ЗА БРАКА

5555 0

Интервю с отец Елевтерий Хавадзас
Интервюто е взето от Янис Илиопулос
Източник: периодично издание на храм Св. Андрей – “Църквичката на Свети Андрей”, брой №3, “Тайнството на любовта”
Превод: Мартин Ганев

Отец Елевтерий Хавадзас, ефимерий в Параклиса на Преподобна Ксения, в Като Патисия (Атина), е брачен свещеник, баща на 7 деца, две, от които са свещеници и две презвитери. Учил е във Философски и Богословски факултет, а също е влюбен в математиката, тъй като е работил в сферата на образованието 27 години. Прие ни с любов и ни говори за брака от опита му на 52 години свещенство и 53 години брачен живот.

– Отче Елевтерие, защо бракът е тайнство и какво значение има той за живота на двойката?

– Казвайки, че бракът е тайнство, имаме предвид, по принцип, че любовта между двама души, които мислят, че се обичат един другиго е едно предположение напълно човешко, следователно уязвимо и относително. Съществува една външност, една чувственост може би, една сантименталност, но действителната, същностната любов е винаги търсеща. Значи, тъй като любовта е нещо, което иска да се омеси и облагороди, затова и ние считаме, че мястото на брака е в живота на Църквата и в живота на Тайнствата. Двама млади, които вярват в Бога, дохождат да кажат: “Господи, ние мислим, че се обичаме един друг, но тъй като всичко човешко е относително и тленно, затова дохождаме при Теб, за да облагородиш нашата любов. При Теб, Който си Любов – (Бог е любов 1 Йоан 4,8), така че нашата любов с течение на времето да стане по-дълбока, по-хубава, по-същностна, и противно на отлитащото време да заработи в Божията любов, и така да издържи на времето и премине във вечността.” Затова ние не можем да разберем какво ще рече “граждански брак”.

Разбира се, трябва в любовта на Бога двамата млади да доверяват живота си на Бога, така че Божията любов да го култивира – това е Тайнството – в тайнствената намеса на Божията благодат. Това е противно на светските разбирания, които считат, че като преминат няколко години не могат да живеят повече, заедно двама човека.

Във всекидневния живот, който ни съсипва и тиранизира, нещата са винаги трудни, и ако човек не се отваря за Божията благодат, нещата стават още по-трудни и безизходни. Оттам произхожда и необходимостта от оцърковяването на света. Много пъти ние го казваме на хората, които се черкуват и не го мислят, или пък много пъти ние не им даваме да го разберат, и така като цяло се промъква едно задължаващо възприятие в отношението на вярващия и Църквата. Докато всъщност, това, което твърдим, е, че доколкото човек е нелитургичен, дотолкова не е възможно да изживее красотата на Божията благодат, и че животът му ще стане нещастен. Същото се случва и в брака.

– Мислите ли, че съществува начин на приготовление за брака или начин човек да избере правилния съпруг?

– Много често начините на приготовления за брака са напълно външни, плитки и повърхностни. Онова, което има смисъл е да съществува една духовна подготовка на човека. Човекът да живее църковно, да живее в Божията благодат. Това ще направлява неговия живот и ще му помогне да има правилен критерий, за да направи правилен избор на съпруг/а. Избор, който непременно е и въпрос на голяма молитва, така че Бог да посочи лицето, което трябва да избере. Става въпрос за едно голямо решение в живота на човека, и човек трябва да стъпва правилно, т.е. да не се повлиява само от външни предпоставки. Човек не трябва да позволи бракът да изпадне във второстепенни цели, както е например при един икономически брак, или само за задоволяването на някакви биологични нужди. Разбира се, хора сме, но критериите ни трябва да са по-сериозни и по-задълбочени. Да се ожени за човека, когото обича, това е основното, но човек трябва да знае, че това ще се случи с цялата условност на човешката, нетрайна любов. Естествено, че и трябва да му харесва човекът, когото ще вземе, ако не му харесва не става, но неговите критерии да са зрели, да знае какво означава успешен брак по Христа.

– А един брак, който постоянно и повече го мислим, преди да се решим на него…

– Действително бракът се забавя все повече в живота на младите хора. Причините са много и главно практически: младите се развиват в кариерата си по-късно и това води като последствие едно забавяне. Също така младите не трябва да оставят въпроса с брака да се отлага неопределено. Трябва непременно да го поставят с приоритет в своята програма, след като се наредят професионално. Разбира се, не казваме, че човек трябва да се насилва, за да намери съпруг/а, но да не отлага този въпрос за неопределено време или както дойде. Да се опита да го реши навреме. Отците на Църквата са съветвали бракът на младите да се случва по-рано. Днес обаче фактите са се променили, но вземайки предвид всичките трудности, би трябвало непременно човек да постави приоритет на въпроса с брака.

– Вярвате ли, че има смисъл да са и двамата съпрузи с подобни характери или не?

– Подобни не, не бих казал. В брака функционираме допълващо се. И много често другостта, различността е много красива, ако човек я оцени и оползотвори както трябва. Да съществуват основни принципи, които приемаме, и от там нататък, ако например аз съм силно чувствителен, добре би било жената да има една разумна организация, една разумна структура, така че да можем да съжителстваме, стига в нашата любов да преодолеем тези разлики, да откриваме красотата на нашите различия. В никакъв случай обаче не е нужно някакво изравняващо уподобяване. Необходимо е равноценна специфичност. Уважение към особеността на другия и сигурност за равноправието.

– Какво означава за Вас един успешен брак?

– Успешен брак е този, в който и двамата съпрузи вървят обичани и единни, и в който малко по малко с прехода на времето се отъждествяват като характери, синхронизират се, и накрая, с прехода на живота обичните съпрузи стигат до там, че да си приличат още повече, но и мислят по същия начин.

Успешен брак е този, който не се основава на егоистичното “искам” на единия или другия. Виждате, че хората се основават на някои външни фактори, като “правя деца” или “не правя”, дали двойката има възможности за светски прояви или няма и т.н. Това са критерии, които в повечето случаи се смятат за важни, докато онова, което има значение е двамата съпрузи да са обичат и да вървят единени. Женим се, тъй като “Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник”(Бит. 2,18). Децата не са цел на брака. Те са плод, резултати, Божия благословия, но във всеки случай са последствие, а не са целта на брака.

– Чуваме и говорим много често в Църквата за подвиг в брака. И един обичаен израз е, че носим кръст в брака. От друга страна бракът е вплетен с разбирането за радостта, а не за тежестта и стреса. Как преживява човек подвига, кръста, но и радостта?

– Тъй като подвигът ми напомня малко монашеството, нека припомним, че пътищата на християнския живот са два, пътят на монашеския живот и пътят на брачния живот. И двата си имат подвиг и радост. Всеки един начин има собствените си предписания и неговите си възможности.

Подвиг в брака означава: преодоляване на нашия индивидуализъм, среща на другия човек; каквото и да правим, да го правим в нашата любов за другия, и това точно е красотата на брака и живота. Подвиг може да е нещо просто, като да се наведеш на пътя, за да вържеш връзките на обувките на детето си, та чак до по-големите смирения, които може да понесе една глава на семейството в живота си, или до най-големи скърби, които са действително кръст.

Обаче това е кръст, от който могат да произтичат радости, тъй като християнският живот е винаги една радостна тъга. Трябва човек да преживее Кръста, за да стигне до Възкресението, иначе не става. Нашият живот е кръстовъзкресен и не е обсипан с розови листа. Тези поетични изрази са само за стихотворенията и благопожеланията, но са без особено покритие.

Животът е един синтез от затруднения и облекчения, радости, скърби, болести. Но всичко това е в живота, това е една и съща действителност. Кръстът е даденост. При едни по-тежък, при други по-лек, защото Бог знае колко може да повдигне всеки един от нас. Съществуват и случаи разбира се, когато за дребни неща се объркваме. Понякога просто е и въпрос на различни характери. Това е теорията за “пълната до средата чаша”, в която един я вижда “наполовина пълна”, а другият “наполовина празна”. Във всеки случай обаче, християнинът води тази борба, (защото животът е упражнение, борба), радостен, като борец, като спортист.

– Чия е вината за проблемите, с които се сблъсква днес бракът?

– Мисля, че главен проблем е егоизмът ни. Фактът, че човек не може да преодолее самото си “желание” и да срещне другия, така, както е. “Приемайте един другиго, както и Христос прие вас”, казва апостол Павел в своето послание до Римляни.

Днес, разбира се, се е промъкнало и в брака едно неудържимо светско мислене. Когато днес се женят двама млади, си мисля, като че ли в джобчето си държат и възможността за развод. Когато започваме с такава предпоставка, т.е. в случай, че не се разберем ще се разделим, тогава бракът естествено има много възможности да се разпадне. А това е и днес атмосферата, в която живеем. Социалното обкръжение ни сервира това разбиране, съответно младите при първото си затруднение си мислят, че бракът им не може да оцелее и много бързо стигат до развод.

Доколкото обаче говорим за младите, които имат отношение към Църквата, онова, което трябва да направи един духовник е да им помогне да живеят един съзнателен християнски живот и да чувстват, че са задължени с цялата отговорност спрямо любимия човек.

– Какво благопожелание бихте дали на една млада двойка?

– Да са единни. Да им дари Бог от самото начало това, което казваме в последованието на Венчанието : съгласие на душите и телата. Да са в хармония на душите и телата. Нито само едното, нито само другото. Ние не сме платоници, за да считаме, че тялото е нещо, което няма стойност, нито материалисти, за да забравим всяко духовно търсене.

Над всичко обаче любовта им да е много силна. Любовта първо е отговорност на мъжа. Затова в Посланието до Ефесяни на апостол Павел, което четем в последованието на Венчанието, там апостолът съветва : “мъжете обичайте жените си, както и Христос обикна църквата”, сиреч до саможертва.

Когато това се утвърди като прототип в живота на двойката, човек разбира какъв смисъл биха могли да имат малките разлики и всякакъв вид различия в живота им. Разбирате ли, когато самата Църква призовава мъжа да жертва живота си за неговата жена, така както Христос се е пожертвал за Църквата?

Тогава жената, която по своята природа е по-чувствителна, започва да се бои, че не може да отговори на тази харизматична любов на мъжа, любов, която извира от Божията благодат.

Това е според мен понятието за страх в пасажа “а жената да се бои от мъжа си”, от апостолския откъс за брака, което е и единственото, което си спомнят повечето от превъзходното послание на апостол Павел.

Мисля, че това значение на страха се съгласува с тълкуванието, което дава св. Максим Изповедник на понятието за любовта: съществува любов към Бога, която произтича от страха от ада, но съществува любов, която включва страха, за да не би човек да изгуби тази неизказана любов на Бога, да не би да изгуби любимото лице, грижата и загрижеността на любимото лице. Св. Максим Изповедник казва, че страхът в първия случай си отива с любовта (любовта прогонва страха), докато страхът в другия случай остава – страхът от това, да не изгубим любовта и благословията на Бога.

– Бракът толкова трудно нещо ли, че са ни нужни толкова специалисти, толкова проповеди и толкова много книги, за да сполучим в него?

– Не, не мисля, че е толкова труден случай. Стига да започнем със здрави критерии.(…) Важно също е да започнат и двамата млади с една правилна подготовка. Не подготовка за брака, но за един живот по Бога. Тогава нищо не е трудно: “Всичко мога чрез Христа, Който ме укрепява”.

Ако се обикнат един другиго, отдавайки изцяло себе си и без да си правят сметки, ще почувстват, че бракът им с Божията благодат ще има продължителност и красота, и колкото повече външните фактори отстъпят, ще се обикнат един другиго още по-дълбоко и по-същностно в продължение до техните старини, та чак до вечността.

– Е ли нещо любовта, което се учи?

– Любовта е даденост за нашата природа. Раждаме се имайки възможността за любов. Състоянието на човека преди падението е било да бъде едно любящо същество. Много добре казва Антигона на Клеонт: “Не съм се родила, за да мразя, но за да обичам”. Родих се, за да обичам, а не да мразя. Любовта е градивен елемент в нашето съществуване. Друг е въпросът, че грехът, падението и тлението са покварили и това. Любовта е от съставните елементи от образа Божи в човека. И в благодатта на Бога, – затова говорим и за харизматична любов-, човек има възможността да възстанови любовта в нейния истински смисъл, да вижда как тя се съживява и сгрява отново. Христос ни е възвърнал от падението ни: “и падналите пак си въздигнал” казваме в Божествената Литургия.

Същото се случва и с любовта. Развалената човешка природа е отвикнала да обича и ние дохождаме при Бога точно, за да поискаме от Него да облагороди тази любов, и да я отнесе отново в изначалното ù състояние, за да я преживеем отново.

– Нужни ли са постоянни усилия до края на живота ни?

– Вярвам, че когато човек живее извън Божията благодат, животът му ще е нерадостен и няма да знае какво му е виновно. За човек, който е нелитургичен, който не се присажда към Тялото и Кръвта на Господа, към Тайнствения живот на Църквата, струва ми се, че би било трудно да намери същността на нещата.

Някой би казал, че съществува голямо разнообразие от хора, и че съществуват добри хора и извън Църквата. Действително съществуват хора, които по своето тесто са добри. Тези хора обаче ще са без извинение, защото не са развили тази своя добрина да стане още по-добра.

Позволете ми тук да отбележа нещо, което считам за важно. Нещо, което може да създаде проблеми в брака са монашеските възприятия, които се вмъкват в живота на двойката. Това обаче е голяма грешка.

Светите отци укоряват това безкритично пренасяне на монашеските възприятия в света. Аскетическите книги трябва да се изследват винаги съобразно. Например Лествицата на св. Йоан Синайски, което е и една духовна книга, книга написана за монаси, книга, която може да има нещо общо с християните, които живеят в света, но целесъобразено.

Когато се говори за девство в монашеството, в брака трябва да разбираме съпружеското доверие, отдадеността един на друг. Когато се говори за нестяжение, трябва да разбираме милосърдие, и когато се говори за послушание, трябва да разбираме абсолютното послушание на съпрузите един към друг. Да се пренасят аскетико-монашески тенденции в живота на семейството е трагична грешка, защото просто става въпрос за друг начин на живот.

Ако един от съпрузите почувства в даден момент необходимостта от един по-духовен живот, в никакъв случай не трябва да забравя съпруга/та си. Това прилича на изкачването на една планина, в което единият издържа да тича напред, а другият се е изморил и остава назад. Този, който издържа с изкачването, трябва да остане назад, в близост до своя любим човек, а не да избяга в името на някакъв “по-добър” живот. Точно това подчертава апостол Павел: “не се лишавайте един другиго”.

Главната цел на съпрузите започва от съвместния преход, който преминават в живота и завършва с достигането до Царството Божие. Даже раждането на деца, както казахме, не е главната цел на брака, нито пък може да се счита за неуспешен този брак, в който няма деца; нито пък ни спасява успешен брак, в който има деца. Успех за брака е любовта и единството на съпрузите. И нека не забравяме, че в тайнството на Венчанието сме се задължили с любов, но и с отговорност за душата на нашия съпруг или съпруга.