Автор: Зоран Калев
“Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?”
(Екл. 7:13)
Делата на Бога са неизследими. Много неща могат да се случват, които да са против желанията ни – очакваме нещо добро, но сме разочаровани, трудим се, но пак сме в мъчнотии. А вярата може да удържи на всичките ни съмнения; с вярата, която имаме, ние няма да си помислим, че Бог не се грижи за нас.
Болезнено звучи книга Еклисиаст – проповедникът казва, че Самият Бог прави нещо “криво” (Екл. 7:13), а това е истина. Бог може да свика пред нас трудности (Плач 2:22), но какво ще постигнем ако се оплакваме, че ни е толкова криво и тежко, че не може да се понесе? Ако имаме вяра в Бога, даже и да сме в безмилостна болест, ние няма да се отречем от Словото Му (Йов 6:10).
Всичко, което е криво за нас, то е кръст, който трябва да приемем
“ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.” (Лука 9:23) – ето какво е словото на Господ Иисус Христос. А какъв е смисълът на кръста – това Божие дело? В седма глава на Еклисиаст, проповедникът разглежда цялото жалеене в света и го нарича мъдрост, понеже е пратено от Бога. “Кривото” идва при нас, за да ни изобличи, за да вразумеем, за да видим най-после колко сме криви ние самите. Няма защо да ни е тежко, щом Бог ни изобличава с кривото, защото това е средство за благословение към нас; угнетени сме, но Бог не ни забравя (Ис. 66:2), ние сме мили за Него (Пр. 3:11-12).
Мъдростта на Кръста не може да се намери в библиотеките. В Кръста има духовно познание и духовна сила, с които нищо земно не може да се сравни. Мъдростта на Христовия Кръст ни дава познание за греховете ни, така кръстът, който ние носим, ни прави кротки. Братята на Йосиф, когато познаха много от “кривите” дела на Бога в Египет, даде им се да прогледнат, да се покаят и да признаят: “наистина това ни е наказание за греха против брата ни” (Бит. 42:21) и по тоя начин те станаха кротки.
Кротостта е блаженство (Мат. 5:5), Христос смири Себе си и беше кротък, даже и до кръстна смърт (Филип. 2:8). Кроткият човек е онзи, който счита другия за по-горен от себе си, кроткият е онзи, който е способен да се откаже от всяка преходна наслада и да не се оплаче от нищо. Пред Бога никоя книжовна мъдрост и никоя храброст не е по-драгоценна от кроткия дух (1 Петр. 3:4). А видяхме, че Бог с делото Си прави така, че да ни въведе в това блажено и спокойно състояние.
Ето защо, нека здраво да държим кръста на Христос, нека да вземем върху нас “кривото”, което всъщност е леко бреме (Мат. 11:28-30), само в кръстните болки ние ще сме кротки и ще намерим истинска радост и покой на душите си.
