Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Днес чухме от светото Евангелие за чудото, което Иисус извършил със слепия. Тази история е позната на всички, затова няма да я разказвам отново, само ще споделя някои размисли, свързани с нея.
Фарисеите вярвали в идването на Месия и го очаквали, старателно изучавали пророчествата за него и ги познавали, но когато истинският Месия дошъл, те се затворили в своите собствени размисли, знания и представи и се лишили от спасението си, разпъвайки Спасителя. Слепецът никога през живота си не бил виждал. Очевидно той не бил образован.
И тъй, Иисус отишъл при него, направил калчица от плюнката Си и намазал очите му. Представете си, ако ние бяхме слепи и някой дойдеше при нас, направеше калчица от плюнката си и я сложеше върху очите ни, какво щяхме да му кажем? Освен това Христос казал на слепия да отиде в една къпалня — къпалнята Силоам, и да измие калчицата. Не зная колко от нас биха се съгласили да изпълнят това странно нещо.
Всъщност ето какво направил Христос: Той завършил делото, което бил започнал, когато сътворил Адам от пръст. Той не възстановил веднага зрението на слепия, но в този ден завършил Своето творение.
Интересно би било да се замислим върху контраста между мъдрите фарисеи и необразования слепец, защото тук ясно проличава контрастът между двуличието и светостта. Казвам това, защото много често нашите знания и представи ни овладяват дотолкова, че ако бяхме на мястото на слепия, вероятно щяхме да нагрубим непознатия Христос, ако Той се опиташе да сложи върху очите ни калчица, направена от пръст и от Своята плюнка. Дори и само да поискаше от нас, слепите, да отидем в къпалнята и да умием лицето си.
Не мислете, че ние самите никога няма да попаднем в такава ситуация. Това е същото, когато духовният ни отец ни казва да направим нещо, а ние сме дотолкова убедени в своите собствени знания и представи, че по никакъв начин не можем да се съгласим с него и да проявим послушание. А това е дори още по-лошо, защото не съзнаваме своята слепота. Така става и когато си мислим, че Църквата е ретроградна и не ни подхожда. И когато свещеникът казва нещо, а ние смятаме, че то е несъвместимо с днешния свят. Но когато си тръгнем от този живот, ще ни стане ясно дали Църквата е била ретроградна, или не.
И тъй, накрая Христос казал на слепия: „Ти вярваш ли в Сина Божий?”. В този текст е допусната грешка и е казано „Сина Човечески”, но в гръцкия текст, в действителния текст на Библията и на Новия Завет се казва: „Ти вярваш ли в Сина Божий?”. Следователно Христос назовал Себе Си пред слепия. И когато той Го попитал: „Кой е, господине, та да повярвам в Него?”, Иисус отговорил: „И видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е”. Христос непосредствено открил Себе Си — не чрез притчи или по някакъв друг начин. Това е силата да бъдеш несложен човек, това е силата на послушанието и любовта.
Същото наблюдаваме и при св. Константин Велики. В неговия тропар се казва: „приел като Павел призвание не от човеци”. Защо тропарът ни казва, че св. Константин е бил призован не от човеци, а от Самия Бог така, както са били призовани апостол Павел и слепецът, за когото споменахме? Веднъж когато бил начело на войската си по време на война, св. Константин пожелал да се помоли и да изпроси Божията помощ. Но както ни разказва Евсевий, който е описал неговия живот, той не знаел към кой бог да се обърне, защото не познавал истинския Бог. Тогава започнал да се моли по принцип, просейки от Бога да му се открие и да му помогне. По време на молитвата си той видял в небето кръстно знамение и получил указание, че с него ще успее да победи враговете си. И докато се опитвал да проумее това, което му се случило, настъпила нощта, той заспал и насън видял Христос, Който му заповядал да използва кръстното знамение. Св. Константин се вслушал в думите Му и победил враговете си.
Св. Константин е велик светец. Той станал велик, защото не се възпротивил на видението, което Бог му дал. Той бил несложен човек, имал послушание и любов — същата любов, каквато имал към Христос слепецът — и не разсъждавал като фарисеите: „Аз съм главнокомандващ на армията, моят опит и моите знания са достатъчни, за да определят бъдещето ми и бъдещето на онези, които ме следват.”
В това се състои истинската мъдрост, а не в собствените ни знания. Затова ако сме послушни, ако сме несложни и ако имаме любов, кръстът ни ще бъде по-лек и пред нас ще се открие пътят към светостта.
21 май 2017 г.
Източник: уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия
