Автор: архим. Емилиан Симонопетритски
Източник: „Prairie Spirituelle”
Превод: Пламена Вълчева
Свети Григорий Палама защитавал исихазма по един много характерен начин. Той усвоил целия опит на светите отци, към който добавил своя собствен опит, като по този начин се превърнал в пазител на свещените традиции на Църквата, съчетавайки старото и новото. На около двадесетгодишна възраст напуснал света и станал монах на Света гора (1316 г.). Лицето му било озарено от божествеността, скрита в него.. Очите му били като прозорци, през които се откривал Бог.
Свети Григорий пише, че е проповядвал исихазма и че е бил оклеветен. Той се борил срещу императори и царе, срещу епископи и врагове на вярата. Отишъл в Константинопол и успял да ни завещае исихазма като неоспоримо наследство на Църквата, защото онова, което говорел, идвало от Бога, Който обитавал в него. Той ни предал онова, което получил от Бога и ни направил наследници на пътя, който води към общението с Бога.
По онова време величието на Византия започнало да отслабва и свети Григорий предусещал, че то няма да продължи дълго. Турският нашественик настъпвал от Мала Азия и Западът се отвръщал от него. Византия бранела не само целостта на империята, но и Бога, защото по цялата земя било известно, че Бог е Този, Който е въздигнал Византия.
Следователно исихазмът не е предназначен само за монасите: той е светлината на Христос, нашето наследство, „онова, що ни е предадено” (1 Тим. 6:20). Исихазмът е наследството, което сме получили от Светата Троица и от Свещеното Писание; а светите отци — в това число и св. Григорий Палама — са го запазили непокътнато. Всички ние, без изключение, можем съобразно своята мяра да станем богоносци, да бъдем съвършени Божии човеци. По пътя на исихията всички ние можем да се съединим със Светия Дух; всеки от нас може да придобие Бога, Този, Който изпълва земята и небето. Самият Бог ни е дал възможност чрез исихазма по благодат да станем безначални, безкрайни, вечни.
Как можем да влезем в общение с Бога чрез исихасткия начин на живот? Ще ви дам един пример, който ще ви помогне да разберете това. Спомням си един човек, който се стремеше да достигне върховете на светостта. Макар да бе смирен, тези негови усилия не водеха доникъде. Той беше връхлитан от трудности, постъпваше неразумно, сблъскваше се с много проблеми. Имаше гърла, които трябваше да храни и души, на които да предаде небесния живот. Молитвите му към Бога бяха безрезултатни. Всичко му изглеждаше мрачно, а в сърцето му имаше пустота. В даден момент, когато го обзе отчаяние, той усети, че ръката му потреперва: беше изненадан, не разбираше какво се случва с него. Взе броеницата, сложи я на лявата си ръка, за да освободи дясната и каза: „Боже мой, няма да прекратя своя пост и своята молитва, докато не ме посетиш. Боже мой, зная, че Ти си тук, затова дай ми знак за Твоето присъствие”. През тялото му пробяга тръпка. Стoри му се, че отпреде му премина някаква сянка. Усети как нечия ръка избърсва потта и сълзите му. Загледа се в тази светла сянка и видя избледняващия силует на Божията Майка. Това мигновено го преобрази и върна към живота. От „мъртвец” той стана лъв. Парещите сълзи, сълзите на болка и отчаяние, се превърнаха в небесни сълзи, в сълзи на радост. Кой беше това? Бог! Бог, такъв, какъвто ни Го открива Свещеното Писание.
Нашият Бог е „вечно Съществуващият” (Изх. 3:14). Той е безначален, вечен и непознаваем за нас. Въпреки това Той идва и намира начин да успокои лицето ни, да обнови сърцето ни, духа ни, ума ни, чувствата ни; да обнови душата ни и да ни съедини с небето. Бог има много характерен начин, по който простира ръцете Си към нас: това е Неговата нетварна енергия. Всеки път, когато Бог излиза от Себе Си, това е действие на нематериалната божествена енергия. Светото Причастие например ни прави участници в божественото естество (2 Петр. 1:4), божествената благодат влиза в нас, Божеството в Своята пълнота — без обаче да се отделя от Своята същност — се съединява с нас и ние се съединяваме с Бога. Божията любов и Неговата правда — това са нетварни енергии. Божието приближаване, Неговото слово, връзката Му с нас — това са божествени енергии и чрез тях ние познаваме Бога.
Това се отнася и за светите мощи. Когато им се покланяме, ние се съединяваме с Бога и със светиите чрез нетварната енергия, която носят в себе си. Когато пием светена вода, сърцата ни се очистват. Когато свещеникът прави кръстен знак върху тялото ни с осветения при елеосвещението елей, ние оздравяваме. Защо? Защото чрез тайнството действа нетварната енергия. Всичко това произтича от учението на Църквата за благодатта.
Нека дадем още един пример. Когато говори за брака, Църквата казва, че това се отнася „за Христа и за църквата” (Еф. 5:32), което означава, че в брака ние не сме двама, ние сме и нещо повече, което не се вижда: ние сме Христос. Но как да повярваме в това, когато всеки ден се караме и оскърбяваме, когато всеки ден обмисляме как да се разделим, а след това … се помиряваме. Нашите проблеми са: как да отглеждаме децата си? Как да живеем? Kак да превъзмогнем характера си? Как да се справим с трудностите? Светлината на исихазма и опитът на Църквата решават всички наши проблеми до най-малката подробност. Свети Григорий Палама ни разкрива това с голяма простота. Когато живея в тишина, аз усещам, че Божията енергия е лъч, който ме просвещава и ми позволява да виждам. Точно както, без да осъзнавам, аз виждам звездата, когато лъч от нейната светлина достигне до мен, по същия начин аз зная, че тази божествена светлина е Светият Дух, Светата Троица, Царството Небесно в моето сърце, всички райски блага. Ако разбирахме това, ние щяхме да кажем: „Сега смиром отпусни Твоя раб” (вж. Лук. 2:29). Боже мой, отпусни ме да си отида в онзи миг, когато се съединя с Твоята божественост.
Следователно божествената благодат влиза в нас като светлина, която понякога е видима, а друг път — невидима. Колко светии, но и колко грешни човеци са видели светлината на Божеството така, както са я видели апостолите на планината Тавор и Моисей на връх Синай? Ще ми кажете: „Сигурно сте чели дневника на Макриянис, този герой на революцията, който въпреки своите отговорности, грижи, болести и въпреки войните, е съзерцавал светлината на Светата Троица: Отец, Син и Дух Свети! Видял е светиите, които са го питали: „Защо се чувстваш мъртъв заради болестта си? Стани! Ако действително си герой, ще победиш болестта.” Или когато казал на жена си: „Махай се! Върви долу, искам да съм сам”, те го попитали: „Къде е жена ти? Не сте ли една плът?”. Духът на исихазма, който оживява нашата Църква, поправя всички аспекти на нашия живот.
Нетварната светлина, невидимата благодат прониква в нас и ние ставаме участници в нея. А когато полагаме усилия да се осветим, ще придобием вътрешно познание и духовно зрение подобно на свети Григорий Палама. Често пъти плътските ни очи виждат светлината, а тялото ни и стаята, в която се намираме, потреперват. Понякога дори става така, че ние вървим, а светлината ни следва, както и благоуханието на Светата Троица. Бог е свръхсъщностен, но Той е и лъч, който влиза в нашите вътрешности. О, братя мои! Колко щедър към нас е Бог!
Когато ревността ни нарасне, онова, което току-що казахме, ще стане осезаема реалност. Ние знаем, че Бог е там, ние Го живеем и докато вървим заедно с Него, Той ни дава онова, от което се нуждаем. А ако Иисусовата молитва прошества в сърцето ни, Бог още по-лесно ни дава онова, което искаме, защото покоят и молитвата оживяват връзката ни с Него. Затова нека вярваме, че Бог се проявява чрез Своите енергии и чрез тях ни разкрива мястото и начина на Своето присъствие в нас. Когато не можете да видите слънцето през прозореца, вие вземате огледало и го намествате, докато някой лъч не попадне в него. Същото става и с Бога. Ние не Го виждаме в Неговата същност, но можем да Го възприемем посредством Неговите нетварни енергии. Тук на земята, докато сме все още в мрака, до деня, когато ще Го съзерцаваме лице с лице (1Кор. 13:12).
Откъс от беседа в църквата „Св. вмчк Димитрий Солунски”, 8 април 1984 г.
