За любовта към Бога

2426 0

Автор: св. Тихон Задонски
Източник: fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Възлюбени християни, всички християни казват: “Как можем да не обичаме Бога?” Или “Кого трябва да обичаме, ако не Бог?”. Това е вярно казано: “Как можем да не обичаме Бога?”. И също така “Кого да обичаме, ако не Бог?”. Действително Бог е върховното Благо, несътворен, безначален, вечен, и неизменим. Както слънцето винаги грее, като огъня винаги затопля, така и Бог винаги твори добро, тъй като “Никой не е благ, освен един Бог” (Матей 19:17). Бог и тогава ни прави добро, когато ни наказва, защото Той ни наказва, за да ни изправи. Наказва ни, за да ни помилва; Той ни дава скърби, за да ни утеши. “Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема” (Евр.12: 6). Как тогава да не Го обичаме – Него, Премилостивия? Бог е нашият Създател. Той ни е призовал от небитието. Ние не сме съществували, а сега живеем, движим се и съществуваме. Той ни е създал нас, хората, не като безсловесни твари, а с особено внимание и любов: “да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие” (Битие 1:26). За другите създания Бог е рекъл “Той (каза – и се създадоха,) заповяда – и се сътвориха” (Пс. 148:5). А човека е създал по съвсем различен начин. Как? Триипостасният Бог – Отец, Син и Свети Дух – на светия и непостижим Свой съвет казал: „да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие“.

O, неизказана благост Божия! О, височайша чест!  Човекът е създаден от Бога по образ  и подобие Божие. На коя друга твар Бог е дал такава чест? На нито една, а само на човека. Тази чест е дадена на човека и той е удостоен с образа Божий. Той го носи в себе си като царски печат. Както Бог, Небесният Цар, е достоен за всяка чест, така достоен за чест е и Неговият образ – човека. Такава благодат, о християни, е излял над нас Бог при нашето създаване. Как тогава можем да не Го обичаме?

Ние сме паднали във всевъзможни грехове и сме погинали. Ние дори не можем да ги оплачем достатъчно: “Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват” (Пс. 48:13) . Но дори и така Човеколюбивият Бог не ни е оставил, но е измислил чудно средство за нашето спасение. Той ни изпрати Своя Единороден Син, за да ни спаси и да ни приведе при Себе Си. “Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.” (Йоан 3:16-17). Как тогава ние да не възлюбим Бога, Който ни възлюби толкова? Бог е човеколюбец, както ние всички Го наричаме; следователно и ние трябва да бъдем Боголюбци. Защото нищо не може да се даде в замяна на любовта, освен любов и благодарност.

Бог е нашият Промислител. Той мисли за нас и се грижи за нас. Той ни дава храна, облекло и подслон. Неговите слънце, луна и звезди ни дават светлина. Неговият огън ни сгрява и ние готвим храната си с него. Неговата вода ни умива и освежава. Неговите животни ни служат. Неговият въздух ни оживява и ни държи живи. С една дума, ние сме заобиколени от Неговите блага и любов, а без тях ние не можем да живеем и за миг. Ако обичаме човек, който ни е благодетел, колко повече трябва да обичаме Този, който ни е дал всичко. Всяко създание и самият човек е Божие притежание. “Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея” (Пс. 23:1).

Бог е нашият Отец. Ние се обръщаме към Него и казваме: “Отче наш, който си на небесата…” и така нататък. Как тогава можем да не Го обичаме? Добрите деца непременно обичат баща си. Ето защо ако искаме да бъдем истински чеда Божии и нелицемерно да Го наричаме наш Отец, то следва и да Го обичаме, като наш Отец.

Истинно е казано от всички: “Как можем да не обичаме Бога?”. Любовта, като всяка друга добродетел, трябва да изхожда от сърцето ни. Защото, ако любовта не пребивава в сърцето, то значи тя съвсем не е в нас. Бог говори на сърцата ни (а не на устата ни) “Обичай, бъди смирен, бъди състрадателен, моли се, проси, призовавай Ме” и така нататък. Тогава любовта, смирението, състраданието, милосърдието, молитвата и останалите добродетели трябва да пребивават в сърцето. И ако те са в сърцето, то тогава неизбежно ще се проявят и навън. Както скритият огън се разкрива чрез своята топлина и благовонното миро чрез своята миризма, така и искрената любов, която се намира дълбоко в сърцето, не може да се скрие. Така св. пророк Давид показал светата любов, която имал към Бога, чрез неговите най-вдъхновени химни за Бога: “Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя! Господ е моя твърдина и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.” (Пс. 17:2-3), и на много други места. Любовта може да се скрие в сърцето, но въпреки това не може да бъде скрита, но тя самата се показва чрез външни признаци.