Автор: прот. Вячеслав Резников
Източник: azbyka.ru
Превод: Елена Папучиева
Молитвата е за Бога. Но милостинята и постът също са заповядани от Бога. Затова трябва да постим не за пред хората, а само пред Бога.
Но как да постим незабелязано, ако Шестдесет и деветото апостолско правило гласи, че свещенослужител или църковнослужител, който не пости, освен поради телесна немощ (болест), да бъде низвергнат. А ако е мирянин — да бъде отлъчен?
Работата е там, че всеки си има своята „телесна немощ“. Всеки по силите си избира строгостта на поста, като изпитва себе си със собствената си съвест. Никой, освен самия теб, не знае къде свършва твоята немощ и започва твоята прищявка. Някога един епископ попитал старците Йоан и Варсануфий: „В постните дни ям по веднъж на ден и то само хляб и вода. Правилно ли постя?“. А те му отговорили „Изпитай себе си: ако това не ти пречи да изпълняваш задълженията, и ако у теб не се прокрадва тщеславие, то постът ти е правилен“.
При общоцърковния пост следва да запазиш в тайна, ако постиш по-строго от другите. Но и при най-строгия и таен пост, този, който го спазва и дори съвсем „не яде“, да внимава да не осъди онези, които ядат (не постят) и с това да изгуби всичките си усилия. А още повече, онзи, „който яде“, който още не е въвел поста в своя живот, да не презира онзи, който „не яде“, т.е. пости. Не си измисляйте никакви „научни“ извинения, не считайте себе си за по-висши от наредбите за храната. И тогава за вас има надежда все някак си да се придвижите напред.
А ако седнете на една маса — по-добре да избягвате разговорите за това кой пости и кой — не и какви са съставките на хляба, който е на масата.
Постът като всяка християнска дейност изисква свободен и творчески подход в духа на любовта към Бога и ближния. Например в съботите и неделите на Великия пост според устава се разрешава вино. Но ето че с нас на масата седи човек, на който и капка не е разрешена. Как да постъпим?
Нека не пие, проблемът си е негов, а ние — да пием? Любовта не разсъждава така. Любовта говори с устата на апостол Павел: по-добре изобщо да не пиете вино и да не правите нищо, от което ближният ви би се препънал, или съблазнил, или изнемогнал (Рим. 14:21).
Днес чухме и без какво няма да успеем в никакъв подвиг, и никоя наша молитва няма да бъде чута — прошката. Ако простим, на нас ще прости Бог и ако не простим, и Бог няма да прости на нас. Тази вечер, преди самото начало на поста, в храмовете се извършва чинът на опрощението. Това винаги се извършва тържествено и с умиление. В храма искаме прошка от всички: познати и непознати, такива, на които нищо лошо не сме направили, както и те на нас. А междувременно всеки си има по един-единствен човек, пред когото е истински виновен и точно от него няма да поиска прошка! И всичко тържествено, красиво и умилително се превръща в обикновена показност. Спасителното време на Великия пост започва с лъжа.
И в заключение Господ ни напомня къде да събираме съкровищата си. Хорската похвала, удивление и уважение са също съкровища, събрани на земята и те могат да бъдат изгубени за един миг. Само да отстъпим в нещо малко и цялата велика слава рухва. Хората, макар и да се дивят на чуждото благочестие и уж някак да го уважават, повече обичат, когато благочестивият човек падне, защото това сваля от тях моралната отговорност да се трудят и да му подражават.
