За небесните безплътни сили

397 0

Автор: преп. Теодор Студит
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

1. Заобиколени сме от тръбите на разумните архистратизи и ни озарява красотата на божественото свещенослужение; сомнът на неуморните песнопевци ни събира да бодърстваме с песнопения и войнствата на безплътните образуват един хор с тленните. Предводителят на небесните сили днес началства в храма на земнородните. Кой е той? Михаил, по Божия благодат сам сияещ със светлина и преподаващ божественото осияние на смъртните. В Своите първи откровения Бог дал на човеците най-справедливите божествени закони, според които получаващите велики благодеяния не трябва да забравят и да остават неблагодарни към своите покровители, а колкото се може повече да прославят тяхната милост. Нашите бързи и ревностни застъпници пред Бога, безленостните и неуморни ходатаи на човеците, са човеколюбивите ангели, които са получили от човеколюбивия Господ дара на човеколюбието и от самото начало взаимно се просвещават със светлина от нетварната Светлина. Те са истински посредници между смъртните и Бога; те са богове, но не по естество, а по получена от Бога благодат; те са свободни жители на горния град на свободата — Йерусалим, майката на всички свободни в Христос; те са одушевен и духовен огън, разумен пламък Божи; те са светли, високи и величествени вечни планини: чрез тях Господ дивно ни просвещава от вечните планини (срв. Пс. 75:5, в превода на 70-те); те са бързи вратарници на небесните обители и селения. „Колко са мили Твоите жилища, Господи на силите! Копнее душата ми и чезне за Господните двори;”(Пс. 83:1-3). „Глас на радост и спасение в жилищата на праведните;” (Пс. 117:15); „влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество” (Пс. 41:5), „(всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му” (Пс. 102: 20). Там има живот, изпълнен с мирна и спокойна простота, там Бог е „велик и страшен (…) за всички, които Го окръжават.” (Пс. 88:8). Там тайнствено замлъкват тържествените химни; там неизречимо звучат най-светли песнопения; там невидимо и божествено сияят неизказани и велики славословия; там има невечерна светлина, която просвещава незаспиващите очи на безплътните (духове); там, в този Божи дом, се събират звездите, т.е. ангелските сили, съдействащи ни за добро, които Бог непрестанно изпраща да служат на наследяващите спасение.

2. Тези безплътни ангелски сили, безсмъртни войнства, служители и съработници на Бога имат различно положение, различни наименования и различно достойнство, но еднаква природа, прояваща се по многообразен начин: има чинове възпяващи и охраняващи небесата, те са непосредствени Божии служители; има вътрешни и външни чинове, които се наричат още небесни порти; има по-висши и по-нисши чинове, които някога са призовавали най-старшите: „Подигнете, порти, горнището си” (Пс. 23:7); има чинове изпращащи и изпращани, тайновъвеждащи и тайновъвеждани. Различните ангели имат различни служения. Има ангели, които летят във въздуха и спасяват душите на светиите от въздушните духове. Затова преди да умре, патриарх Иаков казва: „ангелът, който ме избави от всяко зло“ (Бит. 48:16). Управлението на земния свят също е поверено на ангели, изпълняващи по Божие повеление предначертанията на Провидението. И на всяка вярваща душа Бог е дал ангел, който да я пази и защитава. Защото Писанието казва: „Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;“ (Пс. 120:3). И още: „Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.“ (Мат. 18:10). И не само всяка благочестива душа, но и всеки вярващ народ е получил ангел-пазител. Защото Писанието казва: „тогава тури граници между народите по числото на Божиите ангели“ (Втор. 32:8, в превода на 70-те).
Чрез ангели небесни на земята се откриват Божиите тайни; чрез ангели се охраняват водните извори и чрез тях се извършват изцеления; чрез ангели достойните се избавят от изкушение. Защото Писанието казва: „Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя“ (Пс. 33: 8). Чрез ангели се съхраняват останките на мъчениците: „Той пази всички негови кости” (Пс. 33:21), макар тук тези думи да са изпълнени с тайнствен смисъл. Чрез ангели се охраняват Божиите жертвеници и храмовете на верните; чрез ангели молитвите и моленията се възнасят от земята на небето при Бога, както и божествените дарования се преподават оттам на човеците и въобще всяко Божие тайнство на земята се извършва чрез ангелите.

11. Какво още (знаем за ангелите)? Откриваме още нещо за тях. Ангели се явяват на Христос след Кръщението, за да Му служат в пустинята и това е не защото те някога са се отделяли от своя Господ, а за да може ти, който си вярващ, да се убедиш, че всеки кръстен и пазещ чистота човек получава невидими ангели, които му служат и го пазят. Ето защо ангелът извършил изцеление в къпалнята при Овчи порти, предобразявайки кръщението: в нея Ангелът на Великия съвет — Христос — дарувал изцеление на разслабения от трийсет и осем години, който бил кръстен, а петте му сетива по чудесен начин изцелени чрез вярата в Светата Троица.

Но ето че едва не отминахме с мълчание онова, което е най-важно и удивително в свещените повествования за ангелите. А именно — за онези необикновени и многообразни ангели при животворящия гроб на Христос, чиито думи и чудеса на това място били наистина неизразими и необичайни. Преди всичко обърнете внимание на това, че всички, които Христос обича, разговарят и се разтичват, докато висшите сили кротко седят. Защото ето, Петър става и хуква към гробницата, а другият ученик се затичва по-бързо от него. И Мария Магдалина тича и отива при Симон Петър. И другите Марии хукват да съобщят на учениците (за възкресението), също както и онези, за които разказва Марк, побързали да напуснат гроба. А ангелите, които стоят там, са изобразени не като бягащи, а като седящи — единият при главата, другият при нозете, там, където е лежало Тялото на Иисус, някои вътре, а други отвън върху камъка.

12. На какво ни учи всичко това? Учи ни, че земнородните, които съвършено не познават божествените тайни, справедливо тичат, както говори Павел — те тичат, за да получат награда, защото състезателят тича към желаната цел, а за всесветите ангели се казва, че те седят до гроба, понеже познават божествената тайна на Възкресението: единият седи до главата вероятно като вестител на най-висшите тайнства, а другият — при нозете като извършител на някои по-нисши тайнства и служения; някои — вътре в гробницата като съзерцатели на най-съкровените чудеса на Божеството, а други — отвън вероятно за да проповядват чудото на Христовото въплъщение; и още — един седи от дясната страна като наставник на благочестивите души, които са отдясно на Бога. Но ангелите се явили във вид на красиви юноши, на които са чужди болестта, старостта и тлението, ознаменувайки с младежката си красота своята твърда и добродетелна любов към Бога. Ето защо те се явили и в бляскави дрехи, за да покажат колко светъл, чист и достоен за почит е образът на Христовото възкресение, а също и това, че чистота, безстрастието и безгрешността по силата на Божията благодат са присъщи на тяхната природа. Защото ангел означава втора светлина, светлина по-нисша от първата, която е светлина на светлините, и по тази причина всесветите светила (ангелите) се явяват на достойните човеци в дрехи, блестящи като сняг и мълния. Те нямат цвят, нито тяло: нямат крила, нито ръце и лакти, нито глава и коса, нито изправено телосложение и изобщо нищо, което е свързано със сетивния свят и се движи в материалната природа. Ако за тях се казва, че се явяват в човешки образ при божествените видения, то ние не смятаме, че дадените им имена са показателни за тяхното естество; те са получили тези имена от Бога и богословстващите мъже като обозначение на техните лични действия.
Така трябва и да бъде. Нека разгледаме следното. Наричани са ангели, защото възвестяват на хората божествените предопределения и ги пренасят от другия свят на земята; архангели — за да научиш, че и сред хората трябва да има ред и благоустройство, образ на които се явява Църквата; наричат се също начала, защото напътстват нисшите чинове към познание и просветление; власти — защото са надарени с царствено и господско достойнство; сили — защото са чужди по благодат на всяка немощ и смъртоносно страдание; престоли — защото Бог, като на престол, почива в техните дела и служения; господства — защото им е поверено от Бога да се грижат за напътстването и спасението на човешкия род и за да господстват по Божия благодат над всякакви страстни движения или склонности към падение; серафими (тази дума на еврейски означава „горящ”) — защото са същества, които очистват и просвещават другите. А най-висшите и близки до Бога ангели се наричат херувими и тази дума означава „пълнота на знанието”.

13. Ето какво разказахме за ангелите по внушение на техния архистратиг. Това са деветте чина на безплътните сили. А десетият е човекът. Защото Христос говори за десет чина или драхми: „Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма“(Лк. 15: 8-9). Както и за изгубената овца, отделила се от незаблудилите се деветдесет и девет, която добрият и човеколюбив пастир не презира, а търси и намира в планините и по елинските хълмове, блуждаеща и служеща на идолите, взема я на раменете си, възвежда я на небесата, присъединява я към незаблудилото се стадо и я удостоява с вечното царство, което нека всички ние достигнем по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия, Животворящ и Единосъщен Дух подобава слава сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Откъс от „Слово за Събора на небесните чинове” на преп. Теодор Студит