ЗА СВЕЩЕНСТВОТО, ПАСТИРСТВОТО И ДУХОВНИЧЕСТВОТО

1602 0

протойерей Вадим ЛеоновБеседа с протойерей Вадим Леонов

Превод: Татяна Филева

Първоизточник: : www.pravoslavie.ru

Какво е свещенството, пастирството, духовничеството, какъв е техният смисъл и каква е разликата между тези понятия? Как да си изберем духовник? Можем ли да преминаваме от един духовен наставник към друг? Какво е младостарчество, как е възникнало то и представлява ли проблем за Църквата? На тези и други подобни въпроси помолихме да отговори преподавателят от Сретенската духовна семинария протойерей Вадим Леонов.

Отец Вадим, вие вече много години преподавате в Сретенската семинария, подготвяте бъдещи свещенослужители. Кажете, моля Ви, какво е свещенството, пастирството и духовничеството, какъв е смисълът на тези понятия и каква е разликата между тях?

‒  Мисля, че този въпрос би трябвало да зададете на свещеник, който 50 години е служил пред Божия Престол. Той би Ви отговорил, черпейки от своя богат духовен опит, какъвто аз все още нямам.

‒   Но все пак Вие вече сте си изградили някаква представя за това как се съотнасят тези понятия?

‒  Да, изградил съм си някаква представа. Думите, които цитирате, не са някакви формални термини със строго определено съдържание, затова много автори ги употребяват посвоему, изпълват ги със свой смисъл. На пръв поглед изглежда, че почти всички говорят за едно и също, но като се вслушаш по-внимателно, се оказва, че всеки влага в тях свое съдържание. Много често свещенството, пастирството и духовничеството се смятат за едно и също нещо. Несъмнено, тези думи са взаимносвързани, но мисля, че не бива и да ги отъждествяваме напълно. Свещенството – това е благодатен свръхестествен дар, който се дава на конкретен избран човек посредством извършването на особено църковно тайнство над него. Пастирството е едно от проявленията на дара на свещенството, тоест свещеникът получава в тайнството благодатна сила и власт да помага на хората да се издигат към Бога. А духовничеството е още по-тясно понятие: то означава способност за просвещаване и лекуване на човешките души на хората от греха с помощта на Божията благодат. Като обобщение можем да кажем, че всеки свещеник от момента на хиротонията вече притежава в пълнота даровете да реализира себе си и като свещеник, и като пастир, и като духовник. Но в действителност всичко става иначе: човекът е получил Божия дар, а какво да прави с него и как да го използва правилно – на това трябва да се учи през целия си живот оттук нататък. Затова, естествено, младите свещеници не бързат да стават духовници, та поне да не навредят на някого. Нашата цел е да помогнем на човека отново да се съедини с Бога. А Сам Бог знае как и с какво да излекува страдащата душа.

‒  Ветхозаветното свещенство имало ли е подобни задължения?

‒  Не, разбира се. В по-голямата си част ветхозаветните свещеници са били само изпълнители на треби. След завръщането от вавилонския плен Ездра и Неемия са се опитали да ги накарат да станат учители и наставници на народа, но малцина от тях са се вслушали в думите им. Затова към времето на пришествието на Спасителя в света в иудейското общество независимо една от друга са съществували класата на учителите (равините) и класата на свещениците, които често враждували помежду си.

Всеки ръкоположен свещеник ли може да изпълнява служението на духовник, или има някакви ограничения?

‒ Всеки свещеник има тази възможност, но в действителност, за да бъдеш духовник, не е достатъчен само дарът на свещенството. Необходим е и голям личен опит на победа над своите грехове и страсти, и задължително твърда вяра и здрава вкорененост в православната духовна традиция, тоест духовният опит на много поколения, който се предава от опитните духовници на учениците неформално, в реалния живот и общуване, чрез послушанието. Възможно е да стане духовник дори човек, който няма свещенически сан. Прекрасен пример от близкото минало за това е блажено починалият старец Паисий Светогорец, който е обгрижвал духовно стотици хора, монаси и миряни, но не е имал свещенически сан.

‒  Какво е духовникът за свещенослужителя?

‒  Той е и духовна основа, и спасителен пояс, и наставник, и съмолитвеник, и добър съветник, и източник на множество блага, които е невъзможно да изброим. Без духовник младият свещенослужител е обречен да претърпи множество скърби. Представете си, че на някой човек, който преди само отдалеч е виждал лед, са дали кънки и щека, и са го пуснали като играч в отбор по хокей. Какво ще стане с него след 20 минути игра? Добре е, ако мине само с викане на „Бърза помощ”. И в духовния живот младият свещенослужител без духовник ще претърпи множество травми.

‒  Какви съвети бихте дали при избор на духовник?

‒  Не търсете старци: те вече всички са „заети”, техните духовни чеда са ги обкръжили така плътно, че няма да можете да се промъкнете през техния „братски кръг”. Не се опитвайте да станете чедо на някой забележителен, но вече известен свещеник: те са крайно претоварени. Не търсете през девет земи в десета – това е безсмислено. Вашият духовник е някъде наблизо. Намерете свещеник, който обича Бога и Църквата, и за когото духовното е по-важно от земното. Ако такъв свещеник се отнесе към вас с любов, но без човекоугодие (което е важно!), това е напълно достатъчно.

‒  Можем ли да сменяме духовника? И как при това да не обидим никого?

‒ Този въпрос, когато бях още семинарист, зададоха на известния духовник от Троицко-Сергиевата лавра архимандрит Кирил (Павлов), и той твърдо и еднозначно отговори, че можем да преминем при друг духовник, ако от общуването с предишния не получаваме полза. Разбира се, такова преминаване е събитие, което трябва да става в изключителни случаи. Цветето, което много често се пресажда от една леха в друга, има голяма вероятност да увехне. За да не обидим предишния духовник, не е необходимо да представяме своето преминаване като демонстрация на простест и от този момент да си даваме вид, че „повече не искам да зная за този свещеник”. Постарайте се да запазите добри човешки отношения с него.

‒  Колко дълбоко може да влияе духовникът върху живота на човека? Какво няма право да прави духовникът?

‒   Възможностите са много големи, и границите на тези отношения се поставят от двете страни. С други думи, влиянието на духовника е възможно в тази мяра, в която пожелае самият той и доколкото му позволи неговото духовно чедо. В определени случаи степента на въздействие може да бъде много голяма, защото да бъдеш духовник – това е крайно отговорно църковно служение. В светоотеческите творения има много наставления за това какъв трябва да бъде духовният наставник, но още не съм срещал ясно и точно изброяване на правата и задълженията на духовника. Много ми допада забележителното „Слово към пастира” на преподобния Йоан Лествичник, което, струва ми се, всеки свещеник трябва редовно да препрочита. Няма спор, че духовникът във всеки дошъл при него човек трябва да вижда уникална, богоподобна личност и със своите наставления не бива да потиска неговото съзнание и свобода.

‒  Трябва ли да ходим за духовен съвет при старци?

‒  Традицията на старчеството е била прекъсната в съветско време, затова е по-добре да говорим за опитни духовници. В преломни моменти от живота, особено ако те са свързани с духовни проблеми на човека, наставлението на такъв духовник е особено полезно, но при условие, че човек има доверие в него и е готов да изпълни дадения му съвет.

‒   В съвременна Русия има ли старци?

‒ Забележително е отговорил на този въпрос духовникът от Троицко-Сергиевата лавра, архимандрит Кирил (Павлов): „Старчета има, а старци – не познавам”.

‒  Що е младостарчество? Как е възникнало то и представлява ли проблем за Църквата?

‒  Младостарчеството е болест на израстването на младия свещеник, който си въобразява, че има това, което все още няма, опитва се да действа като духоносен наставник, не притежавайки съответните дарби и способности. Младостарчеството възниква от самомнението и лесно намира място в сърцето на свещеника, ако той има известна ревност за духовен живот, но няма опитен наставник над себе си. Такъв проблем съществува, но за да го решим, трябва да виждаме и противоположната крайност – топлохладността и безразличието към свещенослужението. Когато свещеникът под предлог на своята неопитност и необразованост избягва усърдното служение и, по същество, се занимава само със себе си – това е беда. За тази опасност заплашително предупреждава пророк Йезекиил: „Тъй казва Господ Бог: горко на Израилевите пастири, които пасоха сами себе си!” (Йез.  34:2). Младият свещеник трябва да бъде между тези две крайности. А за това е необходим наставник.

‒   Срещите с какви хора силно са повлияли на Вашия житейски път?

‒   Мисля, че всяка среща, дори и мимолетната – някъде в метрото или на улицата, има свой смисъл и въздействие, които ние често не осъзнаваме. В моя живот е имало много срещи с различни хора, и аз благодаря на Господа за всички тези срещи, но не мога да откроя някоя от тях, която в същия миг да е преобърнала моя живот, освен първата ми среща с Бога. Когато бях още студент в светско висше учебно заведение и се опитвах самостоятелно да вникна в религиозните въпроси, ми дойде на ум мисълта да направя един духовен експеримент. Помислих си, че ако има Бог и ако Той е Вездесъщ, Всезнаещ и Всемогъщ, както пишат за Него, аз ще се обърна към Него лично, и нека Той ми отговори – и тогава ще изчезнат всички мои съмнения. Обърнах се към Него и Му казах: „Господи, ако Ти съществуваш, дай ми да узная за това, и аз ще Ти служа”. След тази молитва в моя живот започнаха да стават събития, в резултат на които станах свещеник.

‒  Кое е най-важното качество на свещеника?

‒  Жертвеността.

‒   Кой е Вашият образец за пастирство?

‒  Нашият Господ Иисус Христос.

‒  А кои книги Ви помагат в пастирското служение?

‒ Евангелието и Служебникът.

Отец Вадим, кои са най-важните качества, които трябва да притежава бъдещата съпруга на свещенослужителя? На какво трябва да бъде готова презвитерата?

‒  Да бъдеш презвитера е особен вид духовен подвиг. Тя трябва да бъде помощничка на мъжа, да се смири с това, че съпругът-свещеник не принадлежи само на нея. Да умее да ръководи децата и дома. Да се прости с моминските си мечти още преди венчанието и да отиде не там, където иска, а където Господ поведе мъжа-свещеник. По-просто казано, тя трябва да бъде свята.

‒  Какви подводни камъни се срещат в младите семейства и как да ги преодолеем?

‒ Най-големият подводен камък е егоизмът. Егоизмът убива любовта, поражда свади и безсмислени семейни „изяснявания на отношенията”. Семейният егоизъм се лекува чрез общи семейни дела – духовни (семейна молитва, изповед при един духовник, дела на милосърдие, извършвани заедно), душевни (съвместно възпитание на децата, четене на книги, общуване с роднини и приятели) и телесни (грижи за дома, почивка и др.). При това всеки член от семейството трябва да съответства на своето божествено предназначение. Мъжът е глава на семейството, той носи отговорност за всичко, което става в него и решава семейните проблеми, жената е помощничка на мъжа, а децата – помощници и на бащата, и на майката.

‒   Кои проблеми на енорийския живот смятате за първостепенни?

‒  Мисля, че главният проблем в съвременната енория е личностният. Може би това е наследство от съветските времена, но повечето хора влизат в храма със страх, крият лицето си един от друг, опитват се да се скрият зад изкуствени маски дори и от Бога, а ние, свещениците, не винаги се стараем да се вглеждаме в лицата на нашите енориаши и да им помагаме да се разкрият в най-добрите им качества. В повечето случаи не е необходимо да бъдеш някакъв духоносен старец, а просто да се отнесеш човешки към човека, да му обясниш пътя към Бога, малко да му помогнеш, и тогава пред нашите очи се извършва чудото на преобразяването на човешката душа. Това е толкова удивително, и за него е необходимо толкова малко! Просто трябва да разбереш, че енориашите не са група индивиди, дошли на молитва, а конкретни личности със свои имена, свои съдби и жажда за Бога, и да се отнесеш към тях като към близки.

С протойерей Вадим Леонов беседва Пьотър Михалев