За духовните звезди

1809 0
star

Автор: Негово Високопреосвещенство Митрополит Пантелеймон Антинойски
Източник: http://www.egolpion.com
Превод: Людмила Грибнева

Четвъртата неделя на Великия пост
Св. Йоан Лествичник

Когато сме в провинцията, наслаждавайки се на спокойствието и тишината на природата през нощта и небето е ясно, често поглеждаме към небосвода и ахваме от удивление пред величествената перспектива на звездите над нас.

Звездите били създадени на четвъртия ден, или бихме могли да кажем през четвъртия период на Сътворението (Битие l:l4-l9).

Според астрономията, науката изучаваща звездите, те не са нищо повече от слънца, които се различават едно от друго по размер и яркост. Започваме от малките, които са наречени джуджета, и се придвижваме към най-големите, познати още като червени гиганти. Както и в материалното небе имаме различни по размер звезди, така и в духовните небеса звезди са светиите, които също се различават един от друг по добродетели.

Църквата е образ на Небето и като такъв ни дава перспектива за духовните звезди или светците. Светците са мъже и жени, които през и чрез живота си са прославили Светата Троица. Това означава, че с живота си са подражавали на живота на нашия Господ Иисус Христос. Чрез истинска вяра, любов и опрощаване един на друг, светците доказали, че Бог също прославя онези, които Го славят.

Светците били мъже като нас, които са се борили за насъщния си хляб, а онези, които били женени, се стремели да създадат истински християнски семейства. Все пак, те се различават от нас по следните начини:

Първо, те винаги поставяли на първо място славата на Иисус Христос.

Второ, те винаги били верни чеда на Неговата Православна Църква, никога не поставяйки под съмнение Неговите Учения.

Трето, те никога не поставяли на първо място материалното богатство и наслади.

Четвърто, те никога не се отдалечавали от истинското учение и Църквата. И винаги били готови, при първа възможност, да жертват живота си, за да изповядат вярата си в нашия Господ.

По тези причини, Църквата чествува тези свети мъже и жени, не само на небесата, но и на земята, защото те почитали Бог.

Православната Църква не боготвори светиите или Божията Майка, Дева Мария. Църквата ги уважава и им отдава почит, заради тяхната вяра в Христос. Православната Църква се прекланя единствено пред Светата Троица. Светците са верните чеда на Църквата, които с живота си са принесли духовни плодове. Те не се задоволявали просто да четат Светото Евалгелие и да слушат Божието слово, но били решени да приложат вярата си на практика. Те осъществявали това, за което четели в Писанията и слушали да се проповядва в Църквата.

Днес, Православната Църква насочва вниманието ни към едно от нейните предани чеда, а именно св. Йоан, автор на книгата “Лествица към рая – стълбица за духовен живот”.

Нека си припомним живота на св. Йоан и да видим какво послание ни отправя той днес.

Св. Йоан е роден в Палестина през 523 г. На 16-годишна възраст напуска света и отива на планината Синай, където става послушник на мъдрия игумен на манастира „Св. Екатерина”. Този манастир вече повече от l,600 години е духовен рай за хиляди благочестиви монаси, които идват в търсене на истинския духовен живот. Планината Синай винаги е била място на действие на юдейско, мюсюлманско и християнско посвещаване. Това е мястото, на което Моисей за пръв път говори с Бог и получава божественото обещание за еврейското освобождаване от египетското робство. Моисей получава също Десетте Божи заповеди на планина Синай; пророк Илия намира убежище на това свещено място в пустинята, бягайки от царица Йезавел. Св. Йоан Лествичник дошъл на това великолепно място на Земята и водил живот на отдаденост и молитва, първо под ръководството на святия игумен, след което и като отшелник в пустош. Той останал в продължение на петдесет (50) години в една пещера, а хора от целия свят идвали да чуят мъдрите му думи. През последната част на живота си, той написва известната си книга за духовни практики, наречена “Лествица към рая – стълбица за духовен живот”. Стълбицата, за която пише той е символ на духовната стълбица, водеща от земята горе в рая. Състояла се от духовни упражнения, чрез които християнинът можел да достигне най-високата точка на духовно усъвършенстване, ставайки по такъв начин участник в Небесното Царство. Много монаси от цял свят все още употребяват огромния труд на св. Йоан в духовните си практики. Самият труд се счита за една от най-вдъхновените скъпоценности на християнската литература.

Св. Йоан Лествичник умира на 30 март 609 г., на 86-годишна възраст.

Въпреки това, ние отбелязваме празника му през четвъртата неделя на Великия пост, по време на която в много манастири и църкви на православния християнски свят се прилагат много от духовните му упражнения.

Чрез личния си опит на духовен живот, св. Йоан става един от най-великите учени и отци на Православната Църква.

Много православни християни днес желаят да живеят по-духовен живот в Христа. Православният аскетичен живот, както е изложен в писанията на св. Йоан Лествичник, ще им предоставят това, което търсят, l385 години след смъртта му.

Който и да желае да води истински духовен живот в Христа няма нужда от нищо друго, освен да изучава живота на светците. Той ще види как да прилага на практика словото Божие, според силите си. Внимателното изучаване на живота на светиите ще му позволи свободно да избере пътя на собственото си освещаване. Животът на светиите не е нищо друго, освен Евангелието на практика. Чрез живота и писанията си, св. Йоан ни предоставя възможността да водим по-строг християнски живот.