свещ. Ивайло Борисов
Най-страшното на комунизма е това,
което идва след него.
Адам Михник
Случката, която ще ви разкажа по-долу съвсем накратко, не е измислена, а съвсем истинска и реална.
Един свещенически син на невръстна възраст решил да каже в присъствието на дядо си, че като порасне, иска и той като баща си да стане свещеник, да носи черно расо и камилавка. Дядото обаче, на възраст около седемдесет години, т.е. преминал младините си по време на т.нар. тоталитарен строй у нас, изведнъж смръщил вежди като Зевс гръмовержец и троснато отвърнал: ааа, не! Не мисли – рекъл дядото на детето – такива неща, моето дете. Ти трябва да станеш нещо по-значимо от поп.
И какво, мислите, било това по-значимо нещо, към което искал да насочи стъпките на внучето си въпросният практичен дядо? С вече успокоено лице и вежлив тон той започнал да изброява: ти трябва да станеш, детето ми, програмист, лекар, адвокат…
Сами се досещате за смисъла, който дядото влагал в думата „значимо“ – именно нещо по-платено. Смятам, че описаната случка не се нуждае от кой знае какво тълкувание, но и не ни оставя равнодушни.
Разбира се, дядовото мислене, фрагмент от което било напътствието за „доброто бъдеще“ на неговото внуче, било продукт на тоталитарния строй в нашата мила страна. Мислене, от което няма как да избягат тези, които са били формирани през този период, така лелеян от мнозина и днес. Не бива обаче да забравяме думите на Димитър Бочев, че „всяко разкрасяване на бившето мракобесие неусетно го превръща в настоящо.“
Някогашният строй е настройвал човешките души да смятат, че религията е опиум за народа. И макар да са имали такова мнение за вярата, партийните дейци са издигали величествени портрети на своите вождове, пародиращи иконите в църквите. Или както поетът Бродски в едно свое есе отбелязва по повод изображенията на един от партийните вождове: портретите му били „запълнили едва ли не всички учебници, всички стени в училище, пощенски марки, банкноти и какво ли не, представящи го на различна възраст и в различни етапи от живота му“.
Че миналото хвърля своята сянка и върху днешния ден, може да познаеш по това, че и до днес може да чуеш изказванията на „трезвомислещите“ хора, гордеещи се с факта, че не са вкусили от „религиозния опиум“. Те не се интересуват от такива неща като духовно богатство, вяра и култура. За много от тях единственото нещо, имащо реална цена, е личното им материално благополучие. Тези постулати те са предавали на децата си, тези постулати те са изписали върху сърцата си.
Така че, когато някой тръгне да ви разправя колко евтина била луканката едно време, си спомнете, че тя е излязла доста скъпо на изялите я.
За съжаление, и не само на тях.