголила младата си шия и смирено навела глава. А войникът, като сложил цветята на шията й, силно ударил с меч.

… Тихо, сякаш продължавайки благоговейната, смирена молитва, падало обезглавеното тяло на тревата. Войникът изумено гледал подвига на младата християнка. За да запази своето девство, нетленния дар на целомъдрието, света Евфрасия пожертвала живота си. А душата й… Наследила небесен венец, тя помага на тези, които се стремят да запазят своето девство на земята.

На мнозина този пример ще изглежда странен. Струвало ли си е заради запазването на девството да се изгуби самият живот? Така поне би останала жива, а изгубването на девството не е нищо. Нека се замислим: обикновено хората изгубват своето девство, без изобщо да възниква заплаха за живота им. Света Евфрасия показала, че да запазиш девството, значи да запазиш изключителния Божествен дар, да запазиш в себе си най-доброто, което имаш. Вярно е, че девството е едно от най-скъпоценните съкровища на човека. И това съкровище Господ дава даром на всички. Дава ни го само веднъж. Това съкровище е толкова безценно, колкото и светостта, чистотата и непорочността на сърцето. Неслучайно у всеки юноша и всяка девойка е скрито дълбоко чувство за светостта на своето девство. Беззащитната девойка, света Евфрасия, се оказала по-силна и по-мъдра от грубия войник и в крайна сметка се удостоила с небесен венец, с вечен живот. Мнозина се лишават от това заради временната наслада, а след това дълго, но безполезно скърбят.

У съвременната младеж има две форми на препъване в това отношение и съответно, две гледни точки по въпроса за предбрачните отношения.

Първо, някои възприемат предбрачните връзки като естествен начин на общуване с другия човек на определен етап от познанството. При това в дадения случай изобщо не се и мисли за брак. Да допуснем, че на младежа му се приискал сладолед – купил си и го изял, привлякла вниманието му реклама на филм – отишъл и го гледал, заинтригувала го хубава девойка – запознал се и преспал с нея. Всичко е сякаш естествено: да похапнеш, да погледаш, да влезеш в интимен контакт.

Преди няколко години една девойка много искала да се омъжи за млад човек, когото познавала. Но той не искал, и след една вечеринка тя успяла да го съблазни. От това последвала бременност и тя започнала да шантажира своята жертва: „Ние ще имаме дете. Ако не се ожениш за мен, ще направя аборт”. Така един порок води след себе си друг: от блуда до убийството се оказва, че има само една крачка. Не зная как завършила тази история, освен че младият човек потърсил разрешение на своя проблем в църквата. А струва ли си изобщо да си създаваме такива проблеми? Впрочем, у светите отци има много мъдри наставления, които могат да ни помогнат навреме да се запазим от ненужна трагедия. Преподобният Никодим Светогорец казва: помни, че си прах, и не се докосвай до огъня, тоест не си позволявай рискована близост с човек от противоположния пол. Не ходи там, където ще изгубиш своето съкровище, избягвай ситуациите, в които може да се случи трагедия.

Понякога и девойката, допуснала интимна близост, губи своята независимост, страхува се, че сега ще я оставят, и започва сама да тича след момчето. Но сега във взаимоотношенията вече няма нежност. След това любовникът вече се отнася с нея безцеремонно: той знае, че вече я е завладял. И както комарът, насмукал се с кръв, се оттегля тежко и бавно, равнодушен към всичко, така си отива и любовникът, удовлетворил докрай своята страст. „Тук девиците млади цъфтят/ за бездушните прищевки на злодея” – пише  А. С. Пушкин.

Твърде много девойки от горчив опит знаят: още щом младежът получи „каквото иска”, веднага става груб и дързък, във връзката вече няма благоговение. Психологията на подобно изкушение е познавал добре и Лермонтов, когато влага в устата на гордия Печорин следните думи: „Има огромно наслаждение в обладаването на млада, едва разцъфнала душа! Тя е като цвят, чийто най-добър аромат се изпарява при първия лъч на слънцето; той трябва да бъде откъснат в тази минута и, като му се наситиш, да го хвърлиш на пътя: дано пък някой го вземе!”

Има едно много добро правило в живота: не си присвоявай чуждото. Ако случайно си се отбил в трапезарията и си видял наредената с различни ястия маса, това не значи, че трябва да издебнеш момента, когато бързо-бързо ще можеш да изядеш ястието, което най-много ти харесва. То не е приготвено за теб, не го кради от друг. За всеки от нас има Божи промисъл. Господ със Своя премъдър Промисъл предварително ни определя спътник в живота, този, с когото ще се съединим в една плът в Тайнството на Брака. Отдавайки се на някого преди Венчанието, човек дръзко се намесва в този Промисъл и сякаш казва на Небесния Отец: „Не са ми необходими Твоите дарове, аз сам ще се погрижа за себе си”. Той е подобен на капризно дете, което сменя полезните плодове, които ще получи в свое време, за пирог от пясък, който иска да направи още сега.

Съществуват достатъчно верни житейски наблюдения. Самолюбивият бърза да удовлетвори себе си, своите низки, плътски чувства. Той жадува да насити с харесалия му човек своята престъпна страст, но още щом я насити, веднага охладнява и се отвращава от мнимо любимия. Желанието да обладаеш другия човек, да се наситиш с неговата красота и девственост показва не любов, а тайна гордост. Нека такъв герой изглежда симпатичен, силен, смел. Но много вероятно е той да не е героят на вашия роман.

Повярвайте, истинската любов е чужда на дързостта. Плътската привързаност се влачи по земята като дима от жертвата на Каин, докато чистата любов се издига към небесата като благовонен тамян. Както ще държите внимателно в ръце крехкия съд с драгоценно миро, така ще запазите и чистотата на любовта. Не допускайте вашата чистота, вашето девство да бъде разкъсано, не бързайте с първата нощ. Ако почакате, ще получите несравнимо повече. Девството е като чисто лице на дете, блудът – като белег от рана върху красиво лице. Както скърца желязото по стъклото, така отекват в душата блудните помисли. И както стихийното бедствие е катастрофа, така и разтляването на девството е катастрофа за твоята лична съдба. Загубата на невинност се отразява дори и на лицето, красотата на такъв човек изгубва свежест, върху нея ляга печатът на порочността.

Един свещеник отишъл в библиотеката, където поръчките приемала девойка, сияеща от свежест, чистота и невинност. На другия ден, когато отишъл отново, бил поразен: лицето на девойката било помръкнало, сякаш някой бил разорил душата й – и отецът веднага разбрал всичко. Впоследствие свещеникът с болка разказваше за това: „Кой е посмял да разруши този храм?” Това винаги се наказва с укори на съвестта, и при първия предбрачен контакт душата дори усеща нещо недобро – някакво петно, нещо престъпно – такъв човек е прекрачил забранената черта, по-точно, извършил е дълбоко осквернение над душата си. После, ако продължи да живее така, гласът на съвестта стихва и човекът потъва в някакво упоение, в услада от подобен начин на живот. От това е трудно да се откажеш, тъй като бариерата на съвестта е преодоляна, а страстта услажда дълбочината на нашето естество с ярки, макар и временни припламвания, пред които бледнеят всички останали утехи. Но минава време, чувствата се притъпяват и плътското удоволствие вече не ви насища, отвътре се усеща пустота. В крайна сметка загубата на девството е разочароваща и прилича на парченца от счупен съд, който някога е бил красив и скъпоценен.

Човекът, имал предбрачни връзки, встъпвайки в брак, често вече не е способен вътрешно да приеме Божията заповед: и ще бъдат двамата една плът (Мат. 19:5). Защото вече толкова пъти се е съединявал с жени, че сега неволно възприема брака като поредния вариант, може би, не последния, като докосване до неща, към които вече отдавна е привикнал. Изчезва и сакралността на интимните отношения, които се възприемат просто като наслаждение, а не като тайнство и чудо на раждането на деца. И още, човек започва да сравнява с кого му е било по-хубаво, тоест всичко се измерва не с духовните или душевните качества на другия, а с най-примитивните чувствени усещания.

В света съществува закон: тези, които пазят своята чистота, се намират под Божия покров. Когато човек се лишава от чистота, той изгубва Божествената помощ. Така цар Давид бил под покрова на Всевишния, докато не паднал в прелюбодеяние. Скоро след загубата на чистотата го постигнали много беди. Всеки знае какви беди преследват блудниците в днешно време.

Днес понякога казват, че фактически всички имат опита на интимния живот преди брака, затова да се говори за девството е проява на стари, средновековни разбирания. Така че бихме могли да констатираме, че 7-мата заповед: Не прелюбодействай – е безкрайно остаряла. В действителност в такова твърдение се крие дълбока лъжа, а тези, които го произнасят, съдят за другите хора по себе си.

Преди всичко ще отбележим, че блудът не само в наше време, но и през всички векове без изключение е бил любимата съблазън на човека.

Водачите на народа, от който води началото си юриспруденцията, тоест на римския народ – императорите – се отличавали с небивала разпуснатост. Княз Владимир преди обръщането си в християнството не се скъпял на жени и наложници. Една руска императрица вечер извиквала гвардейците, за да си избере войник за една нощ. Дори в животописанието на стареца Силуан се разказва, че той в младостта си, когато и не предполагал за своето монашеско бъдеще, се запознал с красива девойка и една вечер с тях се случило „обичайното”. Затова нашето време не е изключение в историята. Но в това се състои непреходността на Евангелието, новотата на християнството – и тази новота не се изчерпва с течение на времето – че именно в условията на подобни изкушения и често срещащи се падения добродетелта на девството сияе с особена светлина. Който пази чистота, придобива особена близост с Бога, и Бог помага на такъв човек.

Ще добавим още, че и до днес има чисти души, съхранили своето целомъдрие. Защото честно признаваме и самата съвест ни подсказва, че е необходимо да пазим девството.

Всички блудни грехове са израз на отсъствието на истинска любов към ближния. Това е много важен момент. Обичащият вижда в обичания човек най-висша ценност, а не средство за удовлетворяване на своите страсти. Истинската любов благоговее пред целомъдрието на любимия: тя няма да допусне телесна близост преди законния брак, а в брака ще запази взаимна вярност.

Тук си заслужава да отбележим и още нещо. Както казахме, съществува още една гледна точка. Например някой ще каже следното: „Добре. Разбира се, не бива да се отдаваме, на когото се случи. Но ако ние отдавна сме заедно и дори сме решили да се оженим, то защо интимното общуване е недопустимо преди венчанието? Не е ли все едно кога ще се случи то, нали нашата съдба вече е определена?”

Това е на пръв поглед по-„благороден” вид блуд: ние все едно скоро ще се оженим, тогава какво значение има дали сега ще встъпим в интимна близост, или след два месеца?

Представете си, че за вашия рожден ден специално за вас са подредили маса с различни ястия, и вие, още щом сте я видели, веднага сте се нахвърлили на апетитните блюда: не е ли все едно дали ще ядете сега, или по-късно, когато се съберат всички, когато ще можете да отделите внимание на всеки? Да, обядът е приготвен за вас, но вие със своето поведение нарушавате тържествеността на празника и сами ограбвате щастието си. Така женихът и невестата, допуснали интимна близост, пристъпват към брака като към вече осквернен обяд – липсват свежестта и радостта на новия живот.

Хайде да помислим какво значи това: все едно кога? Все едно ли е кога ще раждаме деца: след встъпването в брак, или преди това? Все едно ли е кога ще отглеждаме дете: имайки до себе си надежден съпруг, или когато той още не се е появил (или е изчезнал преди сватбата)? Все едно ли е кога ще признаем своята любов: когато току-що сме се запознали с другия човек, или след взаимно изпитване във времето?