Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Вярващите, които водят дългогодишен духовен живот и имат изграден личен ритъм, със сигурност са забелязали една интересна и драматична особеност. А именно, че преди и след всяко добро дело следва изкушение. В това няма нищо лично и обидно, то се отнася за всеки, които е решил да последва Спасителя Христос по тесния път към Неговото царство.
От съзнателното обръщане към Него и първия трепет на своето духовно раждане всеки излиза от категорията на „обикновените хора“ и попада в стихията на „невидимата бран“, в неизтощимата битка с видимите и невидимите врагове. Това е война на живот и смърт, всеки ден и час и до последен дъх. Цялата перспектива на битието се променя, обикновената житейска логика изчезва и човек съвсем неочаквано за самия себе си се оказва в един нов, приказен и причудлив, но и коварен и страшен свят. Неговите правила е невъзможно да бъдат обяснени на „външните“, а само на подобните нему вярващи, заразени от тихата лудост на Божието откровение и възпламенени от „небесния огън“.
Всеки, който се насочи към извършването на някакво добро дело, изведнъж бива връхлитан от изкушения, които се появяват някак си изневиделица и се опитват да осуетят това негово намерение. Някои наричат това „завист на дявола“, контраатака на сатаната или откуп на врага, но всъщност всичко, което се случва с всеки един от нас е или по воля Божия, или по Негово допущение. Нито за миг не бива да забравяме, че сатаната също е Божие творение — висшият архангел Луцифер, който е сразен от Всемогъщия Бог чрез св. архангел Михаил, и е паднал долу от това свое висше достояние.
Неговата цел е проста — по всякакъв начин да ни попречи в светия път на спасението на душата. Всеки от нас, „родените от жена“, е в ситуацията на праведния Йов, когото Господ Бог изпитва по молба на дявола, но само и дотолкова, доколкото Той като Владетел на всичко видимо и невидимо позволи. Нито за миг не трябва да се съмняваме, че последната дума има Той и че колкото и силни да са изкушенията, дори и косъм от главите ни няма да падне, без Той да позволи. Но задължително… ние биваме изкушавани. Просто такива са правилата на Бога. Това е духовен закон, неизменен, изначален и всемогъщ, който се отнася за абсолютно всеки вярващ, без значение дали е монах, свещеник, или мирянин. Това е начинът да се изкачваме бавно и постепенно стъпало по стъпало по духовната стълбица към несъкрушимото Му царство.
Това по един неповторим начин е отразено от един от великите мистици на светото Православие, св. Исаак Сирин, който в своите „Подвижнически слова“ пише следното: „Когато човек живее в тяло, той преминава от сила в сила и от знание в знание, като му пречат демоните, а му помага благодатта“. С това Вседържителят Христос изпитва решението на всеки да продължи напред и да Го следва по пътя на праведните мъже и жени преди Него. Така Той преценява дали е „истински верен“, дали е син, а не осиновен, приятел, а не наемник. Това е тест за всеки доколко свидетелството му за вярата е истинско и дали и до каква степен той има упование в Него. От нас се изисква да издържим, да не отстъпим и да не напуснем бойното поле, като докажем себе си в суровата пещ на изпитанията.
Най-точната преценка е да се огледаме в огледалото на Христос и да потвърдим личното „Вярвам, но и се уповавам в Тебе!“. С това се обясняват и всички трудности и неразбории, които се появават преди всяко добро дело и ясно решение да сторим нещо, каквото и да е то, в Негово име. Колкото е по-голямо това нещо, толкова изпитанията са по-силни. Той, Всемогъщият, Който има план за всеки, преценява във всеки момент и не допуска изпитания по-големи от тези, които някой може да понесе.
Евангелието на живота е изпълнено с примери в цялата пъстрота на битието и в целия колорит на духовното всекидневие. Понякога това са поклоннически пътувания, в навечерието на които изведнъж се появяват внезапни служебни ангажименти, изненадващи проверки, загуба на документи или здравословни проблеми, както и така неприятните конфликти с най-близките.
Други примери са свързани с препятствия преди посещение на светото богослужение или преди изповед, а трети с желание за дарение или с всякакви енорийски или извъненорийски инициативи, но в име Божие и като служение на Спасителя и хората.
Същото се случва и след извършването на съответното добро дело. Изпитала блаженството на преживяната Божия благодат и посещението „свише“ в тази баня на обновлението, душата бива подлагана на „огнено изкушение“, на внезапна контраатака. Тя се изразява във всяване на смут, неприятности на работното място, проблеми у дома и цялата гама от лоши взаимоотношения и тежки проблеми.
В скромния ми опит като духовник съм видял със собствените си очи как върнали се от Атон поклонници или хора, извършили някакво дарение и придвижили се напред по светия път, биват бомбардирани от нещо, което ги извежда от това блажено състояние на радост и доволство от ситуацията, в която са се намирали или която са преживели в синергията си с Бога и Неговите нетварни енергии.
Това е смущаващо в различна степен и пробожда деликатната вярваща душа и затова много хора изпитват страх да продължат напред и спират в положението, в което се намират, и дори се отказват ог първоначалното си желание да следват тези примери на добротворство. Задават си въпроса: „Защо да го правя, след като после ще получа удар, който ще ме разстрои, и ще изгубя своя вътрешен мир и ще прогоня благодатта, която съм събрал в душата си?“. Това е свързано с вечния проблем за болката и страха от сатаната. А всъщност е проверка за нашето достойнство като християни. Длъжни сме да устоим заради Христос и заради спасението на душите си, въпреки и с цената на всичко, каквото и да ни струва това.
Трябва да го понесем като жертва пред олтара на Бога и по възможност да изпием горчивата чаша на разочарованието. Всичко друго е скрито или явно маловерие и наше лично отстъпленение и предателство към Спасителя.
Затова и духовният живот на осъзнатия вярващ е като пребиваване на боец на първа бойна линия на фронта. Той е долу в окопа, обстрелван от артилерията и картеча на врага, преживявайки преки атаки и явни нападения, обгорен в стихията на войната. Той просто трябва да издържи докрай, да не захвърли оръжията на светлината и да не се превърне в дезертьор, а с търпението си да остане на мястото, където е поставен в своето лично служение. Той е героят от окопите и трябва да докаже своето духовно мъжество пред главнокомандващия армията Христос. Това е въпрос на висш дълг и отговорност в съзнателния му избор на бъде воин Христов и в малкото, и в голямото.
Затова нека бъдем не само сухи декларатори, потопени в своя религиозен възторг, а преди всичко търпеливи съслужители Божии и Негови ръце и нозе. Защото царството Божие се заслужава с труд и пот и който иска да живее с Христос във вечността, трябва да мине през огън и вода и да бъде изпитан в горнилото на изкушенията, като злато през огън в огнената пещ, за да се очисти и просветли, да стане съсъд Божи, чиста икона Божия и достоен за нескончаемото блаженство във вечността със Спасителя и светиите.
