Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Oстават броени дни до Рождество — до деня, когато празнуваме раждането на Христос, когато Бог, второто Лице на Светата Троица, стана дете, стана човек.
Днес нашата Църква чества паметта на свети Игнатий Богоносец. Съгласно преданието той е онова дете, което Христос прегърнал, когато казал: „Ако не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”.
И човек няма как да не се запита защо Евангелието ни подканва да станем като децата. Какво притежават децата, което ние не притежаваме, и защо те могат лесно да влязат в царството Божие, а ние не можем? Не открих много отговори на този въпрос, но един от тях изникна в съзнанието ми — децата изцяло се доверяват на родителите си, на майка си и на баща си. Те не се безпокоят за храната си в утрешния ден, те не се безпокоят за изминалия ден, те се доверят на майка си и на баща си. И аз се запитах дали ние самите се доверяваме на Бога. Дали ние самите съзнаваме, че трябва да оставим всичко в ръцете на Бога? Дали изпълняваме това? В противен случай няма да ни бъде лесно да наследим вечния живот.
Какво друго притежават децата, което на нас вероятно ни липсва? Когато видят родителите си, те подскачат от радост, те ликуват и това тяхно щастие се дължи на любовта, която изпитват към родителите си. И това ме кара отново да се замисля дали ние обичаме Бога. Дали ние самите се радваме, когато виждаме Бога, когато влизаме в общение с Него? Дали се радваме, когато ходим на църква? Дали се радваме, когато се молим? Имаме ли такава връзка с Бога? Ако нямаме, това означава, че не чувстваме Бога като свой баща. И това вече е проблем.
Веднъж някой казал на едно малко момче да се довери на Бога и да гледа на Него като на свой баща. А детето отговорило: „Как мога да гледам на Бога като на мой баща, когато никога през живота си не съм имал баща?”. И това ме кара да се замисля за нашата отговорност за бъдещето на нашите деца. Ако децата ни не получават любов в семейството, ще им бъде много трудно да изпитват доверие, ще им бъде много трудно да се доверят на своите ближни и на Бога. И в крайна сметка ще се затрудняват да вярват в Бога. А ние, вместо да ги питаме защо не идват на църква, защо не вярват, трябва да се запитаме дали сме ги отгледали с любов. Защото ако не сме направили това, вината ще е наша, а не тяхна. Ние обаче ги обвиняваме. Ако децата имат простота, ще наследят живот вечен. А самите ние, ако не сме ги възпитали по правилния начин с любов, ще отговаряме за това.
Нека свети Игнатий ни помогне да станем като децата, за да можем всички заедно да наследим живот вечен.
20 декември 2020 г.
Източник: Orthodoxy App, уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия
