За призоваването на Натанаил

3919 0

Автор: йеромонах Димитрий (Першин)
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева

В тази неделя, която в нашия църковен календар се нарича Неделя на Тържество на Православието, в нашите храмове звучат евангелските слова, които са били написани дълго преди празника на победата над иконоборчеството. Тези думи ни пренасят в онова време, когато християните още не постели четиридесет дни, а постели само оглашените – хората, които вече проявявали интерес към християнството, но още не разбирали в какво ще бъдат кръстени и какво ще се случи с тях след Кръщението.

Оглашените се кръщавали именно на Пасха, затова в преддверието на Пасха Църквата предлага четива, които привеждат оглашените към най-важните тайни на християнството. Ето защо най-важната тема на тези четива – това е, от една страна, търсенето на Бога, търсенето на правдата, а от друга – това, което Бог говори и открива за Себе Си.

Евангелското четиво разказва за това как Христос призовава Натанаил. Натанаил е благочестив юдеин, на когото били известни обещанията за Месия, за това, че в този свят ще дойде Примирителят на народите, и дрехата Му ще бъде напоена с кръв от грозде (Бит. 49:10-11). Това, разбира се, са обещания за Голготските страдания на Месия, на Спасителя Христос, но, по думите на свети Йоан Златоуст, Натанаил все още си Го представя изцяло като земен цар, който ще победи, ще съкруши, както са се надявали юдеите, римското господство и ще утвърди своята власт тук, на земята.

Натанаил бил призован от един от своите приятели, Филип, който вече бил срещнал Христос. Съзнавайки, че пред него стои Месия, Спасител, Този, Който е помазан от Духа Божи, Филип тича при Натанаил и казва: Да отидем, намерих Месия, Спасител! Натанаил отговаря: От Назарет може ли да излезе нещо добро? Дойди и виж – казва Филип.

И ето, Натанаил идва, а Господ му казва: Преди да дойдеш, Аз те видях под смоковницата, точно там, където ти каза: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?” Ти си истински израилтянин, у когото няма лукавство. И Натанаил, в отговор на тези думи на Спасителя, казва: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.

Интересното е, че тези думи се срещат и на друго място в Новия Завет, произнесени от Петър. Господ казва на Петър в отговор, че на това изповедание, като на камък, ще може да основе Църквата. Но – както пояснява Йоан Златоуст – Петър влага съвсем друг смисъл в тези думи, отколкото Натанаил, който предполага, че пред него стои някакъв човек, който действително е Месия, помазан от Духа, но който ще утвърди властта тук, на земята – или на израилския народ, или, може би, на Божията правда, но тук, на Земята.

И тогава Господ му обяснява какви хоризонти на смисъла открива Новият Завет. Той казва: Отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. От една страна, тези думи на Спасителя ни препращат към знаменитото старозаветно видение, което имал Яков, за онази стълба, по която се качвали и слизали Ангели Божии (вж. Бит. 28:12). Ние не разбираме много добре какво ставало там, но разбираме, че където са Ангелите – там е и Господ. Както обяснява Йоан Златоуст, тук става дума не толкова за Стълба, колкото за реални евангелски събития, в които небесните сили вземат най-непосредствено участие.

При Христовото Рождество Ангели свидетелстват за пришествието на Спасителя в света, след кръстните страдания и погребението, при гроба – пещера, посрещат с пасхалната вест мироносиците, по време на Възнесението се явяват на апостолите, защото, където е Господ – там е и цялата пълнота на Неговото творение. Където е Господ, там се преодолява разделението между духовния и земния свят, Църквата става единна, земната, войнстващата, и небесната, тържествуващата Църква, стават едно.

Но най-същественото е, че тези Ангели, за които слушаме в това обещание – самите те казват в деня на Възнесението на апостолите, че този образ на Възнесението, който те виждат – именно той е образът на Второто Пришествие. С това Господ казва на Натанаил, че небето ще бъде отворено и тази преграда, тази стена на греха, отделяща човечеството от Бога, ще бъде разрушена. Мярата на тази Пасха, на този преход – това е Голгота, страданията, но ако Божиите Ангели слизат на Сина Човечески, то именно те ще пазят и Божията Църква.

И ние по време на литургията си спомняме за Ангелските сили, които невидимо присъстват в Храма и съучастват в богослужението, и се удивляват на това как Христос прави причастниците – влезлите в Храма хора – Свои Тяло и Кръв, прави ги като Себе Си, раздава Себе Си на Своето творение – ето за това Господ говори на Натанаил.

В четивото от Послание до Евреите на апостол Павел, което, според Устава, се чете в църква на този ден и предшества Евангелието, ние слушаме как за това пришествие на Месия светът е бил подготвян от старозаветните пророци. Именно поради това Моисей се отказал от кариера при двора на фараона. Ще напомня, че Моисей е бил намерен в кош от дъщерята на фараона, възпитан в семейството на фараона и имал възможност да направи много успешна кариера. Апостол Павел пише, че Моисей оставил всичко това заради своя народ, за да може да страда с него. В това Моисей се уподобил на Христос, след Моисей много пророци дошли в този свят, за да обърнат израилския народ към Бога и поради това претърпели страдания, били бити и рязани с трион – претърпели невероятни страдания, за да приведат своя народ към Христос, и така Спасението да се открие на целия свят.

Когато си спомняме за тези свидетели от Стария Завет, ние слушаме удивителни думи, че всичко това се е случило там, в миналото, за да чуем Христовото благовестие и заедно със старозаветните пророци да влезем в радостта на общението с Бога, с Христос, Който, както пише апостол Павел, вместо принадлежащата Му радост, претърпя Кръст, прие посрамване и болка и седна отдясно на Отца. Тоест, отворил ни е Небето, за което ще бъде казано по-късно в Евангелие от Йоан, и отново съединил земния и небесния свят.

И сега Божиите Ангели действително пребивават заедно с нас и в храма. Ние вярваме, че ще дойде момент, когато ще видим Христос да идва в този свят в деня на Второто Пришествие, ще видим Ангелите, дошли заедно с Него в този свят в цялата си слава, апостолите, свидетелите, и с тях и апостол Натанаил, и апостол Филип, и всички пророци от Стария Завет, които са предизвестили пришествието на Месия.

Ние силно се надяваме, че в това Царство за нас също ще се намери, макар и малко място, заедно с Натанаил, заедно с всички онези, които в този ден са дошли в храма, чули са вестта, направили са си съответните изводи и за започнали да съотнасят целия си живот с Божията правда. И може би от нравствените, морални правила, са успели да се издигнат до онова ниво, където вече Господ, съединявайки ни със Себе Си в Тайнството Кръщение, по чуден начин ни съединява със Себе Си и в тайнството Света Евхаристия.