ЗАЩО КОМПОЗИТОРЪТ ДОБРИ ХРИСТОВ Е БИЛ КРИТИЧЕН КЪМ ЕДНОГЛАСНОТО ЦЪРКОВНО ПЕЕНЕ?

1073 0

Автор: свещ. Ивайло Борисов

Въртим се в кръг и всеки мисли и гадае,

но тайната, която е в средата, всичко знае.

Робърт Фрост [1]

Навярно любителите на едногласното църковно пеене (наречено и източно), в което има втъкани не малко вдъхновение и красота, ще останат учудени, че композитор от ранга на Добри Христов е бил критичен по отношение на това пеене.

Задаваме си въпроса: а какво би могло да стои в основата на това критично отношение към многовековната традиция на едногласното източно църковно пеене?

Роденият през далечната 1875 г. във Варна бъдещ композитор принадлежи към т.нар. „първо поколение“ български композитори. Заедно с неговото там присъстват и имената на Ангел Букорещлиев, Панайот Пипков, Маестро Георги Атанасов и др. Тези композитори, нека не забравяме, са свързани с приобщаването на българите към западноевропейската музикална култура след Освобождението.

Добри Христов, възпитаник на Пражката консерватория (където негов учител е прочутият Дворжак), е познавал много добре църковната многогласна музика. Бил е диригент общо на три църковни хора — този на варненския катедрален храм „Успение Богородично“ (където пее като младеж) и хоровете на двата софийски храма „Св. Седмочисленици“ (1912-1928 г.) и „Св. Александър Невски“ (от 1935 г. до смъртта му през 1941 г.).

Добри Христов е автор както на произведения за симфоничен оркестър, църковна музика [2], хорова музика, солови песни, сборници с детски песни, така и на теоретични трудове, учебници, сборници и статии. Композиторът е един от най-видните изследователи на българския музикален фолклор.

Трябва да отбележим, че в края на XIX в. — първата половина на ХХ в. се дискутира следният въпрос: кое е истинското българско църковно пеене?

Дали е съхранено в откритите в украинско-белоруски ръкописи от края на ХⅤⅠ в. — ХⅤⅠⅠⅠ в. песнопения, нотирани с помощта на киевска „квадратна“ нотация (т.нар. „Болгарский роспев”), или пък е познатото псалтикийно източно църковно пеене?

Маестро Добри Христов смята, че българите са имали свое собствено църковно пеене, различно от пеенето на православните гърци, които през петвековното робство са унищожили това наше пеене. Именно затова създава църковна музика, изградена върху основата на старобългарски напев, а източното-църковно пеене смята за гръцко.  [3] Композиторът счита, че „бежанци от Дунавска България между ХⅠⅤ и ХⅤⅠⅠ столетие са наводнили Молдова, Южна Русия и достигнали до Велика Русия, дето отнесли оригинално изкуство в иконопис и главно в черковно пеене“ [4].

Според композитора двойното робство за България (политическо — от турците, и духовно — от гърците) е в основата на нейния културен застой. Добри Христов счита, че мелодиите на „Болгарский роспев” „показват на каква висота е било някогашното българско църковно пеене, което се е формирало на основата на старовизантийско влияние в духа на нашата народна музика“. [5] (Нека отбележим, че целта на настоящата публикация не е да потвърди или отрече това мнение на композитора [6]).

„Музиката в България – пише композиторът — през най-черната за нас епоха, а най-светла за изкуствата на Запад — XVI-XIX в., е в пълен застой. Наложилото се гръцко черковно пеене в погърчените ни черкви, градове, села и манастири остава до край едногласно с исонен съпровод“ [7]. От този цитат на композитора разбираме на каква основа се е формирало отрицателното му мнение за източното църковно пеене — според него това пеене е наложено от гърците с користна цел.

Макар че в твърдението на Добри Христов може да бъде открита частица истина [8], все пак трябва да отбележим, че наши възрожденски родолюбци, борили се за свободата на Църквата и народа ни, издават сборници и преписват песнопения на гръцки автори, без да считат, че това е чисто гръцко достижение, а обща култура за всички православни народи  [9].

Нека не забравяме, че Добри Христов и останалите композитори от тази следосвобожденска епоха осъзнават, че българите тепърва тръгват по пътя на културните народи; че им предстои досег с високото изкуство, базирано, разбира се, върху откритията на народния ни гений (Добри Христов апелира за скъсване със „сляпото подражание на Запада“).

Съвременникът на Добри Христов музикологът Стоян Брашованов (1888-1956), също чужд възпитаник [10], в един от най-важните си трудове „История на музиката“ отбелязва, че „източно християнската музика не отбелязва високо историческо развитие — тя не се домогва до многогласен стил, до по-сложни форми, до оползотворяване на инструменти”[11]. От неговото свидетелство научаваме, че за него източното църковно пеене сякаш е застинало във времето. Разбира се, тази позиция е крайна, защото това пеене също има своята красота, а и многовековна традиция. А фактът, че и в съвремието се пишат чудесни едногласни песнопения, е доказателство за жизнената му сила. Просто двете традиции — на едногласното и многогласното пеене — не бива да се сравняват, това са различни видове църковна музика.

Вероятно маестро Христов и мислещите като него са считали едногласното псалтикийно пеене за нещо, което ни връща назад в годините на робството, а пък новата църковна многогласна музика за свързана с духа на младото ни освободено Отечество.

В историята на християнството откриваме и други примери за отрицание на дадена литургична музика. При протестантските фракции например е съществувал сериозен отпор срещу инструментите в богослужението. Бащата на Швейцарската реформация Улрих Цвингли забранявал органа в храма. Калвинистите първоначално престанали да използват както полифонията, така и органа, а лутераните също изоставили органа, макар че скоро го върнали в богослужението си [12]. Вероятно в основата на тези отрицателни реакции към инструменталното звучене в храма е било желанието за абсолютна дистанция от литургичната практика на Римокатолическата църква.

Струва ми се обаче, че за отрицателното мнение на Добри Христов по отношение на източното църковно пеене роля е изиграло и некачественото изпълнение на това пеене. Самият Добри Христов споменава: „В черквите ни се слушаха и за жалост все още се слушат лошо предавани по гръцки маниер източночерковни мелодии“. На друго място той пише, че едногласното източно пеене „в днешния си объркан вид и нескопосно предаване е нетърпимо за слушане.“ [13]

От дистанцията на времето разбираме няколко неща:

Въпреки желанието и мнението на маестро Христов т.нар. „Болгарский роспев“ не е могъл да се наложи повсеместно в нашите храмове, но многогласното църковно пеене успява да се наложи в българското богослужение след Освобождението.

Днес източното църковно пеене е достатъчно застъпено в храмовете ни и заслужено се радва на интерес от страна на любителите на православното пеене. И въпреки че имаме прекрасни и подготвени певци, в храмовете ни все още на отделни места — след повече от 80 години от смъртта на композитора — е възможно да се чуе недотам добро изпълнение на източното църковно пеене.

Там можем да чуем и се насладим и на редица прекрасни композиции за църковен многогласен хор, дело на бележития маестро Добри Христов.

Бележки:

[1] Стихотворението на Р. Фрост „Тайната“ (превод: Леда Милева).

[2] Църковната музика, която композиторът създава, включва „Литургия на св. Йоан Златоуст“ (1925 г.), „Общодостъпна литургия“ (1934 г.) и „Всенощно бдение“(1936-38 г.). Църковно-певческите композиции на маестро Добри Христов са признати за класически, като дори се изпълняват в известни руски храмове.

[3] Срв. Куюмджиев, Ю. Съст. Кое е истинското българско църковно пеене?, Пловдив, 2011.

[4] Пак там, с.110.

[5] Пак там, с. 82.

[6] Специалист в областта на „Болгарский роспев“, оставил сериозни трудове и публикации, е нашият голям учен проф. Елена Тончева.

[7] Срв. Куюмджиев, Ю. Съст. Цит. съч., с. 128.

[8] Борисов, И. Може ли църковната музика да бъде инструмент за нечие небезкористно влияние?, www.bogonosci.bg, 22.01.2022 г.

[9] Срв. Хърков, С. „За печатните църковнопевчески сборници от ХІХ в. и тяхната роля в музикалнокултурната практика на Възраждането” — В: Музикални хоризонти, 17-18, 1988.

[10] На Лайпцигския университет.

[11] Брашованов, Ст. История на музиката, С. 1946, с. 28.

[12]Музыка церковная, www. toletanus.ru, последно посещение: 03.02.2024 г.

[13] Срв. Куюмджиев, Ю. Съст. Цит. съч., с. 181.