ЗА НЯКОИ ОТ ПАСХАЛНИТЕ ХИМНИ, С КОИТО ЦЪРКВАТА НИ ПРИОБЩАВА КЪМ ВЕЛИКДЕНСКАТА РАДОСТ

736 0

Автор: дякон Ивайло Борисов

Успя тъй някога Шопен
да стори чудо,
села, нивя, простор зелен
побрал в етюди.

Б. Пастернак [1]

Несъмнено най-голямото и важно събитие в историята на човечеството е възкресението на Спасителя Христа от мъртвите. Това събитие, ако може така да се изразим, задава и основния тон на цялата Църква, на цялата църковна действителност.

Ненапразно Възкресението на Христос се нарича „празник на празниците” и „тържество на тържествата”. Да, има големи и празнувани събития, като Рождението на Спасителя, Неговото Преображение и т.н., но без Възкресението Му ние нямаше да познаваме християнската вяра и нейните плодове такива, каквито ги знаем.

Един от най-преките и въздействащи начини да се приобщим към великденската радост, да станем съучастници в това Събитие, е пеенето. Църковното пеене пленява човешката душа; със своята завладяваща сила то, (разбира се, заедно с останалите части на богослужението) прави хората истински съпричастни на честваното от тях събитие. Нека не забравяме, че в пасхалното богослужение Христос възкръсва наново. [2]

Още в деня Велика събота, когато Църквата възпоменава телесното погребение на Христа и слизането Му в ада, ние вече, предвкусвайки пасхалната радост, пеем: „тази събота е благословена“ (Вечерня на Велика събота, Слава на „Господи, воззвах”). Тук химнографът тайнствено насочва духовния ни взор към едно по-пълно осмисляне на съботата, в която Бог почина от делата Си (срв. Бит. 2:2).

По време на вечерната служба на този ден ние пеем и следния химн: „Днес адът стене и плаче: унищожено е царството ми, Пастирът се разпъна, и възкреси Адам… Слава, Господи, на Твоя кръст и Твоето възкресение” (Вечерня на Велика събота, стихира на „Господи, воззвах”). Тук виждаме ада персонифициран, ридаещ за загубата на своето дълго продължило царство.

В полунощ срещу Великден служещият свещеник излиза от олтара със запалени свещи и запява победния химн: „Дойдете, приемете светлина от незалязващата светлина и прославете Христа, Възкръсналия от мъртвите!”. Тази благодатна светлина вярващите отнасят по домовете си като свидетелство за несъкрушимата сила на светлото Христово възкресение, пронизало многовековния човешки греховен мрак.

След това се запява възкресната стихира „Твоето Възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват в небесата; удостой и нас с чисто сърце да Те славим на земята.” С този химн Църквата ни припомня, че ангелите ликуват и се радват заедно с нас за тази велика победа, дала отражение върху цялото Божие творение.

В тропара на пасхалния празник слушаме: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, дарува живот!”. Този тропар се пее многократно през цялата Светла седмица (седмицата от Възкресение до Томина неделя), както и до отданието на празника Великден 40 дни по-късно.

По време на утринното пасхално богослужение се пее и вдъхновеният канон, дело на преп. Йоан Дамаскин (8 в.).

В този канон може да чуем например: „Небесата достойно да се веселят, земята да се радва, да празнува целият свят, видимият и невидимият…”. В друго песнопение от канона се пее: „Днес всичко се изпълни със светлина, небето и земята, и преизподнята…”.

В деветата песен на канона се пее: „Ангелът викаше на Благодатната: „Чиста Дево, радвай се! И пак ще кажа: Радвай се! Твоят Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите възкреси.“ Люде, веселете се! Светлей, светлей, нови Йерусалиме, защото славата Господня над тебе възсия! Ликувай сега и се весели, Сионе! А ти, чиста Богородице, радвай се за възкресението на Родения от тебе!”. В този великолепен текст сякаш е заложена идеята как самият ангел търси подходящи думи на утешение за наскърбената душа на Богородица, преживяла страданията на Сина си, и затова неколкократно я призовава да се радва за възкресението на нейния син Иисус.

Чрез думите на пасхалния светилен самите ние се обръщаме към Спасителя: „Заспал по плът като смъртен, Царю и Господи, възкръсна тридневен, като въздигна Адам от тлението и обезсили смъртта. Ти си Пасха на безсмъртието, на света спасението.” Христос е Новият Адам (Новият Адам — по думите на св. Николай Кавасила — е Архетипът, от който е произлязъл старият!), който изкупил стария Адам, а заедно с него и целия човешки род. Нека си спомним за думите на св. Йоан Златоуст (†407), който в своето известно слово за Великден казва: „Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба.”

В края на утринното богослужение Църквата поднася на вниманието ни още един прекрасен химн: „Ден на възкресение е, да се просветим с тържество, и едни други да се прегърнем, да речем: братя! и на ненавиждащите ни да простим всичко заради Възкресението…”. Нека не звучи пресилено, но ми се струва, че още тук — по време на Възкресението — започват да звучат началните акорди на онова прочуто Шилерово „Братя всички люде стават“, което великият Бетовен ще облече осемнадесет века по-късно в безсмъртната си Девета симфония.

Във пасхалния кондак чуваме: „Макар и в гроб да слезе, Безсмъртни, но адовата сила разруши и възкръсна като Победител, Христе Боже. На жените мироносици извика „Радвайте се!” и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение”.

Вместо Трисвятое (Святий Боже, святий Крепкий, святий Безсмертний, помилуй нас! ) по време на св. Литургия пеем „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” (Гал. 3:27). Това песнопение се пее на този ден, защото в древност тези, които са желаели да приемат св. Кръщение (оглашените), са се подготвяли за него през време на целия Велик пост, като са се кръщавали навръх Пасха.

В неделя преди обяд се извършва вечерня, наречена Второ Възкресение, по време на която се чете св. Евангелие (Иоан. 20:19-29) на различни езици. На различни езици се пее и пасхалният тропар „Христос воскресе”, с което Църквата ни подсказва, че Христовото Възкресение разпростира светлината си над всички хора независимо от техните националност, пол, възраст, обществено положение.

Един от големите съвременни християнски мислители, протопрезвитер Александър Шмеман пише: „Великденският празник е сърцето на Православието, а заедно с това — и живо свидетелство за неговата пълнота и истинност.” [3] Всеки, който е участвал във Великденското богослужение, пял е пасхалните химни или поне е бил докоснат от тях посредством слушане, би потвърдил истинността на думите на известния богослов.

Бележки:

[1]Куплет от стихотворението на Борис Пастернак „Във всичко искам да прозра до същината“ (превод: Кирил Кадийски).

[2]Срв. Булгаков, С. Православието. С., 1994, с. 21.

[3]Шмеман, А. Литургия и живот. В. Търново, 2002, с. 223.