За Закхей

2378 0

Автор: прот. Алексий Умински
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева

Лука 19:1-10
Миналата неделя с вас слушахме Евангелието за това как Господ влиза в Йерихон и влизайки, изцелява слепец. Слухът за появата на Човек, Който може да изцелява, бързо се разнася из града, мълвата за Него се разпространява все повече и повече и огромна тълпа народ излиза да посрещне Иисус. Днешното Евангелие е продължение на това повествование. То е посветено на Закхей, много ярък образ от Свещеното Писание. То е продължение на историята за проглеждането, за това как Господ забелязал още един човек, жадуващ да прогледне – Закхей, който се изкачил на дърво, за да види Господа. Както слепият пожелал да вижда и видял, така и Закхей поискал да види и видял. А той видял по удивителен начин.

Христос влиза в Йерихон. Думата Йерихон и името Иисус се срещат и в Свещеното Писание на Стария Завет. Веднъж друг Иисус, Иисус Навин, се приближавал към Йерихон. Той трябвало да превземе този град, ограден от високи стени, стоящ на пътя на богоизбрания народ, преграждайки пътя му към Обетованата Земя. Йерихон стоял пред тях като непреодолимо препятствие, като някакъв символ на крепостта на греха. Свещеното Писание разказва за това как, обикаляйки около стените на Йерихон, Иисус Навин с молитва затръбил с тръби и стените на Йерихон паднали, отваряйки пътя към Сионските планини. Йерихон действително се намира в низината, и пътят към Йерусалим – това е образ на възлизането в Царството Божие, възлизането на християнската душа от ниското към високото, възлизането на всеки човек от греха към добродетелта.

И така, Господ влиза в Йерихон, заобиколен от голямо множество хора, които видели изцелението на слепеца. Сред тях бил и Закхей, митар, но не обикновен митар, а самият началник на митарите и много богат човек. Той бил натрупал своето богатство, ограбвайки своите ближни: събирайки пари за римските окупатори, той в действителност оставял голяма част за себе си, като обирал вдовиците и не щадял никого. Заедно с богатството придобил и власт, и високо положение в обществото, но не и любовта на народа. В духовен смисъл митарите били отхвърлени от израилското общество.

Народът се събира, тълпи се, Закхей чува за това, че в града е дошъл Този, Когото смятат за Месия, за Когото говорят, че е Син Давидов… За това възвестил слепецът: „Обещаният Пророк, Син Давидов, минава…”. И разбираемо е, че народът се събира и Го посреща като Месия. а Закхей не може да си проправи път през тълпата народ, пред него стои стена, фактически стената на неговите грехове, защото всеки човек носи на себе си отпечатъка на своята злоба, ненавист и корист. Тази стена стои и не допуска Закхей до Христос, не му дава възможност да Го види. Закхей се стреми към Него, но не може да си проправи път, както често пъти и ние не можем да направим със себе си в състоянието на греховен плен, когато дори и най-малките грехове могат да ни побеждават със своята власт така, че да останем напълно безпомощни. Чувстваме, че до нас, съвсем наблизо, минава Господ, но не сме в състояние да направим нищо – толкова здраво са ни вързали нашите грехове.

А ето, Закхей извършва една обикновена, но много важна постъпка: той се качва на една смоковница, за да види, макар и отдалеч, Христос. Дребен на ръст и, както изглежда, непохватен човек, той не може да види Христос иззад главите на хората. Затова се изкачва на дърво и с това се лишава от всичко, което е придобил с помощта на своето неправедно богатство. В този момент той става смешен и напълно безпомощен в очите на целия народ. Над човека, който се качва на дърво, започват да се надсмиват и да го замерват с камъни, той вече е никой, лишил се е от своето величие. В този момент Закхей е забравил кой е той и как трябва да се отнасят хората към него, за него вече няма значение, че е смешен, жалък, глупав и мразен от заобикалящите го хора, защото всички знаят, че той е спечелил по нечестен начин своите богатства… Той изобщо не мисли за това, защото сега най-важното за него е да види Господа. Той не е и помислил за това, че може да изглежда нелепо отстрани, както ние често мислим: „А как ще погледнат на нас? Как ще разберат тази моя стъпка останалите хора?”. Такива въпроси, непозволяващи на човека да постъпва по съвест, по Божията правда, си задава този, който живее фалшив, неистински живот. А Закхей престава да мисли за това какво ще мислят за него, той забравя за всичко на света, за него е важно само едно – да види Христос. Но в действителност за него е важно не само това…

Той бил човек, облечен във власт, живеещ по законите на този свят, както и ние с вас често живеем според законите на този свят, а не според Божиите закони. Законите на този свят са много жестоки, те не дават на човека свобода, не му позволяват да се отпусне и да бъде самият себе си. А Господ ни дава такава възможност. И нещо повече, Той като че ни принуждава да бъдем самите себе си: никога да не си надяваме маска, никога да не играем чужда роля, изобщо, нищо да не играем в живота, никакви роли, а винаги и постоянно да бъдем самите себе си. И най-често това е най-непоносимото за нас. Представете си за минута, че стоящите тук, в храма, ни видят такива, каквито сме в действителност. Страшно е да си помислим, че хората ще знаят кой съм аз в дадена минута. Ето така, вглеждайки се понякога в себе си, на нас самите е неприятно да гледаме, и дори на изповед невинаги имаме мъжеството докрай да разкрием себе си пред Бога, защото това е ужасно неприятно.

Но в този момент, когато човек мисли само за това как ще погледне на него Господ, Господ гледа на него така, както погледнал и видял Закхей, който се изкачил на дърво, издигнал се над земята, станал по-висок. Господ забелязва това и казва: Трябва да бъда у дома ти. Господ, Който от нищо не се нуждае, Който не е ограничен и свързан от нищо, трябва да бъде в дома на Закхей, трябва да отиде при него… „Трябва да бъда у дома ти, слизай по-скоро. Аз идвам при теб и при никой друг…”. Такова е усещането, че Господ е изминал целия път до Йерихон специално, за да дойде на гости на този странен човек, за да бъде силата на неговия грях съкрушена от Христовата любов.

И Закхей в пълно разкаяние казва много важни думи: И, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Той принася такива дълбоки плодове на покаяние, готов е да промени целия си живот само защото е почувствал, че Господ идва при него. Той е преодолял собственото си греховно състояние, успял е да съкруши своето каменно сърце, да съкруши твърдината на своя грях, тези Йерихонски стени, просто със смирение, със съгласието да бъде грешник, смешен и нелеп, но само да бъде с Христос.

И Христос казва за него: Защото и този е син на Авраама… Закхей е син на Авраам, защото Авраам е постъпвал така, както подобава да постъпваме: когато Господ го повикал, той веднага чул Господа и веднага откликнал: Ето ме, Господи… На всеки звук от гласа на Господа той отговаря с ето ме! И ето, Закхей постъпил като Авраам, той чул, че Господ иде и откликнал със своя живот, изкачил се на дърво и с тази своя постъпка казал: „Ето ме, Господи, погледни ме”.

Това Евангелие ни дава възможност да видим как Господ търси всеки от нас, как Той идва при всеки от нас, как всеки от нас е обичан от Него. За всеки от нас Господ изминава този крайно тежък път от Йерихон до Йерусалим, за да изминем и ние този път заедно с Него, та от момента, в който сме срещнали Господа, ние сме тръгнали за Йерусалим, стремейки се да бъдем в Царството Небесно, оставили сме всичко на света, успели сме да съкрушим себе си докрай и да кажем думите: „Четворно ще се отплатя на Господа, за да може Твоята милост и Твоята любов никога да не отстъпват от мен”. И ние, подобно на Закхей, да се постараем да се издигнем до това Господ да ни види, да ни забележи. А нашето издигане е в нашето смирение, когато се издигаме над тълпата от страстите, шума и врявата на човешките мнения и съждения, когато не мислим какво мислят за нас другите хора, не мерим на себе си чуждите дрехи, когато не се стремим да бъдем външно добри и да излагаме на показ това, което никога не ни е принадлежало, а да ходим пред Бога така, както ходел Авраам. Тогава Господ ще дойде в нашия Йерихон, за да намери всеки от нас, както намерил Закхей. А да ни намери е възможно само тогава, когато ние, подобно на Авраам, на всеки Негов призив можем да отговорим: Ето ме, Господи. Амин.