ЗА ДУШЕВНИЯ МИР, НЕУДАЧИТЕ, СМИСЪЛА НА ЖИВОТА И МОЛИТВАТА

3667 0

Из беседа на митр. Атанасий Лимасолски със студенти от Кипърския университет
Превод: Биляна Гълъбова
Източник: www.pravoslavie.ru

Молитвата е почивка за душата

Прекрасна почивка за човек, скъпи мои, е да посвети макар и съвсем малко време от живота си на молитвата. Ако след един изнурителен ден човек посвети малко време на молитвата и се освободи, за да се приобщи с Божия Дух, с щедрия и изобилен Свети Дух, който обитава в църквата, тогава наистина ще си почине пълноценно. Почиваме си не когато се наспим добре, нито когато предприемаме разни пътешествия. Да, това разбира се е някакъв отдих за тялото. Но отдихът за душата, духовната почивка е много по-важна и значителна. Човек истински си почива, когато се научи на жива връзка с Бога.

Казвам това, тъй като всеки забелязва колко дивен покой придобива духът на човек по време на светите богослужби в църквата (като например на Молебния канон на Пресвета Богородица, който изпълнихме с вас). Колко много тези свещени тропари, съчинени от светци, притежавали опита на познанието на Светия Дух и Божието присъствие в сърцето си и изразили именно този опит в църковната музика, тропарите, песнопенията, помагат на човешкия дух да се устреми към Бога и да се приобщи със Светия Дух. Него дарува Господ на тези, които Го търсят и жадуват. Всичко това ни дава вярно усещане за Божието присъствие, дихание, вярно усещане, така да се каже, за увеселението, развлечнието. Аз съм напълно уверен в това, че от една истинска молитва, от една служба, от едно свещенодействие в храма, ти ще си починеш така, както не можеш да си починеш и в най-добрите развлекателни центрове, където ходят хората – те си тръгват от там още по-изморени, отколкото са дошли, още по-изнервени. Понякога те са толкова превъзбудени, че взаимно се избиват.

И е странно, когато някой казва: добре, нали в днешно време, когато можеш и нощем си да прекарваш по развлекателни центрове, хората би трябвало да са спокойни, радостни, усмихнати всеки ден. Да, обаче те в момента, в който станат от леглото, натискат копчето, включват радиото, настава някаква шумотевица, започват да припяват и така още от сутринта като се събудят, вече са на ръба! Понякога още по изгрев слънце като се спускаме от манастира с кола виждаме как за най-малкото нещо започват да крещят, заяждат се, псуват, още малко и ще се сбият. И ти се питаш: какво се е случило с тях? А е едва утро.. да кажеш, че е вечер.. А то- рано сутрин, седем часа, още не отворили очи, а вече са изнервени. Къде са били? Може би цяла нощ са прекарали по развлекателни заведения, тръгнали са си изтощени и са се върнали вкъщи в още по-лошо състояние, отколкото са били преди това!

Влиза човек, излиза ангел

Такова нещо в църквата няма. Както казва в прекрасното си слово свети Йоан Златоуст: „Искаш да разбереш какво е църквата и в какво е нейното чудо? Това е много просто. Огледай се наоколо или влез в храма и ще видиш, че църквата е такова място, където влиза вълк, а излиза агънце. Ти влизаш в църквата като вълк, а излизаш агънце. Влизаш като разбойник, а излизаш преподобен, влизаш разярен, а излизаш кротък, влизаш грешник, плътски човек, а излизаш духовен, влизаш човек, а излизаш ангел”. И после се поправя: „Какво говоря: ангел?! Само ангел ли? Ти влизаш човек, а излизаш бог по благодат!” Ето това е църквата.

И действително, това е неоспорим факт: човек в храма, в атмосферата на песнопенията и молитвите придобива пълен покой. Защото, както знаете, в православната църква има велики служби и тя е преди всичко църква на богослужението и целият „терапевтичен курс”, чрез който тя въздейства на човека, на човешките души, това е курсът на лечение с богослужение. Спомням си как на Света гора (и въобще съм забелязвал това през целия си монашески живот) идваха в манастра разни хора. Колко дивашки вид имаха само! На лицата им беше изписано тяхното вътрешно „подивяване” – дивашки нрави, див поглед…. И след като прекарваха по ден-два на Света гора, в манастира, посещавайки службите, тихомълком на лицата им се изобразяваше сладостта и кротостта на Божията благодат. И независимо, че те бяха просто поклонници, Духът Божий им въздействаше, те се успокояваха и продобиваха истинско умиротворение.

А много хора казваха: отиваме на Света гора, в манастир, и дори да не получим особена полза, най-малкото ще си отспим на воля, така хубаво се спи в манастир, както никъде другде, че иначе не можем да намерим никакъв покой. И не защото в манастира цари тишина. В света те също си имаха тишина. А защото в манастира има покой, духовен покой. Този контраст за тях беше толкова рязък, че можеше да се забележи и с просто око. Понякога се забавлявах с тях (някои си мислят, че всички тук на Света гора имаме дар на прозорливост и само да погледнем човека и виждаме всичко за него)! Но това са го можели светците – а ние кои сме? Така веднъж пристигнаха около 25 човека. Аз им казвам: „Искате ли сега да ви кажа кой от вас идва за първи път и кой вече е бил тук?”. Казват: „да, отче, кажи ни”. Аз погледнах лицата им и наистина по тях веднага можеше да се определи кои вече са били на Света гора, те имаха по-различни лица. И аз казах: „ет ти, ти, ти,ти, ти вече сте били тук”. И се оказах прав, всичко познах! И така придобих слава на прозорливец! (смее се) Нещо като онези факири, които всъщност са шарлатани!

Бог е надеждна опора в живота

Затова да се научиш на молитва е Божие благословение! Ето защо трябва да се научите да се молите, скъпи мои, защото във вашето ежедневие, каквото и да правите, ще срещате множество трудности и разочарования, много от вас са в задънена улица. Най-малкото, от своето кратко общуване с вас виждам, че имате немалко безизходици, проблеми, въпроси, силна тревога. И когато мракът прониква в младежката душа, човек не знае нито кой е, нито какво прави, нито накъде отива, нито какво иска – не знае нищо.

Всичко това  се излекува, когато човек започне да се моли. Когато човек започне да се моли, той получава сила от молитвата. Молитвата е светлина, защото Сам Бог е светлина. И светлината на Бога започва постепенно да унищожава духовния мрак. А ако понякога мракът упорства в душата на човека, това се случва, защото добрият Бог като лекар иска да изцели душата чрез смирение, да научи човека да се смирява. И ние трябва да се научим да получаваме тази сила, за да преплуваме морето на нашия живот и да преодоляваме трудностите, имайки надеждна опора.

Другите опори, които имаме днес: нашият здрав разум, парите ни, нашето здраве, нашите сили, друг човек, наш ближен, приятел, приятелка, съпруг и т.н. – това са опори, които също са добри, но не са надеждни, защото са подвластни на разрушение и изменение. Променят се хората, променя се обкръжаващият ни свят от едни или други събития и обстоятелства. Единствената надеждна опора, неизменна опора, е вярата в Бог. Бог никога не се променя. Той не се губи, не се изменя, не разочарова човека, никога не го предава. Бог не оставя делата си незавършени или свършени наполовина, а довежда всичко до край, защото Сам Бог е съвършен! Така често, когато се сблъскате с неудачи, особено сега, когато се учите, с несполука на изпити, на лекции, ще трябва да се научите на тази сила на молитвата, за да бъдете над несполуките, както самолетът лети над облаците по време на буря. Той се издига нагоре и от нищо не се страхува; бурята си бушува, но не може да достигне до тази височина, на която той лети, защото в него има „сила”, която му позволява да преодолява подобни ситуации.

Пожелай ми несполука!

А колко повече в църквата Бог дава сила не само да преодоляваме несполуките, но и да извличаме от тези несполуки духовна полза. И понякога несполуката става най-голямата сполука! Защото има такива благотворни въздействия върху човешката душа, върху цялостната му личност, каквито са най- необходими на човека. Навсякъде ни пожелават „добра сполука”, а трябва поне от време на време да ни пожелават „добра несполука”, за да знаем, че трябва да сме подготвени за несполуките, а не да свикваме с това, че всичко ще става така, като на нас ни се иска. И само като изникне и най-малко препятствие, да бягаме при психолог или психиатър и да си блъскаме главата, че имаме „психологически проблеми”. Ние си блъскаме главата с „психологически проблеми”, джобът ни е пълен с хапчета, а джобът на психолога – с пари. „45 минути струват 15 лири” – ви казва той! Знаете ли, някои психолози ме недолюбват за това, че им отнемам клиентелата! (смее се). Когато чух за това, сам се удивих – онзи ден един психолог ми сподели за разговор между негови колеги, че някои от тях заради мен са изгубили клиенти. А това наистина е драматична ситуация: човек, потънал в своите проблеми, отива на доктор, а докторът си гледа часовника. И само да изтекат 45-те минути, казва: „Виж сега (а горкият човек му изповядва живота си), искаш ли да започнем втори час? Пресметни или си остани в своята бездна и ела някой друг път!”. И въпреки това, ние често се обръщаме към психолозите. Това необходимо ли е и защо е необходимо? Хората плащат, за да си поговорят, плащат за това да бъдат изслушани. Представяте ли си докъде сме се докарали, колко само им е трудно на хората, за да прибягват към това! И всичко е затова, че сме изгубили общението с Бога.

Молитвата показва смисъла на живота

Бог иска от нас, подбужда ни, умолява ни, принуждава ни да разговаряме с Него! Виждате ли какво казва? Молете, търсете, чукайте на вратата и ще ви отворят. Всичко, за което се молите, Бог ще ви го даде. А когато се научим да се молим, ще придобием мир в душите си. Именно този душевен мир е онази сила, която не позволява на човека да потъне. Така и човекът, който се учи да се моли, осъзнава много добре в какво е смисълът на живота му. Той придобива смисъл в живота, а в този смисъл има място и за неговите несполуки.