ЗА ЛАЗАР И ЗА НАШЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

415 0

Автор: архим. Максимос Констас
Източник: orthochristian.com
Превод: Пламена Вълчева

По Божия милост завършихме поста и стъпихме на моста, който ни превежда от св. Четиридесетница до Страстната седмица.

Страстната седмица се нарича „Свята и Велика“ или просто „Велика“, защото, по думите на св. Йоан Златоуст, „през тази седмица се извършили велики и неизказани тайнства“. Това е време, в което цялата Църква се събира и цялата Църква възпоменава Господните страдания и възкресение, а прелюдията или въведението към тази седмица се състои от два празника: Възкресението на Лазар и Неделя Вайя.

Тези два празника, както и всички празници на Църквата, нямат за основна цел да припомнят някои отминали исторически събития — те имат по-дълбок духовен смисъл.

Това са също и дни на голяма благодат, но доколко ще почувстваме тази благодат зависи от нас и от степента на нашата подготовка, от това колко сме се молили, колко сме постили, колко сме се борили, колко сме обичали, за да можем да чуем Господния глас вътре в нас.

Възкресението на Лазар указва на вярата на Църквата във всеобщото възкресение и ако няма възкресение на мъртвите, по думите на св. ап. Павел, ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата вяра (1 Кор. 15:14).

Именно надеждата във възкресението ни дава възможност да живеем, възможност да издържим изпитанията, пред които ни поставя животът — в противен случай животът ни би бил трагичен и безполезен, понеже всички наши дела, усилия и постижения ще бъдат унищожени от смъртта, ще бъдат пометени от времето, сякаш никога не сме съществували.

Ние сме изгубили усещането за живот, изживян с надежда и очакване, с опит от възкресението — ограничили сме се до светските неща, и затова не живеем в светлината и перспективата на възкресението.
Повечето от нас са точно толкова напрегнати, неспокойни, тревожни и объркани, колкото и останалите хора в обществото, и затова, когато ни видят, те казват: „Християните не са по-различни от нас, защо тогава да ставаме християни и да вярваме в Христос?“.

Обратно на това, свети Силуан някога изрекъл: „Христе, не ми давай повече радост, защото сърцето ми няма да издържи!“. А ние какво казваме? „Христе, не ми давай повече стрес, проблеми и трудности, защото сърцето ми няма да издържи!“. Виждате ли разликата?

Толкова години ходим на църква, ала имаме ли в себе си такава радост? И ако я нямаме, трябва да потърсим причините и първоизточника, и тогава ще видим, както казва св. Максим Изповедник, че причината е в слабата ни връзка с Христос, в слабата ни спойка с Него.

Но дори когато сме мъртви, сред нашата тъмнина и мъртвост, при нас идва Христос така, както е отишъл при гроба на Лазар. И когато чуете, че Той е възкресил Лазар и е слязъл в ада, за да освободи намиращите се там души, не мислете, че това се е случило веднъж много отдавна.

Сърцето е гроб и дълбоко в него са погребани нашите мисли, и умът ни — нашият интелект, сърцевината на това, което сме, — е погребан и затворен в дълбок мрак. И така, Христос идва при онези души, които викат към Него и Го призовават, и се спуска в дълбочината на сърцето им — отмества тежкия камък, тежестта, която притиска душата, отваря гроба и ни възкресява, защото ние наистина бяхме мъртви, и ни извежда от мрака навън в Своята светлина.

Нека не бъдем като онзи ученик, който не вярвал във възкресението, което означава, че не вярвал във възможността за своето собствено възкресение, във възкресението на добродетелта и познанието и на новия живот в себе си. Името му означава „близнак“, понеже бил двоедушен, което означава, че се съмнявал, и това, в което се съмнявал, било възкресението на Христос в сърцето му.

Нека живеем в радостта и благословението на Божието присъствие — радостта на възкресението, радостта на Пасха — никой от нас не бива да пропуска това! — Светъл понеделник да не бъде един обикновен ден, в който отново ще говорим за времето, защото всички останали радости в живота бледнеят пред радостта на възкресението; всички останали радости ще избледнеят, ще остареят, ще се разбият на парчета, ще изчезнат между пръстите ни и ще ни оставят сами и празни — но не и тази радост, — точно както е казал Христос: „Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме”(Иоан. 16:22). Това е радостта на Пасха!

Архимандрит проф. д-р Максимос Констас е светогорски монах и клирик на Константинополската патриаршия, Гръцки православен архидиоцез на Америка. Роден е в САЩ през 1961 г. Възпитаник е на Гръцкия колеж и на Гръцкото православно богословско училище на Светия Кръст в Бруклайн, Масачузетс. През 1994 г. защитава докторска дисертация по патристика и историческо богословие в Католическия университет във Вашингтон. От 1991 г. до 1998 г. е преподавател по систематическо богословие, история на ранното християнство, византология и патристика в семинарията „Христос Спасител”, Гръцкия колеж и „Светия Кръст”. От 1998 г. заема длъжността доцент по богословие в Богословския факултет на Харвардския университет. От 2004 г. до 2011 г. пребивава в светогорския манастир „Симонопетра”, където приема велика схима. През 2011 г. се завръща в САЩ по покана на Американския архиепископ Димитрий, за да поднови работата си в „Светия Кръст”, а през 2019 г. е назначен за негов декан. През 2015 г. е ръкоположен в свещен сан и възведен в архимандритско достойство.

Изследователските интереси на архим. Максимос Констас са в областта на светоотеческото тълкувание на Свещеното Писание и Добротолюбието, византийското изкуство и иконография, византийската богословска традиция и творчеството на св. Максим Изповедник. Автор е на пет монографии и на множество статии и студии, публикувани в специализирани научни издания. В негов превод на английски език излизат четири сборника със слова и беседи на приснопаметния игумен на манастира „Симонопетра” архимандрит Емилиан (Вафидис).