Автор: Христо Димитров
Слово за 9 Неделя след Неделя подир Въздвижение
„И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани.” (Еф.4:1)
Братя и сестри,
Тъй започва глава четири от посланието на Св. Ап. Павла до Ефесяни. За избора, за призванието на всеки един от нас. Начало на това призвание виждаме в следващия стих: „С всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов.” (Еф.4:2). Какво виждаме тук? Не просто да се търпим, да се понасяме един друг, а да сме един с друг… да се търпим с любов.
Тук смисълът на думата „търпим” не е с налагащ характер. Точно обратното е! По смисъла на същото – както думата „оправдание” не е за /човешко/ извинение, а за „правда”. Нещо повече. Не просто правда, а правдата на Господа! Която правда е правда вечна (Пс.118:142). Също тъй да сме един с друг „чрез връзките на мира.” (Еф.4:3). Тук може да се направи леко отклонение и да си спомним едно, за което молим Господа в Просителната ектения, която чуваме на всяка една неделна Литургия – всички заедно се молим за „мир за света”. Но нека скочим в дълбокото /което всъщност се оказва плитко!/… дори само при прочита на словата Господни: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч.” (Мат.10:34). Да се спрем за малко /всъщност – за неизвестно колко/ на това.
Какъв меч?! Мечът е оръжие – буквално погледнато. Тогава как като сме /сме ли наистина?/ с Господа, едновременно с това – помежду си /с мир/,… Сега пък Господ Бог Иисус Христос, Който Е Съвършената Любов… не идва да донесе мир, а меч?! Изглежда толкова… толкова объркващо!
Но това е само на повърхността!
Св. ап. Павел в своето послание продължава: „Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание.” (Еф.4:4). Ето го отговорът /и тук!/ за тоя „меч”… Меч ще съществува за нас до тогава,… и то меч Господен, безмилостен /„Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост.” (Иак.2:13)/… до тогава, докато не се научим какво означава „Милост искам, а не жертва.” (Мат.9:13). А още от старозаветните времена е ясно: „Милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят.”
(Пс.102:17). И още: във вечерното богослужение, Вечернята, когато тя се падне във вторник Прокименът на деня е: „Милость Твоя, Господи, поженет мя вся дни живота моего.”, което ще рече: „Твоята милост, Господи, ще ме съпътства през всички дни на моя живот.”… А кога ще се научим какво означава „Милост искам, а не жертва.” (Мат.9:13). Кога ще стане това?… Кога ли?! Когато – по думите на св. ап. Павел – се научим да постъпваме достойно за званието, за което сме призвани (Еф.4:1). Тъй щото ние сме избрани от Господа и Бога нашего Иисуса Христа, но не ние сме избрали Него (вж. Иоан.15:16). А това, на което да се научим е просто… толкова, че понякога е непосилно! Това е Господния Закон, Заповедите Господни.
Братя и сестри,
Когато това сторим – и правим през всички дни от живота ни – тогава ще ни бъде открит и смисълът, скрит в думите, които Господ Бог Иисус Христос отправя към богатия човек, чиято нива се бе много обродила: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лук.12:20), тъй като той /богатия/ се чудеше какво да прави с всички тия /земни/ блага и де да ги тури, та да ги съхрани. А тази притча иде да ни покаже как е – „Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.” (Лук.12:21). А богатството на Бога е в Неговите заповеди! „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.” (Иоан.3:16). Ето какво е пък „живот вечен” – „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.” (Иоан.17:3).
Ето как се оказват истина думите от днешното евангелско четиво: „Един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.” (Еф.4:6). Нека всички, които сме тук, в храма Господен, пък и после – когато отново отидем в света – продължим да бъдем в единомислие – със Спасителя, и помежду си. Тогава благодатта, която е дадена на всеки един от нас по мярката на дара Христов (Еф.4:7) ще ни съпътства и помага през всички дни от живота ни.
Амин.
