ЗАЩО ТОЛКОВА МНОГО МОЛИТВИ?

2551 0

Автор: свещеник Давид Мосер, храм „Св. Серафим“, Идахо, САЩ
Източник: www.orthodox.net
Превод: Павел Стефанов

Защо имаме в нашата Църква толкова много молитви, не е ли това в противоречие с думите от Евангелието от Матей (6:7 – 6:15) – ” А кога се молите, не говорете излишно като езичниците…”)?

Има много аспекти на този въпрос. Може би най-приложимият е учението на отците относно различните “видове” молитва. В словото за молитвата Св. Теофан Затворник (Епископ от деветнадесети век в Русия) обобщава учението на по-ранните отци, отнасящо се до три вида молитва – 1. молитва с устните, 2. молитва с ума, и 3. молитва от сърце:

  1. Устната молитва е просто физическото повтаряне на думите на молитвата. Това само по себе си е празно. Ако ние безсмислено повтаряме думите на молитвата, или ако просто безсмислено “бърборим” спонтанни думи, то това не е истинска молитва и не е угодна на Бога. Молитва от този вид в най-добрия случай не оказва влияние върху душата, обаче тя е по-вероятно да повреди на душата, защото който се моли по този начин мами сам себе си и си мисли, че се моли;
  2. Молитва с ума е втората “степен” на молитва и е (и трябва да бъде) свързана с устната молитва. Когато и да казваме молитва, било то наум или устно, умът трябва да бъде изцяло съсредоточен в молитвата. Това е, което отците наричат “внимание” в молитвата. Това е участието на ума в съсредоточаване и внимание върху думите на молитвата. Молитва с ума дава разбиране и смисъл на устната молитва и те двете заедно образуват най-често типа на молитва, която отправяме към Бога и е от полза, но все още не е съвършена;
  3. Молитва от сърце (сърдечна молитва). На телесната молитва (изразявана чрез молитва с устните, но не ограничена само до думи, а и в изобразяване на кръстния знак например) и умствената молитва все още не им достига един елемент, и това е сърцето. Сърцето, според учението на отците, е централното място на душата и на всички чувства и като такова трябва да участва във всяка молитва, която произнасяме. Просто да казваме думи (уста) и да ги разбираме (ум) не е достатъчно – ние също трябва да им отдаваме значение (сърце). Ние сме създадени с двойствена природа, тяло и душа. Умът е “най-ниската” част на душата, а сърцето/духа е най-високата. Съвършената молитва трябва да дойде от цялото ни същество и да включва цялото ни същество – тяло, ум и сърце. Това, което отците особено отнасят към “сърдечна молитва” не е тази трета стъпка или етап от молитвата, която е в рамките на нашите възможности като същества да предложим на Бога чрез собствената ни сила, но по-скоро това е дар от Бога, преобразяващ душите ни, така че сърцето постоянно се моли на Бога, неподтиквано от телесна или умствена дейност и по този начин изпълва ума и тялото с молитва.

Част от учението на Църквата относно напразното повторение в молитва е, че празната молитва като безсмислено повторение или бърборене на думи трябва да се избягва и не е от никакъв ефект. А Иисус Христос сравнява молитвите на езичниците с този “празен”, “многословен” вид молитва. Забележете как Той ни учи да се молим веднага след тази инструкция за това как да не се молим – “Отче наш …”. Само първите думи предизвикват най-дълбокото, най-личното от всички естествени чувства на сърцето – тези на дете към своя родител, като по този начин незабавно привличат не само устните и ума, но също така и сърцето към молитвата.

Сега, малко да сменим картината, бих искал да добавя към въпроса на съпругата Ви, моите собствени наблюдения за това какво инославните, особено протестантите, оспорват, когато използват този стих като критика на Православното християнство. Най-често ни „нападат“ с молитвата “Господи помилуй”, което ние, изглежда, казваме отново и отново, и отново. Но (ако приемем, че тази молитва се казва с внимание и чувство) има ли някаква друга молитва, която ние можем да кажем? Какво друго можем да искаме от Бога, освен милост. Ние със сигурност не заслужаваме нищо от Бога и затова просим Неговата милост. Ние не можем да предположим, че знаем по-добре от Него какво е най-полезно, за когото и да е, нито за себе си, нито за другите и следователно ние отправяме нашите молитви за другите с думите: “Господи помилуй”, знаейки, че по този начин ние молим Бог да реши, чрез Неговата милост, какво трябва да се направи или да се предостави при всяко едно обстоятелство и след това действа в съответствие с това, което е нужно за спасението на всеки човек, за когото се молим. Докато думите на молитвата “Господи помилуй” са едни и същи, контекста и смисъла и намерението на думите никога не са едни и същи. “Господи помилуй” е универсална молитва, тя е приложима за всеки и за всяка ситуация и това е молитвата, с която ние се молим, когато не знаем как да се молим.

Когато взимате предвид само думите на нашите молитви, те остават обикновено същите, но това е само устна молитва. Именно молитвата с ума и сърцето е тази, която активира и оживява и дава смисъл на думите. Ако ние се молим за “мира на целия свят”, което може да означава много неща и ние отправяме това прошение с наше намерение и след това се молим не за това или онова решение на конкретен конфликт, а по-скоро за това Бог да действа чрез Неговата милост, според Неговата воля, премъдрост и разбиране на това, което е най-добро за спасението на света и създаването на Царството на мира. Ако ние се молим за “тези, които са в плен” отново думите остават същите, но смисъла може да се мени в широки граници от тези, които са в плен до това, което имаме предвид под плен и отново нашето прошение не е това или онова специфично решение, но че Бог, който е всезнаещ и всевиждащ и е наясно какви са нуждите на всяка душа, ще действа в тази ситуация според Своята милост.

Учението и опита на Църквата относно молитвата е като огромен и дълбок океан, а ние описахме само един плитък участък от него! За да научи повече, човек трябва от опит да изпита молитвата, в контекста на християнската вяра и нейната практика.