Източник: www.orthodoxengland.org.uk
Корените на тази сентенция идват от централизацията и пътното строителство на езическата Римска империя отпреди 2 000 години. По онова време буквално всички пътища водели до Рим. Днес сентенцията означава, че има много начини за постигането на една и съща цел.
Сентецията често се използва днес в някои религиозни дела, за да изрази същия мързел и равнодушие на синкретичната фраза „Всички имаме един Бог”. Тази фраза, разбира се, е очевидно невярна. Например, ние, православните християни, нямаме същия Бог като нарушилите косвено догмата за Светата Троица католици и протестанти, добавили в Символа на вярата, след “Който изхожда от Отца” и “от Сина” (filioquе), като откритите противници на Светата Троица мюсюлмани и евреи, като езичните египтяни, гърци и римляни, викинги и индуси, които имат хиляди богове, включително някои, които са яростно разрушителни, да оставим настрана хората, които почитат „модерните” езически богове на капитализма, спорта, телевизията, секса и т.н.
Все пак, сентенцията може също да бъде използвана в същия смисъл като друга популярна фраза „Има само един Бог”. Това е абсолютно вярно, единственият въпрос е как можем да Го открием и да Го разпознаем от множеството фалшиви богове, измислени от човешкото въображение и културно и политическо въздействие.
В нашето православно съзнание „Всички пътища водят до Рим” означава „Всички пътища водят до православния християнски Рим”, до центъра на православния свят. И тук трябва да се предпазим от три трудности:
Първо, всички пътища водят до православния християнски Рим, тъй като Божията милост може да ни доведе до Църквата Си от много далеч, но някои пътища са по-преки от други. Всъщност, някои пътища са много лоши, изпълнени с дупки и неравности, малко по-добри от пътеки в джунглата и много криволичещи, силно улеснявайки възможността ни да се изгубим, дори за период от хиляда години в самота.
Второ, всички пътища наистина водят до православния християнски Рим, тъй като Божията милост може да ни доведе до Църквата Си от много далеч, но е наистина възможно да спрем на който и път да се намираме, дори на най-прекия, дори ако въобще не сме отишли далеч, и да останем на същото това място в продължение на много години, дори десетилетия.
Трето, всички пътища наистина водят до православния християнски Рим, тъй като Божията милост може да ни доведе до Църквата Си от много далеч, но също така е възможно не само да спрем, но и да тръгнем назад, така че дори да се върнем на стартовата си точка.
Нека всички ‘скъпим времето, защото дните са лукави’ (Ефесяни 5:16).
