За Възнесението на Христа

3897 0

Автор: св. Григорий Палама
Източник: www.saint.gr
Превод: Мартин Ганев

“Вижте тези всеобщи за нас празник и веселие, които Нашият Господ Иисус Христос дари с Неговото Възкресение и Възнесение на верните. Бликна от скръбта.

Виждате ли този живот, или по-скоро безсмъртие? Появи се за нас от смъртта.

Виждате ли небесната висота, в която се възкачи по време на Своето издигане и препрославената слава, в която се прослави по плът. Това го постигна чрез смирението и безславието. Както казва и апостолът за това: “смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца”. (Филип. 2, 8-11).

Та ако Бог издигна Неговия Христос, поради причината, че Той се смири, че се опозори, че бе обиждан и претърпя позорния кръст и смърт заради нас, то как ще спаси и ще прослави, как ще въздигне нас, ако не изберем смирението и ако не покажем любов към себеподобните, ако не окуражим душите си чрез търпение в изкушенията, ако не последваме Водещия ни спасително през тясната врата и път, които водят към вечния живот? “Понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му” (1.Петр. 2, 21).

Въипостасената Премъдрост на най-възвишения Отец, предвечното Слово, Което от човеколюбие се едини с нас и влезе в общение с нас, издигна сега на дело един празник много по-превъзходен от превъзходството на този празник.[1] Защото сега празнуваме прехода на намиращата се в Него плът, не просто от подземията към повърхността на земята, но прехода от земята към небето на небесата, и дори отвъд него, към трона на Владиката на всичко.

Днес Господ не просто е застанал сред учениците Си, както е направил след Възкресението, но се е отделил от тях, и докато са Го гледали се е възнесъл на небето и е възлязъл в истинната Светая Светих; и Бог Го “постави от дясната Си страна [2] на небесата, по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия” ( Ефес. 1, 20 – 21).

Защо ли се е изправил сред тях и след това ги е извел? “И ги изведе вън до Витания” но “и, като дигна ръцете Си, благослови ги”(Лук. 24, 50). Направил го е, за да покаже целия Себе Си здрав и читав, за да покаже нозете Си здрави, стъпващи стабилно, тези същите, които са пострадали от приковаването на гвоздеите. Подобно на това и ръцете, които са били приковани към кръста; самото прободено ребро, макар да са носели върху си отпечатъците на раните, в уверение на спасителните страдания.

Не вярвам, че само с факта, че “застана сред тях” се показва, че учениците са се затвърдили във вярата си към Него, т.е. с това Негово явяване и благословия. Защото не се е изправил само сред всички тях, но и изсред сърцето на всеки един от тях, защото от онзи момент нататък апостолите на Господа са станали твърди и непоколебими.

Изправил се сред тях и им казал “мир вам”, това сладко, важно и обичайно Негово обръщение. Този двоен мир; мирът към Бога, който е рожба на благочестието, както и този мир, който имат хората помежду си. И като ги видял изплашени и смутени от неочакваната и странна гледка, защото си мислили, че виждат – призрак, Той им споменал отново за помислите в сърцата им, и след като показал, че е Той Самият, им предложил да се уверят чрез проверка и докосване. Поискал храна, не защото имал нужда от храна, но за потвърждение на Неговото възкресение.

Вкусил парче риба и мед от восъчната пита, неща, които са символи на Неговото тайнство.[3] Сиреч Словото Божие е съединило в Себе Си по ипостас нашата природа, която като риба е плувала в морето на сластния и страстен живот, като я пречистило с недостъпния огън на Неговата божественост. На восъчната пита прилича нашата природа, която притежава разумното съкровище поставено в тялото, подобно на мед във восъчната пита. Той яде от това с благодарност, защото ще направи от Неговата храна спасение за всеки един, който се причастява на Неговата природа. Той не изяжда всичко, а част от “восъчната пита”, защото не са повярвали всички, и не го изяжда Сам, но това ще се предлага от Неговите ученици, защото те ще Му довеждат само вярващите в Него, разделяйки ги от неверните.

След това Той им напомнил за Неговите слова преди страданията, които всичките се изпълнили. Обещал да изпрати Светия Дух, като им казал да останат в Йерусалим докато получат сила отгоре. След този разговор Господ ги извел от дома и ги повел до Витания, и след като ги благословил, както споменахме, отделил се от тях, издигнал се към небето, използвайки облак като колесница, и се изкачил преславно в небесата отдясно на величието на Отца, правейки нашия нрав (тесто) седящ на същия трон.

Апостолите като не преставали да гледат към небето, им било възвестено чрез грижата на ангелите, че Той ще дойде така отново от небето и “всички земни племена ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци” (Мат. 24, 30). Учениците, след като се поклонили от Елеонската планина, откъдето се възнесъл Господ, се върнали в Йерусалим радостни, възхвалявайки и благославяйки Бога, оставайки очакващи просветлението от Светия Дух.

Както Той е живял и умрял, възкръсна и се възнесе, така и ние живеем и умираме, и ще възкръснем всички. Възнесение обаче няма да постигнат всички, но само онези, за които живот е Христос, а смъртта е печалба; за онези, които преди смъртта са разпънали греха на кръста посредством покаянието. Само те ще се възнесат, след общото възкресение, на облаци към своята среща с Господа във въздуха. (1.Сол. 4,17).

Нека дохождаме към нашата горница, към нашия ум молитвени, нека изчистим себе си, за да сполучим просветлението на Утешителя, и да се поклоним на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Да бъде!


 

[1] Тук авторът визира Възкресение Христово. Бел. прев.

[2] На това място в оригиналния текст от Новия Завет е поставено “και εκάθισεν εν δεξιά αυτού”, (и седна отдясно на Него). Това е един от пасажите, които ще бъдат използвани при формулировката на Символа на вярата. Бел. прев.

[3] Вероятно тук авторът говори за символите на причастност в Тайнството на Евхаристията от една страна, както и изпълнението на Църквата от мисионерска и есхатологична гледна точка.