Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Днес нашата Църква чества паметта на свети Григорий Палама, архиепископ Солунски, и ние преди малко прочетохме житието му, така че сте запознати с живота му. Искам да се спра само на два-три момента от неговия живот. Баща му бил близък с императора, бил своего рода негов съветник, но също така бил и молитвеник. Молел се непрестанно и дотолкова бил отдаден и съсредоточен в това дело, че веднъж когато императорът го повикал, той не го чул, защото бил потънал в молитва. Такъв бил баща му. А майката на свети Григорий желаела да приеме монашество, но отложила това свое намерение, защото първо искала да се погрижи за образованието на децата си. Това, което искам да кажа, е, че именно примерът, който даваме на децата си, ги възпитава, а не нашите авторитарни думи. Така че примерът, който родителите на свети Григорий Палама му давали, е онова, което го подтикнало да им подражава и което го направило велик светец, а не това, че някой го заставял да бъде близо до Църквата или го принуждавал да постъпва по правилния начин. Затова имайте предвид тези неща, защото всички вие сте родители и това ще ви бъде от полза.
Сега ще се спра на нещо друго. Днес Евангелието ни разказва за разслабения. Той бил носен от приятелите си и те много се измъчили заради невъзможността му да ходи. Проправяйки си път през тълпата, те не успели да го внесат през вратата на къщата и да го представят пред Христос, за да го излекува. Затова се наложило да се изкачат на покрива, да направят отвор и оттам да го спуснат вътре, а след това да се изправят пред всички онези хора, които ги наблюдавали с любопитство и неодобрение. Те обаче не се притеснявали от това, просто искали да помогнат на приятеля си. Ето какво означава да имаш приятели, които да се погрижат за теб телесно, но и духовно.
Тук искам да кажа две неща. Първото е: дали ние имаме такива приятели? И ако не, ето от какви приятели се нуждаем. Хора, които ще ни помогнат, когато ние самите не сме в състояние да си помогнем, хора, които ще ни повдигнат духовно, когато ние самите не сме в състояние да се повдигнем, и които ще направят така, че да се приближим към Христос.
Другото, което искам да ви кажа или по-скоро да ви попитам, е дали ние самите сме такива приятели за другите. Грижим ли се духовно за другите и качваме ли ги на гърба си, когато не могат да ходят сами? И ако не сме, то тогава нека преосмислим поведението си, защото животът е твърде кратък.
И ако се върнем отново на онова, за което говорихме в началото, именно такива хора били родителите на свети Григорий — чрез примера и молитвите си те направили така, че децата им се приближили към Христос. Така стигаме до третия момент. За свети Григорий Палама хората говорели, че имал мъдростта и красноречието на Аристотел. Наричали са го втори Аристотел. Но макар да имал такива удивителни дарби, когато бил в двореца в Константинопол и придобил известност, той не започнал да проповядва и да се опитва да убеждава хората да се приближат към Христос. Вместо това се отказал от всичко. Станал монах и безмълствал години наред. Не се опитвал да убеждава никого за нищо, не се опитвал да започне никаква мисия, не се опитвал да приближава хората към Църквата, единствено се опитвал да приближи душата си към Създателя. И щом направил това, щом достигнал Божията благодат, тогава отново не пожелал да направи нищо. Тогава обаче имал видение от Бога, от което разбрал какво трябва да направи. И така, във видението му се явил голям съд, пълен с мляко, което се изливало навън и се превръщало във вино, и Бог му открил неговият смисъл — че не трябва да задържа мъдростта за себе си, а да я споделя с другите. Едва тогава свети Григорий започнал своята, да я наречем, мисия в Църквата.
Това, което искам да ви кажа, е, че ако имаме мъдрост и ако способни да повлияем на другите да постъпват по правилния начин, вероятно трябва да замислим, преди да го направим, и да последваме примера на свети Григорий, който не го направил, макар и да можел. Вместо това той се предал на Бога и Бог го използвал по начин, по който Той желаел, и свети Григорий станал един от най-великите светци, които нашата Църква някога е имала. И се превърнал в онова, което Бог искал да бъде не само за себе си, но и за другите. Така свети Григорий се уподобил на онези хора, които носели разслабения при Бога, при Христос.
Затова нека не се стараем да убеждаваме другите за каквото и да било, а да се стараем да даваме добър пример, да се молим и ако е по силите ни да направим нещо в Църквата и да помогнем на някого, Бог ще намери начин да направи това чрез нас.
2018
