Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Източник: „The Fountain of Light”
Превод: Пламена Вълчева
Често пъти молим Бога за определени неща в живота си и Той ни дава това, за което се молим. Въпросът не е дали Бог ни благославя, или не. Всички ние сме благословени по един или друг начин. Например можем да вървим, да дишаме, да използваме интелекта си, слуха си, зрението си; имаме семейство, разполагаме с всичко необходимо за съществуването си — всичко това са Божии дарове. За съжаление обаче, ние осъзнаваме стойността на тези неща едва когато те ни бъдат отнети или когато ги загубим. Едва тогава оценяваме онова, което сме имали. Затова, би било проява на разум, преди да стане твърде късно, да благодарим на Бога за всичко, което имаме, както и за онова, което нямаме, защото не без причина не ни е било дадено това нещо.
Поразително е, че Иисус казва на десетимата, все още неизцелили се прокажени да отидат при свещениците, за да се потвърди изцелението им. По пътя натам, по пътя към града те се изцеляват. И десетимата имали послушание и нужната вяра, за да тръгнат все още болни на път. Това означава, че те се изцелили, докато вървели, заради послушанието и вярата си в Христос.
Иисус казал на този, който се върнал обратно, единствено на него: „Твоята вяра те спаси“. Деветимата получили изцеление на тялото си, а десетият получил също и духовно изцеление. Нещо, за което останалите дори не подозирали и от което се лишили.
Затова е важно да осъзнаем, че ако нямаме благодарност, ако не благодарим на Бога за всичко, което Той ни дава, ще се лишим от неща, много по-големи от това, което вече сме получили, и дори няма да си дадем сметка за това. Още по-лошо е, когато доброволно сме обещали нещо на Бога — парцел за построяване на мисионерски център или на сиропиталище, продажба на имот в полза на някой манастир и т.н. — и сме забравили за това, защото в живота ни е потръгнало и ние сме продължили по пътя си. Това обикновено се случва, когато животът ни се подреди. Тогава забравяме да се върнем и да кажем: „Благодаря Ти, Боже”.
Всъщност какво правим? Сграбчваме Неговите дарове и бягаме! Отдалечаваме се от Него! Вместо да насочим погледа си към нашия Бог-Благодетел, ние се съсредоточаваме върху себе си и върху даровете, които ни е дал! И превръщаме тези дарове в свой бог! Издигаме в култ здравето си, партньора си, успеха си и накрая ставаме идолопоклонници. Светите отци, разбира се, ни съветват да не обещаваме нищо на Бога, преди да сме го обсъдили с духовния си отец.
Трябва да кажем и още нещо. По време на Божествената литургия свещеникът се обръща към Бога с молитва: „За всичко това благодарим на Тебе и на Единородния Твой Син, и на Твоя Свети Дух — за всички благодеяния, които знаем и за които не знаем, явни и скрити“*. Когато си даваме сметка за Неговите благодеяния към нас, е нужно да Му благодарим. Когато не си даваме сметка обаче и когато си мислим, че не сме получили нищо, пак трябва да Му благодарим, защото това също е благодеяние. Може да получим и да се съсредоточим върху себе си, да поставим себе си за бог и да погубим душата си. А може и да не получим, и болката и мисълта, че не сме получили, да ни помогнат да останем съсредоточени в молитвата и в Бога.
В днешното Евангелие се разказва за това как Иисус влязъл в едно село и срещнал десет души прокажени. Те се обърнали към Него за помощ и Той ги изцелил. Макар и всички да се очистили, само един се върнал, за да въздаде Богу слава. Заслужава си да се замислим върху тази история и да се запитаме към коя категория спадаме: към категорията на деветимата или към категорията на този, който се върнал, за да благодари на Иисус? Защото Самият Иисус обърнал внимание на благодарността на този човек, като посочил онова, което той постигнал, когато се върнал: въздал Богу слава. А да възхваляваш Бога — това е дело на ангелите.
*Молитва от Евхаристийния канон на св. Златоустова литургия, Служебник и требник, съст. йером. Ефрем, 2022, с. 170-171.
Проповед, произнесена на 15 януари 2017 г. в манастира „Св. Йоан Предтеча” в Пърт, Западна Австралия.
Източник: His Grace Bishop Emilianos of Meloa. Fountain of Light, vol.1, 2nd ed. Brisbane, 2024, pp. 10-13.