Автор: Ирина Костова
Има една чудна и вълшебна врата, която някой никога не отваря. Трябва да имаш специален ключ за нея. Аз имам такъв ключ и съм я отваряла много пъти. Тази врата води към иначе недостижимите Небеса.
В момента, в който я отвориш, се появява стълба към Небето и тогава започва да се случва чудото. Колкото повече се изкачваш нагоре, усещаш, че се отделяш от земята, попадаш в друго измерение – Земята и Небето се сливат в едно неразривно цяло, разтворени в море от Любов. Целият свят започва да изглежда различно. Тогава природата и хората се сливат с Всемира и Всемира е в тях. Всичко е Любов и Любовта е всичко. Тази Божествена Любов, към която винаги се стремя, но само в тези моменти преживявам. Тя е предвкусване на Вечността и Рая, които съществуват само след като извървим земния си път. Да го усещаш преди това е дар от Бог. Всичко около мен е изпълнено с хармония. Светът е по-красив. Хората са облени от една особена светлина, доброта и любов, които само аз виждам. Толкова е прекрасно да си в това състояние.
Но колкото и да е хубаво, идва момент, в който трябва да поема по обратния път и да заключа вълшебната врата. Ако остана дълго време там високо, рискувам никога да не се върна в реалността, която отказвам да приема. Тази реалност, в която властват омразата, злобата и завистта. Реалността, в която грехът и дяволът се вихрят с пълна сила и стремежът към духовното е изместен от стремежа към материалното.
И тогава започвам да падам и да потъвам във Всемирната тъга. И тогава става страшно! Усещането е смазваща болка и дълбока мъка от това как е устроен света. Мисълта за несправедливостта в него, страданията на хората и безсилието да променя това, както и собствената ми греховност ме връхлита с такава сила, че в определени моменти си мисля, че няма да издържа. Тогава мога само да викам към Господ: „ Помилуй ме, Боже, по голямата си милост и по многото си щедрости изглади беззаконието ми…“(Пс.50:1)
И тогава Бог идва! След искреното ни покаяние и пристъпване към Неговите Свети Дарове ни дава Своя мир, благодат и радост, за да извървим пътя си смело и безстрашно, уповавайки се на Неговата сила и безкрайна Любов.
