Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Днес отново празнуваме паметта на свети Спиридон, светец, който е известен с това, че е бил прост. Не в смисъл, че не е бил умен, а в смисъл, че е бил несложна личност. Той е бил скромен и несложен човек. Простотата е добродетел, която обикновено забравяме, но която може да ни помогне да се доближим до Бога. Затова ще кажем няколко думи за нея.
Как можем да увеличим, как можем да култивираме простотата в себе си? Първото нещо, което според мен би могло да ни помогне за това, е помненето за смъртта. Какво имам предвид? Трябва да помним, че животът ни е временен. Всяка вечер, преди лягане за сън, трябва да размисляме върху онова, което сме извършили през деня, и да се запитаме, дали, ако това беше последният ден в живота ни, си струваше да направим това нещо, или не? А на следващия ден, ако сме направили нещо през изминалия ден, което не е било правилно, да не го повтаряме. В това се състои помненето за смъртта — да държим в паметта си смъртта, да не забравяме за смъртта, защото тя е много близо до нас и ние не знаем кога ще почука на вратата ни. Всички светии са желаели смъртта не защото не са обичали живота, а защото са обичали Бога и защото са били готови за това. Така че в този смисъл, ако помним, че животът е временен, ние можем да се освободим от сложните неща в живота си. Можем да опростим живота си и да се стремим да го направим по-прост.
Второто нещо, което според мен би могло да ни помогне да станем по-прости, е да се доверим на Бога. Това не означава, че няма да полагаме усилия, това означава, че след като направим всичко, което е по силите ни, повече няма да се тревожим, защото без Неговата благодат ние не можем да постигнем нищо. Ние не можем да успеем в нищо. Затова ще полагаме усилия, но след това ще оставим всичко в ръцете на Бога. Той ще ни ръководи, Той ще ни защитава, Той ще ни покаже кое е правилното за нас. И това ще ни помогне да направим живота си по-прост. Защото, ако осъзнаем, че всяко благо, което идва при нас, е само чрез Неговата благодат, в нас няма да има стрес и всичко, което вършим, уповавайки се на Него, ще го вършим без тревога.
Третото нещо, което може да ни помогне да придобием простота, е безусловната любов. Това означава, че обичаме другите не защото искаме и те да ни отговорят с любов. Обичаме другите не защото имаме някаква полза от това, не защото това е в наш интерес. Обичаме другите, защото сме създадени по образ и подобие на Бога, Който е любов. Това означава, че ние самите сме създадени чрез любов и затова трябва да обичаме другите заради самата любов, а не защото очакваме нещо. Ако очакваме нещо, когато обичаме другите, това означава, че обичаме самите себе си. Мотивирани сме заради самите себе си, а не заради другия човек.
За съжаление, това се наблюдава доста често, ако не и постоянно, дори и между съпрузи. Не обичаме другия с неговите грешки и слабости. Обичаме го, защото искаме да ни отговори с любовта, с която ние искаме да бъдем обичани. Което показва, че всъщност обичаме самите себе си. Трябва да помним това, защото ако обичаме другите заради тях самите, животът ни ще стане по-прост. Тогава няма да сме толкова взискателни и тревожността ни ще намалее.
И така, ако се стремим да опростим живота си чрез помненето на смъртта, чрез доверието в Божия промисъл и безусловната любов, ще постигнем онова, което е постигнал свети Спиридон — ще станем светии и ще наследим живот вечен.
12 декември 2020 г.
Източник: Orthodoxy App, уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия
